Решение № 4702 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 222/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Т. Василева против решение 2154 от 26.11.2024г. постановено по адм. дело 382/2024г. по описа на Административен съд - Сливен, с което по жалба на М. К. е отменена заповед РД 09- 94/ 31.01.2023 г. на министъра на земеделието, в частта, в която извън одобрените окончателни слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2022г. са останали следните площи: парцел с идентификатор 32915 -324 -1 -1 с площ 2,26 ха и 0,59 ха от парцел с идентификатор 32915 -325 -1 -1 и преписката е изпратена за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания. Твърди се в касационната жалба, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и АС - Сливен само формално е изпълнил указанията на ВАС, дадени в отменителното решение. Излага доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е извършил съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, а единствено е възпроизвел изводите на вещите лица по изготвената СТЕ и мотивите на съда са базирани на механично пресъздаване на заключението на СТЕ. Твърди се нарушение на изискването на чл.168, ал.1 АПК, както и на чл.172а, ал.2 АПК при постановяване на решението. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответната страна - М. Х. К., чрез процесуален представител адв. С. Рафаилов в представено по делото писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото е във фаза втора касация. С оспореното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил по жалбата на М. К. заповед РД 09- 94/ 31.01.2023 г. на министъра на земеделието, в частта, в която извън одобрените окончателни слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2022г. са останали следните площи: парцел с идентификатор 32915 -324 -1 -1 с площ 2,26 ха и 0,59 ха от парцел с идентификатор 32915 -325 -1 -1. За да постанови този резултат съдът се е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е частично незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Установил е, че приетите за недопустими площи са заявени за подпомагане от жалбоподателя като постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша), позовал се е на приетата по делото комплексна съдебно- техническа експертиза, назначена в съответствие с указанията на ВАС в решение 9086 от 23.07.2024г. по адм. дело 1614/2024г., според която неправилно са отразени недопустимите площи за подпомагане, снимките от теренните проверки показват релевантно поддържане на парцелите с дневника на на стопанството, почистване на храсти и малки дървета. Според вещите лица парцелите се поддържат в добро земеделско състояние, чрез почистване на нежелана растителност, камъни, храсти, строителни и битови отпадъци и се използват за паша на животни и отговорят на критериите за допустимост по Наредба 2 от 26.03.2018г. Съдът е обсъдил констатациите на вещите лица, съвкупно с показанията на разпитания свидетел К. и е стигнал до извод за липсата на доказателства в подкрепа на доводите на административния орган, че площите са пустеещи, изоставени и с повече от допустимите храсти и дървета. По отношение откритото производство по оспорване истинността на протоколи от извършените специализирани теренни проверки 1/Фбл: 32915 -324 и 1/Фбл: 32915 - 325 от 26.08.2022г. и констатациите в тях, че площта е неизползвана/пустееща земя, повече от допустими храсти/дървета, по - голям от допустимия процент недопустими елементи и т.н. и посочена причина за недопустимост : Наредба 2/26.03.2018г. (чл.10, ал.2, т.1; чл.8, ал.2, т.1 и т.2), съдът е приел от приетата по делото експертиза, извършената проверка на място от РТИ - Ямбол и показанията на разпитания по делото свидетел К., извършил проверката, че отразяването в протоколите е опровергано в хода на съдебното производство, поради което в тази част протоколите от извършена теренна проверка не се ползва с доказателствена сила и не установява отразените в тях констатации. В заключение АС - Сливен е извел извод, че парцел 32915 -324 -1 -1 с площ 2,26 ха и част от 0,59 ха от парцел 32915 -325 -1 -1 са поддържани в добро земеделско състояние, поради което и с оглед разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба 2 от 26.03.2018г. са допустими за подпомагане и следва да бъдат включени в специализирания слой ПДП, поради което оспорената заповед частично е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от съда съществени процесуални нарушения - необсъждане на всички събрани по делото доказателства и в частност протоколите от извършени специализирани теренни проверки и безкритично възприемане от страна на съда и позоваване единствено на заключението на приетата по делото експертиза. Противно на твърдението на касатора, съдът е обсъдил констатациите в протоколите от извършените теренни проверки, както и посочените в тях причини за недопустимост на площите, които по -точно са идентични за всички имоти - площта е неизползвана/пустееща земя или неземеделски площи, както и повече от допустимите дървета/храсти ( не е посочен брой и дали са храсти или дървета). По отношение на тези протоколи е открито производство по оспорване истинността на констатациите, същите са обсъдени подробно от съда и съвкупно със заключението на приетата по делото комплексна СТЕ, както и съвкупно с показанията на разпитаният по делото свидетел Т. К., служител в РТИ на ДФЗ - Ямбол, които съдът правилно е кредитирал като незаинтересовани и непосредствени, относно състоянието на парцелите през месец август 2022г. В съответствие със събраните по делото доказателства и по реда на чл.194, ал.1 вр. с ал.3 ГПК, АС - Сливен правилно в мотивите на решението си е счел за опровергани констатациите от извършените проверки на място, досежно състоянието на двата парцела, както и за опровергани констатациите на административния орган, базирани на тези проверки, че площта е неизползвана/пустееща земя, повече от допустими храсти/дървета, по - голям от допустимия процент недопустими елементи и т.