Решение № 9613 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2014 г.

Решение № 9613 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Ивайло Сашев Георгиев от гр. Враца срещу решение № 13 от 10.01.2014 г. по адм. д. № 645/2013 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена подадената от него жалба против Заповед № З-ПП-377/03.10.2013 г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Враца, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на изпит, но не по-рано от 6 /шест/ месеца. Жалоподателят счита, че решението е неправилно поради нарушение на закона съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил от представените по делото писмени доказателства- наказателни постановления и справки от "АИС" на КАТ, с че към 03.10.2013 г. -датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е изчерпал всичките 39 броя контролни точки, като в справката е отразено, че има -4 к. т. (минус четири контролни точки). Проверил е законосъобразното отнемане на контролни точки, спрямо посочените в справката административни нарушения и установил, че при издаване на НП контролните органи са спазили изискванията на Наредба № I-139 в сила от 04.10.2002 г., отм. от 15.02.2008 г., от която дата е в сила Наредба № I-З-1959/27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и Списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат к. т. (ДВ бр. 4 от 15.01.2008 г.). Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-З-1959/27.12.2007 г. отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление, която разпоредба е аналогична на чл. 4 от действалата преди това Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. Отнетите контролни точки с процесните НП съответстват на предвидените в Списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат контролни точки (ДВ бр. 4 от 15.01.2008 г.) Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Наредба № I З-1959/2007 г. (Изм. Дв, бр. 11 от 2011 г., в сила от 04.02.2011 г.), съгласно която броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач, се водят на отчет от Службата за отчет на водачите на МПС при съответната областна дирекция на МВР, а съгласно чл. 7 от същата Наредба, водачите на МПС могат да получат информация за броя на наличните контролни точки, след подаване на заявление и заплащане на държавна такса. В действащата в момента Наредба № I-З-1959/27.12.2007 г., в която не съществува разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба I-139/2002 г. (отм.), съгласно която при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки, службата за отчет на водачите на МПС при областните дирекции "Полиция" изпраща на водача писмено съобщение. Обратното, информация за броя на наличните контролни точки водачът може да получи по реда, посочен в чл. 7 от Наредба № I-З-1959/27.12.2007 г. - след подаване на заявление и заплащане на държавна такса. С оглед на това са направени изводи, че твърденията на жалбоподателя за субективно негово знание за наличие на оставащи в плюс контролни точки е правно ирелевантно. Тълкувайки цитираните разпоредби съдът е направил изводи, че водачите на МПС са длъжни да следят отнетите им контролни точки за допуснатите от тях нарушения по ЗДвП, включително посредством информацията, която могат да получат по реда на чл. 7 от Наредба № I-З-1959/2007 г. При констатирано от страна на административния орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изчерпване на контролните точки от водача, органът е длъжен да издаде заповед за налагане на мярката, с която да изземе свидетелството за правоуправление на съответния водач на МПС, без да е необходимо да го уведомява предварително за оставащия брой контролни точки. С оглед на това съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е изчерпал всичките си контролни точки. Вярно е, твърдението на жалбоподателя, че в последно издаденото НП № 111 от 16.03.2012 г. е отразено, че на водача остават 6 контролни точки. Съдържанието на това НП в частта на оставащите контролни точки противоречи на представената справка от АИС на КАТ, съгласно която и при съобразяване с посоченото НП, броят на контролните точки на жалбоподателя е минус 4. Изчерпването на контролните точки от жалбоподателя в случая е установено от представената справка, която е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съдържанието на справките не е оспорено и не е опровергано от жалбоподателя, поради което съдът е приел, че посочените в справката НП са влезли в сила и съставляват годно основание за отнемане на посочените в тях контролни точки, при което жалбоподателя има минус 4 /четири/ контролни точки към датата на издаване на заповедта, от което следва извода, че издадената заповед е законосъобразна. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, осигуряване безопасността на движението по пътищата и осуетяване възможността на жалбоподателя да извърши други административни нарушения, свързани с управление на моторни превозни средства. Решението е правилно. Преценени са от съда доказателствата по делото и възраженията и доводите на жалбоподателя, изяснени са в пълнота фактите и обстоятелствата по спора. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Враца, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на изпит, но не по-рано от шест месеца", по критериите в чл. 146 от АПК. Обосновано съдът е приел, че са налице фактическите основания на заповедта за прилагане на мярката по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Установено е, че с влезли в сила наказателни постановления /НП/ на жалбоподателя са отнети максималния брой точки и същият е загубил придобитата правоспособност, но не е изпълнил задължението да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР, произтичащо от чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. При тази хипотеза административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност и при констатирано наличие на законовите предпоставки - отнемане на всички контролни точки е издал процесната заповед за налагане на принудителната административна мярка. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че НП № 1658/15.6.2007 г. не му е връчено и не е влязло в сила, поради което не са му отнети посочените в него контроли точки. Същото възражение е и по отношение на НП № 111/16.3.2012 г. И двете наказателни постановления са получени лично от жалбоподателя, срещу подпис, съответно първото - на 29.06.2007 г., а второто - на 18.05.2013 г., видно от приложените НП: № 1658/2007 г. на л. 33 и № 111/2012 г. на л. 12. Същите не са обжалвани и са влезли в сила. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение