Решение № 341 от 16.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4324/2014 г.

Решение № 341 от 16.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4324/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 6640/10.6.2014 г., подадена от С. Х. Г. от [населено място], област П., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 74/12.3.2014 г. по гр. д. № 998/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о. В молбата за отмяна се твърди, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като молителят се позовава на представените с молбата разпореждане на Р. - П. № 153-00-1903-3/25.11.25.11.2009 г., копие от трудова книжка № 6671, заявление № МП-72919/04.11.2010 г., заповед № ИД-11-1713/15.9.2011 г. Представят се и три съдебни решения, едно от които е по чл. 290 ГПК. Посочените доказателства се представят с оглед мотивите на касационното решение. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на нова в съответствие с разпоредбите на КТ и съдебната практика. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя - адв. К., която представя писмена защита и претендира разноски. Ответникът по молбата за отмяна - [фирма] - С., е депозирал възражение по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответника по молбата, становището на процесуалния представител на молителя, изразено в съдебно заседание и писмената й защита, и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в сроковете по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и определения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл. 303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, респективно определението, тъй като те не са предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК разпоредба, която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай молителят се позовава на писмени доказателства, които са му били известни още преди започване на процеса, но не се е позовавал на тях, и не са били налице независещи от него обстоятелства, поради които не е могла да се снабди с тях. Предвид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горните съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,