Решение № 13807 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7992/2009 г.

Решение № 13807 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7992/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Живко Тодоров Танев, от гр. Петрич, чрез адв. Дукова, против Решение № 64/27.02.2009 г. постановено по адм. дело № 849/2008 г. на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДК-02-БД-58/20.06.2008 г. на Началника на РДНСК-Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Ответниците: Началника на РДНСК - Благоевград и кмета на община-Благоевград, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците: Атанас Георгиев и Георги Гунчев също не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Сашо Найденов Христов оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима и подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отхвърлил жалбата на касатора против Заповед № ДК-02-БД-58/20.06.2008 г. на началника на РДНСК - Благоевград, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Бетонова площадка пред гараж, бетонова стена и ограда", находящи се в УПИ I-11, кв. 125 по плана на гр. Петрич, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като за визирания строеж не са налице одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, което го прави незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Отчетено е, че за строежа не съществува влязъл в сила Акт за узаконяване, а издадените такива три акта, предхождащи заповедта, са отменени по надлежния ред, с актове на РДНСК-Благоевград, влезли в сила. Съдът е обсъдил и възможността за приложението на § 16 от ДР на ЗУТ, като с оглед данните по делото, е приел, че строежът не може да бъде определен като търпим. Решението е правилно. При анализ на събраните доказателства, вкл. и на приетата без оспорвания, съдебно-техническа експертиза, са направени законосъобразни и обосновани правни изводи относно наличието на незаконен строеж. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая предмет на заповедта за премахване са: бетонова площадка пред гараж с р/ри 5.60/4.20 м, оградена с бетонова ограда от плътна част с височина от 0.50 до 1.00 м. и ажурна част с височина от 0.90 м., която не съвпада с границите на поземления имот. Тези обекти представляват строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което за изграждането им е било необходимо наличието на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, както правилно е прието от съда. Касаторът не е оборил пред първата инстанция, а и пред настоящата, констатациите залегнали в двата Констативни акта от 05.06.2008 г. на РДНСК-Благоевград, за наличието на незаконно извършен от него строеж. По аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ за оградата може да не се изисква одобрен инвестиционен проект, но от това не следва, че строящия е освободен и от задължението да разполага с разрешение за строеж преди започване на строежа. Настоящият състав намира за правилно решението и по отношение изводите на съда за неприложимост на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ДР на ЗУТ, поради това, че строежът е недопустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Оградата, съгласно констативните актове и заключението на вещото лице е изградена вътре в УПИ I-11, кв. 125 на гр. Петрич, а не е по границата на парцела, в нарушение на изискванията на чл. 46, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), респ. чл. 48, ал. 1 от ЗУТ, поради което заедно с бетоновата площадка, не е търпим строеж. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение