Решение № 7675 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2011 г.

Решение № 7675 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Мустафа Мохамед Абдула, гражданин на Сирия срещу решение № 46/07.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87, ал. 1 ЗУБ и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Мустафа Мохамед Абдула е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материално-правните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От данните по делото се установява, че Мустафа Мохамед Абдула е роден в гр. Маликие, гражданин на Сирия, народност - кюрд, религиозна принадлежност - мюсюлманин-сунит, женен. Пристигнал е в Р България нелегално през месец януари 2010 г., придружаван от сина си Хауар Мустафа Мохамед и от дъщерите си Бириван Мустафа Мохамед и Нужин Мустафа Мохамед. Кандидатът е мотивирал молбата си за предоставяне на закрила по ЗУБ с проблеми със сирийските власти, във връзка с членството му в кюрдската партия Йекити, както и поради етническата му принадлежност на кюрд. Правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Мустафа Мохамед Абдула, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Този извод се подкрепя и от справка на Дирекция "Международно дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Чужденeцът не е преследван във връзка с твърдяното му членство в партията PYD, нито е имал в тази връзка конкретни проблеми с официалните власт в страната. Според справка на Дирекция "МДЕБФ" сирийските служби за сигурност наблюдават и контролират цялото публично пространство в страната, но по принцип не всяка политическа дейност поражда причини за преследване от страна на властите, което да води до напускане на страната. Заплахата от преследване по политически причини на отделно лице зависи от преценката на сирийските служби за сигурност за опасността, която представлява дадено лице или група хора. В тази връзка обичайната критичност спрямо порядките, обикновената ангажираност с политическа дейност или редовото членство в редица политически партии и организации в Сирия, не са основание за напускане на страната поради страх от преследване. В същото време властите проявяват толерантност и към партии, които не влизат в общата организация на легалните партии в Сирия. Несъстоятелни са опасенията на кандидата във връзка с етническия си произход. От справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, става ясно, че в днешна Сирия кюрдите, притежаващи сирийско гражданство и сирийски документи за самоличност, се третират като араби. На тях дори е позволено в частни разговори и в семеен кръг да говорят на "кюрдски диалект". Властите не ограничават провеждането на кюрдски фолклорни представления и организирането на концерти с кюрдска музика. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че молителят не обосновава страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Заявените конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини. Не се установява спрямо него да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Поради това искането му за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут настоящата съдебна инстанция намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото като административна преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне, при съобразяване със следните указания: В случая общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 АПК е фактът за наличие на въоръжен конфликт в страната по произход Сирия. Информацията, съдържаща се в справки на Дирекция "Международна дейност" датират от 24.02.2009 г. и 11.05.2010 г. и очевидно не са актуални. "Ескалацията на напрежението в Сирия, съчетана с употреба на сила срещу демонстранти, заплашва ситуацията да излезе извън контрол", се казва в изявление на българското министерство на външните работи. От други информационни източници се установява, че "ситуацията в Сирия остава напрегната. Силите верни на режима на президента Башар Асад продължават да обсаждат ключови градове в страната в опит да прекратят вълната от антиправителствени протести". Следва да се отбележи, че изследването на факта налице ли е "безогледно насилие", има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт. При новото разглеждане административният орган следва да събере необходимите данни в тази насока. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,