Решение № 11898 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6068/2024 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е от кмета на община Пазарджик подадена чрез упълномощен юрисконсулт П. Виячева, против решение 943 от 11.03.2024 г., постановено от Административен съд Пазарджик, по адм. д. 510/2023 г. С касационната жалба и с писмено становище от 01.10.2024г. са релевирани касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При подробно изложени съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с отхвърляне на първоинстанционното оспорване. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Втората касационна жалба е предявена от Главболгарстрой Прифаб ЕАД, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Г. Стоянова, против горепосоченото съдебно решение на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. д. 510/2023 г. С тази касационна жалба и с писмени бележки от 10.10.2024г. са инвокирани касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Този касационен жалбоподател твърди недопустимост на съдебния акт, тъй като е произнесен по жалба на Карат 033 ХГ ЕООД, за което липсва правен интерес за обжалване на административния акт. Излага подробни доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, поради което се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора с потвърждаване процесната заповед на кмета на община Пазарджик. В съдебно заседание прави искане за присъждане на разноските по делото с представен списък за извършването им. По делото е постъпил на 15.04.2024г. писмен отговор от кмета на община Пазарджик по касационната жалба на Главболгарстрой Прифаб ЕАД, в който се изразява становище за основателност на жалбата и са изложени подробни аргументи за неправилност на обжалваното решение на първостепенния съд. Ответникът - Карат 033 ХГ ЕООД оспорва двете касационни жалби чрез упълномощен адв. Р. Петков, който в писмен отговор от 29.04.2024г. и писмена защита от 03.10.2024г. пледира за отхвърляне на касационните жалби и оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответниците "ТОПЛИНА 1111" ЕООД, "М. инвест къмпани-17" ЕООД и "УНИСЕРВИС - БГ ЕООД", не изразяват становища по касационните жалби. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на двете касационни жалби като счита, че неправилно административния съд е приложил материалния закон и решението е необосновано. При изложени съображения предлага съдебния акт да бъде отменен. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани поотделно по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед 943 от 05.05.2023 г. на кмета на община Пазарджик. Оспореният административен акт е постановен в хипотезата на чл. 91, ал. 1 от АПК и чл. 56, ал.1 във връзка с чл. 27, ал.2, т. 3 от АПК и с него административния орган е оттеглил своя заповед 814 от 18.04.2023 год., с която са обявен участник, спечелил проведения публичен търг за продажба на недвижим имот частна общинска собственост на територията на [населено място], общ. Пазарджик и с втори диспозитив е прекратена процедурата за продажба на недвижимия имот частна общинска собственост. Съдът е приел, че оспорената заповед 943 от 05.05.2023 г. е нищожна, тъй като е постановена при липса на правомощия за издаването й, и липса на фактически и правни основания това да бъде сторено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в хипотезата на чл. 91, ал. 1 от АПК административния орган може да отмени своя заповед само ако е сезиран с редовна жалба. В случая, съдът е приел, че в жалбата не са изложени никакви твърдения и доводи за незаконосъобразност на оттеглената заповед 814 от 18.04.2023 год., поради което липсва една от предпоставките, обуславящи процесуалната възможност и материалноправната компетентност на органа да се произнесе по чл. 91, ал.1 от АПК. Извел е, че в случая административният орган не е имал право на отзив в хипотезата на чл. 91, ал. 1 от АПК. На следващо място съдът е приел, че по делото няма доказателства да е подадено искане до административния орган за прекратяване на производството, въз основа на което е обосновал извода, че за административния орган не се е породило правомощието да прекрати административното производство в хода на което е издадена заповед 814 от 18.04.2023 год. Административния съд изрично е посочил, че отсъствието на предпоставките за прекратяване на административната процедура по искана на страна, не може да бъде санирано чрез препращане към чл. 27, ал.2, т. 3 от АПК. По тези доводи съдът е обявил за нищожна оспорената заповед, като постановена при липса на правомощия за издаването й, и липса на фактически и правни основания това да бъде направено. Според настоящият съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователно е възражението на касатора Главболгарстрой Прифаб ЕАД за недопустимост на първоинстанционната жалба, подадена от "Карат 033 ХГ" ЕООД, поради липса на правен интерес от обжалване. Първостепенният съд правилно е преценил оспорването на "Карат 033 ХГ" ЕООД за процесуално допустимо. Оспорената заповед е издадена на основание разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК, в която е предвидена хипотезата, административният орган да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт. Съгласно нормата на чл. 91, ал. 2 АПК новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. Следователно при отзив по чл. 91, ал. 1 е приложена, то последващия акт подлежи на съдебен контрол. Видно от оспорената заповед изрично е посочено, че препис от същата следва да се връчи на всички заинтересовани лица-участници в търга за продажба на имота, както и че същата подлежи на съдебен контрол. Видно от представения по делото протокол на комисията назначена от кмета на общината, на 11.04.2023г. е проведен публичен търг с тайно наддаване за продажба на имоти частна общинска собственост, в това число и на поземлен имот с идентификатор 65437.91.124 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като Карат 033ХГЕООД е взело участие в тръжната процедура и е класиран на второ място. Същия е