Решение № 14119 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2017 г.

Решение № 14119 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 74 от 15.03.2017 г., постановено по адм. д. № 329/16 г. Великотърновския административен съд, четвърти състав, е отхвърлил жалбата на "Пехливанов 2012" ООД - гр. Г., против ревизионен акт № Р - 04000715005185 - 091 - 001/08.02.2016 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 144/3.05.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. В. Търново. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" - гр. В. Търново разноски по делото в размер на 1 225,69 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Пехливанов 2012" - ООД - гр. Г., представлявано от управителя М. В. В., чрез пълномощника му адв. Х. С. М. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - В. Т. е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския административен съд ведно с произтичащите от това последици. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Великотърновския административен съд е отхвърлил жалбата на "Пехливанов 2012" - ООД - гр. Г. против ревизионен акт № Р - 04000715005185 - 091 - 001/8.02.2016 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 144/3.05.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. В. Търново, с който на дружеството за данъчни периоди м11 и 12 на 2013 г., м. 01,03,10,11 и 12 на 2014 г. и м. 01.02.03,04 и 05 на 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 20 807,86 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 2 381,78 лв. по отношение на четирима доставчици . "В. Ч."-ЕООД, "Интербус"-ЕООД, "Матбул"-ЕООД и "Бигсо ком"-ЕООД. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила. След това първоинстанционният съд е пристъпил към обсъждане на въпроса за материалната законосъобразност на ревизионния акт, като мотивите в тази насока са изложени на стр. 4 - 8 от решението, съответно л. 77 - 79 от делото. Посочено е, че в множеството от случаите фактурите имат за предмет на доставка родово определени вещи и че по силата на чл. 6 ЗДДС прехвърлянето на собствеността върху тях се извършва с факта на предаването им. Отбелязано е още, че ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства не установяват предаването на вещите, предмет на доставката. В тази връзка съдът е коментирал представените само от задълженото лице приемо-предавателни протоколи, факта на оспорване от приходната администрация на подписите на доставчиците по представените фактури и приемо-предавателни протоколи; вида на подписаните договори с оглед предмета на доставка и липсата на заявки. Акцентирано е на това, че при извършена проверка по време на ревизията е установено, че доставчиците "В. Ч." и "Матбус"-ЕООД нямат декларирани фактури с получател "Пехливанов 2012"-ООД, че от "Интербус"-ЕООД в дневника за продажби са декларирани само 6 от издадените 10фактури. Посочено е, че по делото няма данни за извършени плащания по фактурите, установените факти относно липсата на касови апарати, че нито един от доставчиците не е производител или получател на стоки от вида и обема на фактурираните. Сходни мотивите са изложени и по отношение на тези фактури, които за предмет на доставка услуги. Съдът е изложил мотиви относно това защо в тежест на задълженото лице е да установи с допустими доказателства изложените по-горе факти за прехвърляне на собствеността върху стоките, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, отказал се е от исканията си за назначаване на икономическа експертиза и събиране на гласни доказателства. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Тъй като подадената първоначална жалба е бланкетна, след оставянето без движение за уточняване на оплакванията, с нарочна молба /л. 20 от делото/ жалбоподателят е посочил, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения изразяващи се в това, че не е обсъдил доводите на страната относно представените доказателства и извършената последваща реализация на стоките, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното: На първо място не могат да бъдат споделени оплакванията, че решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. От мотивите на съдебния акт се установява, че решаващият съд е положил достатъчно труд и старание да вникне във фактическата обстановка по спора, да обсъди детайлно събраните доказателства по делото и доводите на страните. Обстоятелството, че той е възприел констатациите на приходния орган и в същото време не е възприел доводите на жалбоподателя, не прави неговите изводи неправилни и необосновани на фактите по делото. В този смисъл генералното оплакване, че в решението са възприети само вижданията на приходната администрация, а се игнорирани тези на данъчно-задълженото лице, се явява неоснователно. Не могат да бъдат споделени и оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на данъчно-задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. П. липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена е съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставените на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. Съставяните документи следва да се намират в държане на икономическите субекти и да се съхраняват в законовоустановените срокове, като в хода на ревизията чрез определените от ДОПК способи органът по приходите събира и извършва преценка именно на такива документи, въз основа на което се правят констатации дали са налице или не реално извършени доставки. Доказателственото значение на тези частни документи е регламентирано от разпоредбата на чл. 180 от ГПК, според която, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Доколкото става въпрос за документи, съставени между търговци, при преценката им следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 301 и чл. 55, ал. 1 от ТЗ. Според първата от тях, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, а според втората, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. В конкретния случая съдът правилно е приел, че предвид извършеното оспорване на приходната администрация на подписите на доставчиците по всички документи, изхождащи от тях и неангажирането на доказателства за автентичността на тези документи от страна на жалбоподатея, то те следва да се третират като неподписани от доставчиците, поради което не могат да служат като годно доказателство за факта на предаване на стоките, и от там за наличие на предпоставките за възникване на право на данъчен кредит като благоприятен за задълженото лице факт. Ангажираните с писмената защита на жалбоподателя нови писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани предвид забраната на чл. 219, ал. 2 АПК за нови фактически установявания. Възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от осъществяването на кумулативните предпоставки на предвидения от ЗДДС сложен фактически състав. Същият освен притежанието на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реалното получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в цитираното от самия касатор решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Необходимостта от извършването на такава преценка е посочено изрично от първоинстанционния съд, като същият обосновано е приел, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, които да опровергават констатациите на РА за липса на реални доставки по процесните фактури. Правото на данъчен кредит по процесните фактури не е доказано поради това, че доставчиците не са притежавали въпросните стоки, а поради това, че не е установено същите да са прехвърлили собствеността върху стоките на ревизираното лице. Обстоятелството, че задълженото лице е извършило последващи облагаеми доставки с въпросните стоки не е било спорно по делото, като то е неотносимо към спора относно предаване на стоките или усрлугите от доставчиците. Като е приел, че оспореният ревизионен акт ревизионен акт № Р - 04000715005185 - 091 - 001/08.02.2016 г. на ТД на НАП-гр. В. Търново, потвърден с решение № 144/03.05.2016 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. В. Търново, с който на "Пехливанов 2012" за данъчни периоди м11 и 12 на 2013 г., м. 01,03,10,11 и 12 на 2014 г. и м. 01.02.03,04 и 05 на 2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 20 807,86 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 2 381,78 лв., е законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. В. Търново е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на осн. чл. 160, ал. 1 ДОПК "Пехливанов 2012" ООД - гр. В. Търново следва да бъде осъдено да заплати на Д"ОДОП"-гр. В. Търново разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 919,27 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,