н. и посоченото основание за недопустимост по чл.10, ал.2, т.1; чл.8, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба 2/26.03.2018г. В по - голямата си част доводите в касационната жалба, обективират несъгласие с приетото по делото заключение на изготвената комплексна съдебно - техническа експертиза и оспорване на същата, което е недопустимо с касационната жалба. Заключението на вещите лица е прието без оспорване от страна на процесуалния представител на касатора, присъствал в съдебно заседание на 18.11.2024г. при изслушването на вещите лица и без да е поискано назначаване на допълнителна или тройна СТЕ, поради което правилно е ценена от съда като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните и съвкупно с останалите по делото доказателства. Следва извод, че комплексната СТЕ не е оспорена от страна на касатора, още по -малко е оборена с неоспорими доказателства, както се твърди в касационната жалба. Следва да се отбележи, че вещите лица са работили освен с протоколите от теренните проверки, така и материалите по делото, вкл. FTP сървър на сайта на ДФ "Земеделие" с публикувани специализирани слоеве ПДП за цалята страна в shp - формат, както и фотографски снимки в оптичните носители, представени от МЗ и РТИ - Ямбол, включително и преглед на състоянието на площите в периода 01.01.2021г. - 01.05.2023г. по общодостъпни самолетни и сателитни изображения, ( "Google Earth" , "Sentinel hub" и други приложими съгласно чл.33, ал.4, т.4 ЗПЗП, които са допустими доказателства, предвид чл. 34, ал. 4, т. 4 от ЗПЗП като други източници на ортогонални изображения и цифрови данни вр. с пар.1, т. 57 от ДР на ЗПЗП. Предвид и подробните разяснения, направени от вещите лица в открито съдебно заседание, съдът не е имал основание да не се довери на компетентността на съдебните експерти, още повече, че експертизата не е оспорена. Неоснователно е и оплакването в жалбата, че мотивите на съда са базирани на механично пресъздаване на заключението на вещите лица, което ги прави необективни и некоректни тъй като не са съпоставени с доказателствата по делото и анализирани от съда. В мотивите на оспореното решение, съдът не е ценил изолирано изводите на вещите лица, а ги е обсъдил съвкупно с показанията на разпитаният свидетел, представеният снимков материал към протоколите от специализираните теренни проверки на ОСЗ - Сливен и снимките към доклада от извършената проверка на РТИ - Ямбол. Видно от съдържанието на съдебното решение, съдът е ценил протоколите от извършените теренни проверки на място в съкпуност с приетото по делото заключение на комплексната СТЕ, както и показанията на разпитаният по делото свидетел, който видно от разпита му в съдебно заседание има преки впечатления за състоянието на парцелите през август 2022г., с което е изпълнил указанията на ВАС, дадени с отменителното решение 9086 от 23.07.2024г. по адм. дело 1614/2024г. и оплакванията в касационната жалба в този смисъл са неоснователни. Правилно АС - Сливен е стигнал до извод, че констатациите от извършените теренни проверки, обективирани в приложените по делото протоколи са оборени от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Видно от заключението на вещите лица, след анализ на снимките на ТП ОСЗ - Сливен и РТИ - Ямбол, неправилно са отразени недопустимите елементи за подпомагане. Според вещите лица снимковия материал от теренните проверки показва реалното поддържане на парцелите с дневника на стопанството. За парцел 32915 -324 -1 -1 почистване е извършено на 01.12.2021г. и през март, юни и август 2022г. е извършена паша; за парцел 32915 -325 - 1 -1 е извършено косене на 01.08.2022г. и извършена паша през декември 2022г., март 2023г. и юни 2023г. Снимките показват почистване на храсти и малки дървета, чийто разтрошени клони са разпръснати по парцелите и са изсъхнали. Подраста и издънките от коренища на храстите са все още на първия си сезон и нямат разклонения, като височината не надвишава 0.5м. Налице са следи от преминаване на стада, поради наличие на пречупени, повалени и потъпкани стъбла от тревостоя. Вещите лица са категорични, че процесните парцели, заявени като пасища за паша на животни са поддържани в добро земеделско състояние, чрез почистване от нежелана растителност, камъни, храсти, строителни и битови отпадъци и се ползват за паша на животни. В тези дейности се изразява земеделската дейност при площи, заявени като пасища за животни, които отговарят на изискванията на чл.8, ал.1, т.1, ал.2, т.1, 2 и 3 от Наредбата. Оплакванията в касационната жалба, че решението на АС - Сливен не отговаря на изискванията на чл.172а, ал.2 АПК са неоснователни. В решението са изложени собствени мотиви на административния съд, посочени са становищата на страните, фактическите установявания по делото и правните изводи на съда, като са обсъдени съвкупно всички събрани по делото доказателства, както беше посочено по горе в решението и не е необходимо да се преповтаря. Решението е обосновано от събраните по делото доказателства и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1440 лв. за адвокатско възнаграждение, в доказан размер, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.03.2025г. и фактура за реалното му заплащане от същата дата. Възражението за прекомерност, настоящата инстанция намира за неоснователно, като бланкетно и немотивирано, както и с оглед фактическата и правна сложност на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение .