Решение № 3993 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8785/2013 г.

Решение № 3993 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8785/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на на Светослав Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, срещу решение № 990 от 18.04.2013 г. по адм. дело № 3772 по описа за 2012 г. на Административния съд - Варна. С него по жалба на "Концепт Д" ООД гр. Варна е отменен ревизионен акт № 031200836/6.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 588/18.09.2012 г., с която на дружеството са установени задължения за данък добавена стойност за д. п. м. 07, 09, 10, и 11.2010 г. в размер на 20657,89 лв. и съответстващи лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба "Концепт Д" ООД гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Искра Онцова оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски и за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Варна е бил ревизионен акт № 031200836/06.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 588/18.09.2012 г., с която на дружеството са установени задължения за данък добавена стойност за д. п. м. 07, 09, 10, и 11.2010 г. в размер на 20657,89 лв. и съответстващи лихви по фактури с издател "Пи джи ес сървиз" ЕООД. За да отмени процесния акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна: ревизираното дружество е сключило договор с "Пи джи ес сървиз" ЕООД от 26.07.2010 г. с предмет прехвърляне собствеността на осветителни тела, съгласно приложение № 1, с обща стойност на договора 57 049,37 лв. Представен е приемо-предавателен протокол от 26.11.2010 г. подписан от представители и на двете дружества, както и документ за плащане по банков път. Според твърденията на жалбоподателя това са документите, които установяват изпълнението на доставките, за които са издадените фактури № 110/29.07.2010 г. и 119/24.11.2010 г. Представен е и договор от 18.10.2010 г. с предмет прехвърляне на правото на собственост на осветителни тела, съгласно приложение № 1. Приложен е документ за извършеното плащане, както и приемо-предавателен протокол от 10.11.2010 г. с подробно описание на стоките, съответстващ за фактура № 115/18.10.2010 г. Дружеството е сключило договор със същия доставчик от 25.10.2010 г. за доставка на стоки - аксесоари, съгласно приложение № 1. Представен е документ за извършеното плащане, приемо-предавателен протокол от 2.11.2010 г., с подробно описание на стоките, съответстващ на фактура № 116/26.10.2010 г. (№ 230 до 234). Относно стоките по сочените три фактури жалбоподателят твърди, че са вложени в обект в гр. София, м. Национален киноцентър, в изпълнение на договор от 04.05.2010 г. сключен с "Туристически холдинг Русалка холдинг" АД. Представя посоченият договор, оферта, фактури и др. ( № 235 до 249). Ревизираното лице е сключил договор със същия доставчик от 8.09.2010 г. с предмет доставка на санитария, съгласно приложение № 1. Представя, банкови документи и приемо-предавателен протокол от 15.09.2010 г., относим към фактура № 113/8.09.2010 г. ). Жалбоподателят сочи, че стоките по фактурата са вложени в обект офис в гр. София, в изпълнение на сключен договор от 19.07.2010 г. с адвокатско дружество "Събев и съдружници", гр. София (л. 255 - 257). Представя се и договор от 26.11.2010 г. с предмет прехвърляне правото на собственост на аксесоари за баня, съгласно приложение № 1. За изпълнението на договора са представени банкови документи и приемо-предавателен протокол от 1.10.2010 г., относим за фактура № 120/24.11.2010 г. ( л. 258 - 262). Относно стоките по фактурата дружеството твърди, че са се ползвали като мостри и в момента са били налични. Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, приета без оспорване, всички доставки са били отразени в счетоводството на доставчика, за същите са издадени процесните фактури и са отразени като приход за дружеството. Установена е редовност на воденото счетоводство. По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, която е установила наличието на стоките при клиенти на ревизираното лице, както и е разпитан като свидетел управителя на доставчика, който е посочил подробно от къде е закупувал стоките, как са били транспортирани, че е доставял на ревизираното дружество стоки санитария, цветя и др., които са били закупени от дружества в Италия и че стоките са били доставяни директно от фабриката до България. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства - писмени доказателства, представени още в ревизионното производство, заключение по съдебно-счетоводната и техническа експертиза и свидетелски показания и е направен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Събраните доказателства по делото опровергават изводите на органите по приходите за липса на доказателства за реално получени от ревизираното дружество доставки. Обстоятелството, че при проверка на доставчика "Пи джи ес сървисис" ЕООД в НАП е установено, че е дерегистрирано лице по ЗДДС от 4.06.2012 г., няма отношение към процесните фактури, които са издадени през 2010 г. Обстоятелството, че доставчика няма сключени трудови договори по чл. 62 от КТ, също не доказва, че стоките не са предадени на купувача. Опровергани са и констатациите, че не са представени доказателства с какви транспортни средства е извършено транспортирането на стоката от склада на доставчика до склада на получателя, както и че липсват и фактури за извършен превоз. Пред касационната инстанция се представиха писмени доказателства - фактури за спедиторска услуга за транспорт от Италия до България с приложени международни товарителници /ЧМР/ към тях, от които се установява транспортирането на процесната стока, като същите кореспондират със свидетелските показания. Действително, предмет на процесните доставки са родово определени вещи, поради което за да бъде установена реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС следва да бъде доказано чрез надлежни доказателства индивидуализирането или предаването на вещите като способ за прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Предвид на това от единствено значение за установяване на реалността на доставките е дали от събраните по делото доказателства се установява предаването на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Настоящата инстанция намира, че фактическото предаване е установено чрез представените приемо-предавателни протоколи, а останалите обстоятелства - договори, данъчни фактури, банкови плащания, извършения транспорт, редовното счетоводство и последващата реализация на закупената стока потвърждават реалността на спорните доставки. Решението е постановено при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е уважил доказателствените искания на жалбоподателя. Изяснил е релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Правният извод за основателност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон. При тези обстоятелства, за решението не се установява наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. По отношение на съдебните разноски, същите правилно са определени с оглед на изхода от спора и представляват такива за държавна такса, възнаграждение на съдебни експерти и адвокатско възнаграждение. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 850 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък и платежни документи. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение