Решение № 85 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 752/2022 г.

Решение № 85 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 752/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на В. С. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 260567 от 29.07.2021 г., постановено по гр. д. № 3104 по описа за 2020 г. на Русенския районен съд, III граждански състав, с което молителят е осъден да заплати на Х. З. М. 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 212,58 лв. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 15.10.2019 г. Молителят твърди, че е бил лишен от възможност да участва в делото, тъй като през периода на неуспешно връчване на призовката на домашния му адрес, обусловило назначаването на негов особен представител, е бил задържан под стража. Ето защо счита, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на решението на Русенския районен съд. Х. З. М. счита, че молбата е допустима, но е неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по гр. д. № 3104 по описа на Русенския районен съд, което е образувано въз основа на искова молба от Х. З. М. срещу В. С. Н. за заплащане на 250 лв. обезщетение за имуществени вреди и 10 000 лв. неимуществени вреди от извършено от ответника на 15.10.2019 г. непозволено увреждане. Според приложената по делото справка от НБД "Население" адресът на ответника, посочен в исковата молба е негов постоянен и настоящ адрес- [населено място], [улица], вх., ет., ап.. От съставената на 20.09.2020 г. разписка е видно, че на този адрес призовкарят е направил три опита да връчи съобщението за делото заедно с преписа от исковата молба на 17.08.2020 г., на 5.09.2020 г. /събота/ и на 20.09.2020 г., но ответникът не е бил намерен. Ето защо връчителят е залепил уведомление на входната врата, а съдът, след изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК, е приел връчването за редовно на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК и е продължил делото с участието на назначен особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба. Първото по делото публично заседание е проведено на 11.03.2021 г. От представените към молбата за отмяна постановление за задържане на обвиняем от 24.07.2020 г. и определение № 426 от 27.07.2020 г. по ч. н. д. 625 по описа за 2020 г. на Русенския окръжен съд, потвърдено с определение № 184 от 6.08.2020 г. на Великотърновския апелативен съд, се установява, че В. С. Н. е бил задържан за срок от 72 часа и му е взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Мярката е изменена в домашен арест на 26.11.2020 г. с определение № 260143 от 26.11.2020 г. по ч. н. д. № 959/2020 на Русенския окръжен съд. Следователно В. С. Н. е бил задържан под стража за периода от 24.7.2020 г. до 26.11.2020 г. От изложеното дотук се изяснява, че Русенският районен съд е спазил предвидените в чл. 47 от ГПК разпоредби за призоваване на молителя, в резултат на което той е бил представляван от назначен от съда особен представител. Следователно не е осъществена първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, при която решението подлежи на отмяна, ако страната не е могла да се яви лично или не е била надлежно представлявана поради допуснато нарушение на съответните процесуални правила. Втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е налице, когато страната не е могла да се яви лично или не е била надлежно представлявана поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая ответникът е бил задържан под стража за периода, през който е бил търсен на постоянния му адрес, за да му се връчи съобщението за делото и препис от исковата молба. Следователно задържането под стража е особено и непредвидено обстоятелство, което е попречило на молителя да узнае за делото, да се яви лично в публичното съдебно заседание или да упълномощи свой доверен процесуален представител/в този смисъл - решение № 805 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 1257/2009 г. на IV ГО на ВКС/. Ето защо влязлото в сила решение на Русенския районен съд трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, което да започне с връчване на препис на исковата молба. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение