Решение № 1381 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4556/2011 г.

Решение № 1381 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4556/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 194, ал. 3 ГПК (отм.) приложим според § 2 ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на Димо Костадинов Костадинов от с. Звездица против решение № 4 от 4.02.2011 г., постановено по адм. д. № 1173 по описа за 2004 г. на Окръжен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил молбата за тълкуване на влязлото в сила решение № 259 от 3.04.2009 г., постановено по същото дело. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна, посочени в чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не се е произнесъл относно съществуващата неяснота в мотивите на решението, което се иска да бъде тълкувано. То оставало неясно за административния орган относно площта на имота и неговата конфигурация в плана на новообразуваните имоти (ПНИ). По изложените съображения в нея се моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се допусне тълкуване на решение № 259 от 3.04.2009 г. относно възможността да бъде конфигуриран имот № 819 по ПНИ с площта му от 1 500 кв. м, така както е реституиран с решение № 42 от 5.03.1993 г. на Поземлена комисия-Варна. От областния управител на Варненска област е постъпило писмено становище, подадено чрез процесуалния му представител, в което се твърди, че касационната жалба е основателна, защото както е постановено съдебното решение то е неизпълнимо за административния орган. Сочи се, че изпращането на преписката за преработване на ПНИ на службите при общината е неясно. Твърди се освен това, че във фактическата част на решението е била установена възможността площта на имота да се увеличи, чрез изместване със 7 метра на западната му граница. Това изместване неминуемо би засегнало площта на имот № 820 по ПНИ, за което нищо не било посочено нито в мотивите, нито в диспозитива на решението. Моли се, да се уважи касационната жалба. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изложил мотиви защо не се налага решението да бъде тълкувано. Изпратил е преписката на административния орган, който следва да увеличи площта на имота, ако има техническа възможност и съобразно дадените в мотивите указания. Според прокурора касаторът е недоволен от решението на съда, защото в него не е посочено, че площта на имота му трябва да бъде точно 1500 кв. м, но това означава че се иска промяна на мотивите на влязлото в сила решение, което е недопустимо и незаконосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Окръжният съд - Варна е бил сезиран с искане по чл. 194 от отменения ГПК за тълкуване на влязлото в сила решение № 259 от 3.04.2009 г., постановено по адм. д. № 1173 по описа за 2004 г. на съда. Искането е било допустимо и е разгледано по същество. Съдът е изложил принципните си съображения относно необходимостта от тълкуване на съдебно решение. Според съда основното съображение за тълкуване на влязло в сила съдебно решение е неговата яснота, която се извлича от изложеното в мотивите. Неясно е това решение, когато от мотивите не може да бъде извлечена действителната воля на съда. При извършената проверка върху приетата от съда фактическа обстановка в тълкуваното решение и направените правни изводи съдът е приел, че волята на съда е ясна. По делото е било установено, че Димо Костадинов е бил един от наследниците на Костадин Христов Костадинов, на които е било възстановено правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху нива от 1 500 кв. м, представляваща имот № 589 по КП от 1981 г., при описаните в решението на ПК-Варна съседи, който се намира в местността "Екши Елма", землището на с. Звездица. С ПНИ за него е бил отреден имот № 819, който е бил с по-малка площ от тази в решението по земеделската реституция. Вещото лице е дало заключение, предоставено на преценката на съда, че при изместване на западната граница на имота със 7 метра и след приспадане площта на пътя от северната граница, площта на имота ще се увеличи до 1330 кв. м. Прието е било, че при установената фактическа обстановка жалбата против заповедта на областния управител в обжалваната й част е доказана, тъй като при изработването на ПНИ са били допуснати нарушения на ППЗСПЗЗ. Нарушението е било в несъобразяване на заповедта в обжалваната й част относно имот № 819, с възможността за отреждането на имот с площ максимално близка до тази по земеделската реституция. При тези правни изводи съдът е отменил заповедта на административния орган в обжалваната й част и му е върнал преписката за произнасяне по същество, според указанията, дадени в мотивите. При ясно изразена воля в решението, предмет на тълкуването, съдът е приел, че искането за тълкуване е неоснователно, поради което го е отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът трябва да посочи в решението си конфигурацията и площта на имота, предмет на ПНИ. Определянето на границите и площта на имота, съобразяването им със съществуващите сгради в него, каквото е изискването на чл. 28, ал. 5, ал. 8 и 9 във връзка с ал. 10 ППЗСПЗЗ е в специалната компетентност на областния управител, който одобрява със заповедта си по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ приетия план от назначената от него комисия по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Съдът не може да замени компетентността на административния орган, поради което отменя заповедта му в обжалваната част при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Това е така, защото при определянето на границите и площта на всеки имот, който е част от ПНИ административния орган действа по целесъобразност, в зависимост от обективните възможности и съобразяването им с относимото посочено вече материално право. Направеното искане в касационната жалба съдът да определи границите или границата на имота и неговата площ е недопустимо. В приетото заключение на вещото лице от 13.03.2009 г. - т. 3 - е посочена една възможност, която е предоставена на преценката на съда. Последният е приел, че площта на имота трябва да бъде съобразена в максимална степен с площта на имота по реституция. Начинът, по който това ще стане е предоставен на преценката на административния орган, която е по целесъобразност. Като е приел, че молбата за тълкуване е неоснователна и я е отхвърлил съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение