Решение № 3449 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8445/2009 г.

Решение № 3449 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8445/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Георги Асенов Петров и Стоянка Асенова Петрова от гр. София, подадена срещу решение от 10.04.2009 г., постановено по адм. дело № 879 от 2007 г. по описа на Софийския градски съд - АК, III-а отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от страни, за които решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 от Закон за обезщетяване собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/, образувано по жалба на касационните жалбоподатели, е упражнил контрол за законосъобразност на мълчалив отказ по ЗОСОИ на Областния управител на Област София, по заявление с вх. № 97-00-7367/23.11.1998 г. - за недвижим имот в гр. София, посочен в заявлението- в кв. "Гео Милев"- по пункт 3 от нотариален акт № 153 от 1934 г. Преценявайки законосъобразността на административния отказ на основанията за отмяна, поддържани от жалбоподателите, и въз основа на представените от страните доказателства по делото - съдът е приел за установено, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като основано върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото съда установил, че със заявление с рег. № 97-00-7367/23.11.1998 г. жалбоподателите са направили искане да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ като наследници (правоприемници) на Цветанка Бонева Пешева, за недвижим имот, находящ се в кв. Гео Милев, одържавен на основание ЗПИНМ - по регулярна преписка № 262/1960 г. Преценявайки представените писмени доказателства, съдът е приел за установено, че "имотът, за който се иска обезщетяване по реда на ЗОСОИ, не е одържавен по нито един от законите, посочени в ЗВСОНИ, както и по начините, указани в него" и че "в случая се касае до отчуждаване на имоти за мероприятие по застроителния и регулационен план и този вид отчуждаване не подлежи на обезщетяване по реда на ЗОСОИ". Правният извод на съда, че жалбата е неоснователна, е законосъобразен. Прието е от фактическа страна, че съгласно нотариален акт № 135/1934 г.- и делбен протокол от 27.02.1962 г. по 2624/58 г. на СНС - лицето Йордан Бонев Пешев - е получил в свой дял парцел III- от кв. 97 -половината от нива в м. "Вадата - Русоляко", с площ от 850 кв. м., а за Цветанка Бонева Пешева- парцел II от кв. 97 половината от нива в м. "Вадата - Русоляко. Също така няма спор, че жалбоподателите са част от наследниците на Цветанка Пешева и единствени такива на Йордан Пешев. Изводът на съда е, че от представените от жалбоподателите писмени доказателства- оценителен протокол по рег. преписка № 262/1960 г.- за имоти отчуждени за Машинно-електротехническия институт; писма до наследодателите Йордан и Цветана Пешева за депозирана сума за изплащане на отчуждени имоти и поради заличаване/ невнесен депозит/ на съдебно- техническа експертиза- първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателите са правоприемници на собственик на имот, одържавен по някой от сочените в ЗОСОИ фактически състави. Оскъдните данни по делото сочели, според съда, че имот на праводателите им - е бил отчужден по ЗПИНМ - който е извън приложното поле на обезщетителния закон. При тези установени обстоятелства по делото следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд - са правилни. Въпреки продължилото девет години съдебно производство - жалбоподателите не са доказали твърденията си, че незаконосъобразен е мълчаливият отказ на областния управител - на отправеното до него искане по чл. 6 ЗОСОИ. Принципно, правилен е изводът, че ЗПИНМ - е извън приложното поле на ЗОСОИ. Но дори отчуждаването да е извършено по този закон, но когато не е по установения в него ред, а имотът е завзет, въпреки, че определеното обезщетение не е изплатено, то по силата на ал. 2 на чл. 2 ЗОСОИ - собствеността върху имота ще бъде възстановена, респективно правоимащите лица ще бъдат обезщетени. Доказателства обаче и в тази насока липсват. Съдът, законосъобразно е заличил назначената съдебно-техническа експертиза, поради невнасяне на определения депозит за възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,