Решение № 1286 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9076/2010 г.

Решение № 1286 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9076/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Емил Георгиев Иванов, чрез пълномощника му адв. Д. Ников от АК Ямбол, против решение № 147 от 1.06.2010 г., постановено по адм. дело № 109/2010 г. от Административен съд Ямбол. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Претендира присъждане на понесените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на ОД на МВР Ямбол не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Емил Иванов против заповед рег. № 282 от 22.03.2010 г. на директора на ОД на МВР Ямбол, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като полицай, категория "Е" - III степен в Полицейски участък "Райна княгиня" към РУ на МВР при ОД на МВР Ямбол. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно доказано, че с действията си полицай Иванов е осъществил визираното в административния акт нарушение, изразяващо се в напускане на причинено от него ПТП с повече от две пътни превозни средства, което от една страна представлява нарушение на правилата за движение по пътищата, а от друга - опит да се осуети проверка за употреба на алкохол; подбуждане на трето лице - св. Диан Иванов - да даде лъжливи показания във връзка с извършеното нарушение, което представлява (друго) нарушение по смисъла на чл. 8 от ЕКПДСМВР, задължаващ го да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че дисциплинарното наказание е наложено правилно от административния орган, който действал при условията на обвързана компетентност, тъй като при деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, с които се уронва престижа на службата, дисциплинарно-наказващият орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение", без да обсъжда причините мотивирали служителя да извърши нарушението.

Решението е правилно и ще следва да се остави в сила. Не са налице наведените с касационната жалба отменителни основания.

Съдът от първата инстанция е изяснил напълно фактическата обстановка. Събрал е относимите към спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

1. Неоснователно е твърдението на касатора, че в случая не е налице пътно-транспортно произшествие, тъй като е има отказ на дежурния полицай да посети местопроизшествието, заради незначителните щети, нанесени неволно на други два автомобила от автомобила, който е управлявал държавния служител на МВР. Не е правен оглед на същото и не е бил съставен и протокол за ПТП. На л. 27 и л. 33 от делото са представени АУАН № 73 от 25.01.2010 г. и наказателно постановление № 73/2010 от 29.01.2010 г., което не е било оспорено и е влязло в законна сила. Съгласно тези писмени доказателства Емил Иванов е бил санкциониран за това, че предприемайки маневра е създал опасност за (други) участници в движението, като не се е съобразил с тях и не е останал на местопроизшествието до пристигането на представител на МВР или на следствието, поради което и на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 5 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно- наказание "глоба" и е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от един месец, а така също са му били отнети 9 контролни точки. Съгласно § 6, т. 27 "участник в ПТП е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му", а в т. 30 е дефинирано понятието ПТП: "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.". Законодателят не е определил размера на материалните щети като определящ признак за ПТП, достатъчно е наличието им. Отделно от това в ППЗДвП са посочени случаите, в които задължително органите на реда съставят протокол за ПТП, а конкретният не е такъв. За разкриване на обективната истина наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително тези, събрани в други производства, проверки и посочените от държавния служител. В случая административният орган е бил длъжен и се е съобразил с писмените доказателства, удостоверяващи извършването на нарушение на ЗДвП от страна на Емил Иванов. Обстоятелството, че деянието е извършено по непредпазливост не е спорно, поради което не следва да се вземат под внимание аргументите на защитата в тази посока.

1. Неоснователно е твърдението, че в случая липсва нарушение на чл. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР (ЕКПДСМВР), тъй като между св. Диан Иванов и държавния служител от МВР е имало "лична уговорка" свидетелят да поеме отговорността, но тази уговорка (освен че е лична) е направена след инцидента. Каквито и да са били подбудите на Емил Иванов за такива действия - наличието на предходни наказания и страх от ново по-тежко такова, колкото и близък приятел да е "уговарял", поведението му е несъвместимо с правилата за поведение на държавен служител от МВР. В тази връзка изводите на административния орган и решаващия съд, че поведението му (най-малко) е в нарушение на чл. 8 от ЕКПДСМВР са правилни и законосъобразни. Още по-укоримо е поведението на Е. Иванов именно защото е съзнателно, извършено е след премисляне на ситуацията и е в ущърб на напълно невинен човек. Настоящият състав е напълно убеден, че поведението на административно-наказващият орган би било различно, ако Е. Иванов беше изразил недвусмислено съжалението си за стореното, беше поел отговорността за действията си и за неволно (по неговите твърдения) причинените вреди, или поне бе изразил желание за това. Това е така, тъй като нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР задължава дисциплинарно-наказващият орган при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания да съобрази тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В такъв случай необосновано и нецелесъобразно би било налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, което административният орган би съобразил.

1. Държавните служители от МВР са длъжни непрекъснато да съобразяват поведението си с правилата на Етичния кодекс. Те са органите на реда, те дават личен пример за поведението, изискуемо и от останалите членове на обществото. Ето защо е без правно значение обстоятелството, че извършваните от тях нарушения са извън работно време, по време на отпуск, с личните им автомобили, на лична основа и т. н. За уронване престижа на институцията е достатъчно случаят да бъде доведен до знанието на колеги, приятели, семейство, обществеността в града.

1. Деянията, които са определени като несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители от МВР, с които се уронва престижът на службата представляват "други тежки нарушения на служебната дисциплина" по дефиницията на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. За тях законодателят изрично е предвидил налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", тъй като такова поведение се явява несъвместимо с оставането им на служба в МВР. В мотивите си съдът е посочил именно, че наличието на такова поведение е достатъчно на административния орган да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, дори да не е била нарушена заповед № Iз-1161 от 28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,