класиран на второ място. Следователно дружеството е било участник в тръжната процедура и за същия е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Отделно от това видно от разпоредбата на чл. 76 от Наредба за общинската собственост, издадена от ОбС Пазарджик е предвидено, че въз основа на резултата от търга, кметът на общината издава заповед, с която обявява купувача, цената и условията на плащането. Внесеният депозит се прихваща от цената. А предвид нормите на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от приложимата Наредба за общинската собственост, издадена от ОбС - Пазарджик, в които разпоредби е предвидено, че ако определеният купувач не внесе цената в срока по ал. 1, се приема, че той се е отказал да заплати предложената цена, в който случай да купувач се обявява участникът, предложил следващата по ред цена. Оспореното съдебно решение е неправилно, поради следното: Настоящият съдебен състав, счита че при постановяване на съдебния акт са допуснати релевираните в касационните жалби нарушения, които представляват касационни отменителни основания. Производството по реда на чл. 91, ал. 1 АПК, по своята същност регламентира определена от закона възможност органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересована страна и определен срок. Необоснован е правния извод на първостепенния съд, че в случая липсвала законовата предпоставка за постановяване на акт, с който органът може сам да отменя издадена своя заповед. Абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на отзив е редовно подадена жалба срещу постановен от органа административен акт. За да е редовна една жалба тя следва да е предявена от процесуално легитимирани лица и да е подадена в предвидения в закона преклузивен срок. Лицата, активно легитимирани да подадат жалба срещу заповед, с която се обявяват резултатите от проведен търг, са участниците в тръжната процедура. В конкретния случай, подателят на жалбата е Главболгарстрой Прифаб ЕАД безспорно от доказателствата по делото същия е участник в тръжната процедура, поради което е заинтересована страна, която е подала жалбата срещу подлежащ на обжалване административен акт. Оспорването на Главболгарстрой Прифаб ЕАД е извършено в законния срок на дата 28.04.2023 г. Това означава, че правомощието на издателя на процесната заповед е упражненото в преклузивния 7 - дневен срок - на дата 05.05.2023г. и е в съответствие с императивните изисквания, предвидени в нормата на чл. 91 АПК. Ето защо необосновано първоинстанционният съд е приел, че липсва основание за оттегляне на визираната заповед по оспорването на Главболгарстрой Прифаб ЕАД. На следващо място неправилно административния съд е приел, че органът не е бил сезиран с редовна жалба. Настоящият съдебен състав счита, че в Административнопроцесуалния кодекс не е предвидена процесуална възможност административният орган да се произнася по валидността и допустимостта на жалбата. Тези правомощия са предоставени по силата на АПК само на съда, който съгласно разпоредбата на чл. 158 АПК е длъжен да провери редовността на жалбата и протеста. Нещо повече, предмет на съдебната проверка, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Също така неправилно административния съд е приел, че поради липса на изрично искане за прекратяване на производството по реда на чл. 56 от АПК, за административния орган не се е породило правомощието за прекратяване на административното производство. Касационният съдебен състав не споделя това становище, защото следва да се има предвид, че не са налице специални разпоредби, при които може и следва да се прекрати проведена тръжна процедура. С оглед на това в случая са приложими общите разпоредби на АПК. В настоящата хипотеза издателят на атакуваната заповед 943/05.05.2023 г. се е позовал на нормите на чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК. В случая разпоредбата на чл. 56, ал. 1 АПК не е относима към спора, защото процесната заповед не е издадена по искане на страната, по чиято инициатива е започнало административното производство, доколкото спорната тръжна процедура е започнала и проведена служебно от орган, а не по искане на някоя от страните. Ето защо кметът на община Пазарджик правилно е тълкувал и приложил горепосочената разпоредба във връзка с нормата на чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК, като е изложил подробни, конкретни и относими мотиви за наличието на установени технически грешки, които са допуснати още в Решение 32/23.02.2023г. на Общински съвет - Пазарджик, с което е открита тръжната процедура и е възложено на кмета на община Пазарджик да извърши процедурата по продажба на описаните в това решение имоти чрез публичен търг с тайно наддаване. По тези съображения настоящият състав намира, че заключението на решаващия съд за нищожност оспорената заповед е неправилно, защото административният орган е упражнил правото си на отзив при наличие на материална компетентност да издаде акт за оттегляне на издаден от него административен акт. Като е достигнал до обратния извод, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт, което обстоятелство изисква неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора от касационната инстанция с отхвърляне на подадената от Карат 033 ХГ ЕООД първоинстанционна жалба. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касационните жалби за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на касационните жалбоподатели следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съгласно представените от тях списъци. С оглед на това Карат 033 ХГ ЕООД следва да заплати претендираните от процесуалния представител на община Пазарджик разноски в размер на 240 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Поисканите от Главболгарстрой Прифаб ЕАД разноски също следва да бъдат присъдени в пълния им заявен размер - внесена държавна такса 370 лв. и юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 400 лв., общо - 770 лева, които следва да бъдат заплатени от Карат 033 ХГ ЕООД. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,