Решение № 6975 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14723/2018 г.

Решение № 6975 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14723/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Промстрой комерс" ЕООД, подадена чрез управителя Р. В., против решение № 2124 от 23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 985/2018 г. на Администартивен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване №П-16000917214946-004-001/20.12.2017 г., издаден от С. П. на длъжност гл. инспектор по приходите, потвърден с Решение № 130 от 12.03.2018 г. на изпълняващ правомощията Директор Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяване на сумата от 21 868,90 лева по искане на дружеството вх. №ИТ 00-9055/05.12.2017 г. по описа на ТД на НАП – П., офис К.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Директор на дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от юрк. Григорова, в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, искане за потвърждаване на решението на административния съд и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1187 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Промстрой комерс" ЕООД против АПВ №П-16000917214946-004-001/20.12.2017 г., издаден от С. П. на длъжност гл. инспектор по приходите, потвърден с Решение № 130 от 12.03.2018 г. на изпълняващ правомощията Директор Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяване на сумата от 21 868,90 лева по искане на дружеството с вх. № ИТ 00-9055/05.12.2017 г. по описа на ТД на НАП – П., офис К. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът e установил, че във връзка с подадено искане по чл. 129 ДОПК, органът по приходите е отказал възстановяване на ДДС в размер на 21 868, 90 лв. по митнически декларации за внос за периода от м. 07. 2014 г. до м. 06. 2016 г. с мотив, че на дружеството е извършена ревизия по ЗКПО и ЗДДС за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. Съдът е приел, че актът е законосъобразен. Искането на дружеството за възстановяване на горепосочената сума е подадено в хода на висящо ревизионно производство, в което по направеното също такова искане за корекция е постановен отказ, отказано е и правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 21 868,90 лв., с мотиви, че то /правото на приспадане на данъчен кредит/ не е упражнено в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. При тези факти, съдът е приел за законосъобразни изводите на органа по приходите, че няма възможност за корекция по чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС, доколкото проверяваните данъчни периоди са в обхвата на извършваната ревизия на жалбоподателя, като е недопустимо за едни и същи данъчни задължения едновременно да са висящи ревизия и проверка. Поради това, наличието на недължимо събрани суми за тези периоди също подлежи на установяване и съответно възстановяване с РА, а не с АПВ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд, анализирайки нормите на чл. 129, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 110, ал. 3 ДОПК, е приел, че след като органът по приходите е сезиран с искане за прихващане или възстановяване на ДДС, като за същите задължения и за същия данъчен период е в ход данъчна ревизия, наличието на недължимо събрани суми за процесните периоди подлежи на установяване и възстановяване с ревизионен акт, а не с АПВ. В случая след издаването на процесния АПВ на дружеството е издаден и РА № Р-16000917002987-091-001/03.01.2018 г., с който правото на данъчен кредит в размер на 21868, 90 лева не е признато. Същият не е обжалван и е влязъл в сила, поради което правилно с АПВ е отказано възстановяване на ДДС в същия размер. По тези съображения настоящият съдебен състав намира оспорваното решение за правилно и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 889, 55 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,