Решение № 7740 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2017 г.

Решение № 7740 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на административния ръководител - председател на Софийски градски съд против решение № 742 от 19.01.2017 г., постановено по адм. дело № 11948/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за отмяна на оспореното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Ответникът - В. И. Й., чрез адв. Стефанова като процесуален представител, в писмено възражение изразява становище за недопустимост на касационната жалба, а по същество - за нейната неоснователност. Ответникът - Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) не взема становище. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез пълномощника юрк. Захариева, в представен писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди наведените касационни основания, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Процесуалното право на касационно обжалване принадлежи само на лицата, които имат качеството на страни по делото, а това са правните субекти, които са заинтересовани от неговия изход (аргумент от чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 АПК). Административният ръководител - председател на Софийски градски съд е конституиран като заинтересована страна в първоинстанционното производство в качеството му на вносител на предложението до Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание на съдия В. И. Й. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право на обжалване имат страните по делото, за които решението е неблагоприятно. С обжалваното съдебно решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на ИВСС срещу решение по т. 3 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 04.10.2016 г., с което е прието, че В. И. Й. - съдия в Софийски градски съд, не е извършила нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ и не й е наложено дисциплинарно наказание. Този резултат е неблагоприятен за касационния жалбоподател независимо от обстоятелството, че съдебният акт е постановен по жалба на друг субект. Правният интерес не е обвързан от процесуалното поведение на административния ръководител като заинтересовата страна в първоинстанционното производство. Така постановеният съдебен акт е негативен за касационния жалбоподател, поради което същият има интерес от неговата отмяна. Доводите на ответника Й. за недопустимост на касационната жалба са неоснователни. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата на ИВВС, тричленният състав е приел, че оспореното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 320, ал. 3 ЗСВ, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. Фактите по делото са установени след подробен анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Правните изводи на съда са законосъобразни и обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 307, ал. 3 ЗСВ (в относимата редакция, ДВ, бр. 1/2011 г.) дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Въз основа на направеното обсъждане на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в предложенията на председателя на Софийски градски съд и главния инспектор на ИВВС, дисциплинарният състав по дисциплинарно дело № 33/2015 г. по описа на Висшия съдебен съвет, обединено с дисциплинарно дело № 53/2015 г., с решение № 10-00-035/03.08.2016 г. е предложил на Съдийската колегия да приеме, че В. И. Й. - съдия в Софийски градски съд не е извършила нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3 и ал. 4 (редакция преди изм. ДВ, бр. 62/2016 г., сега ал. 2 и ал. 3) ЗСВ и не следва да й се налага дисциплинарно наказание. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет разполага с правомощието да не наложи дисциплинарно наказание - чл. 320, ал. 3 ЗСВ. Съдът е обсъдил данните, описани в предложенията за налагане на дисциплинарно наказание, в които е посочено, че през първото шестмесечие на 2014 г. дисциплинарно привлеченото лице е постановило решения по общо 11 дела над 3 - месечния разумен срок като съдия от IIа въззивен състав в СГС, а като чл. - съдия на IVб въззивен - решения по 5 дела над този срок. Констатирано е още, че през първото полугодие на 2014 г. съдия Йовчева е обявила за решаване 85 дела, които до 15.05.2015 г. са без постановени съдебни актове, като по 59 от тях решенията не са постановени за период от 1 г. и над 1 г., а по 26 дела - над 11 месеца. Законосъобразно тричленният състав е приел, че по част от делата - 27 бр. е изтекла 6 - месечната погасителна давност по чл. 310, ал. 1 ЗСВ и правилно са изключени от предмета на дисциплинарното дело, като е възприел констатациите и заключенията на дисциплинарния състав относно началния момент на откриване на нарушението спрямо двамата предложители. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 235, ал. 5 ГПК, която предвижда едномесечен срок за постановяване на съдебното решение след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Изложил е съображения за осъществяване състава на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ, тъй като съдия Йовчева не е спазвала определения в закона процесуален срок и приетия от ВСС за разумен такъв от три месеца за изготвяне и обявяване на решенията по делата. Извършена е съпоставка по отношение на средната действителна натовареност на съдия от СГС и окръжен съд през 2014 г. и 2015 г. като брой дела за разглеждане и свършени такива. Отчетена е чувствително по - високата натовареност на съдиите от СГС спрямо останалите окръжни съдилища в страната, както и изключителната натовареност на Й. като съдия във IIа въззивно отделение. Съдът е съобразил големия брой на постановените от нея решения по въззивни дела, фактическата им и правна сложност и високото качество на съдебните актове спрямо минималния брой отменени, съпоставени с обжалваните такива. Именно с оглед всички установени факти и обстоятелства в случая, свързани с натовареността, както и с тежките събития в личния живот на съдия Йовчева, тричленният състав е достигнал до правилния извод, че не са налице субективни причини, които да са наложили забавянето в обявяване на съдебните актове по делата, разпределени на дисциплинарно привлеченото лице, които да водят до нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. Не са установени данни за умисъл или небрежност при изпълнение на служебните задължения на магистрата. Към 06.04.2016 г. съдия Йовчева не е имала съдебни актове, които да не са обявени по делата, предмет на двете предложения. Заключението за липса на виновно отношение от нейна страна, което да е предпоставка за неспазването на процесуалните срокове, е в съответствие със събраните по делото доказателства. Безспорно са установени обективни причини, които са препятствали срочното изпълнение на служебните задължения. Ето защо, първоинстанционният съд обосновано е приел, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл. 307, ал. 3 ЗСВ, при осъществяването на които възникват основания за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата. Поведението на съдия Й. и фактите по делото не установяват виновно осъществяване на нарушенията по чл. 307, ал. 3 и ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗСВ. Доводите на касационния жалбоподател, свързани с ненаписани и впоследствие съдебни актове в срок, касаят друг период извън обхванатия от дисциплинарното производство и са неотносими към предмета на спора. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото и при своевременно заявеното искане на ответника В. И. Й. се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно фактура и договор за правна защита и съдействие от 17.05.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав