Решение № 14166 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 54/2018 г.

Решение № 14166 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 54/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение № 743/08.11.2017 г., постановено по адм. д. № 764/2017 г. на Административен съд Хасково. В жалбата се релевират оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се сочи в касационната жалба, че е следвало съдът да прекрати производството пред себе си тъй като от представените доказателства се установява че чужденецът ще напусне Р. България на 24.04.2017 г., т. е. той не е заинтересован от продължаване на производството пред съда. На второ място се твърди, че неправилно съдът е прогласил решението на Председателят на ДАБ а нищожно, тъй като не са налице предпоставките за това. Касаторът моли за обезсилване на постановеният акт като недопустим, а в евентуалност претендира отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът А. А., гражданин на [гражданство], не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно приетото от Административен съд Хасково че при десезиране на административният орган неговото произнасяне по същество е правно нетърпимо. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд Хасково е прогласено за нищожно Решение № 8412/07.04.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на А. А., гражданин на [гражданство] е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е прекратено производството. Административен съд Хасково е изложил съображения, че чужденецът е представил още в административното производство молба от 24.03.2017 г., в която е оттеглил подадената от него молба за международна закрила. Независимо от това, административният орган е постановил решение, с което се е произнесъл по същество по основанията за предоставяне на международна закрила и е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Според решаващия съд, в административното производство е допуснато толкова съществено нарушение на административно-производствените правила, което е довело до постановяване на правно нетърпим акт, до степен да е лишен изцяло от правно основание. Предвид на тези свои изводи съдът е прогласил обжалваното решение на Председателят на ДАБ за нищожно и е прекратил производството поради оттегляне на молбата за предоставяне на закрила. Решението е правилно. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е нарушен материалният закон. Решението е обосновано, като съдът е изложил подробни мотиви. Крайният извод относно наличието на основание за прекратяване на административното производство е съобразен със закона. Съобразно чл. 77, ал. 3 ЗУБ по предложение на интервюиращия орган, когато са налице условията, предвидени в този закон, или по молба на чужденеца председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на международна закрила. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато чужденецът оттегли своята молба. Оттеглянето на заявлението представлява едностранно волеизявление на чужденеца, търсещ закрила, с което същият десезира административния орган от по-нататъшно провеждане на административно производство и издаване на административен акт. Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от ЗУБ предвид употребената глаголна форма "прекратява" налага изводът, че се касае за хипотези, водещи, като правна последица, до прекратяване на производството. При реализирането на някоя от посочените хипотези административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без да има право на свободна преценка дали да прекрати производството. Десезирането на административния орган е процесуална пречка за произнасяне по същество по искането за международна закрила. Ето защо, при оттегляне на искането за даване на статут, председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е длъжен да прекрати производството. Изводите на решаващият съд че постановеният административен акт на Председателят на ДАБ е нищожен са правилни. АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. В конкретният случай Председателят на ДАБ към МС по силата на чл. 75 от ЗУБ има правомощията както да предостави статут на бежанец или хуманитарен такъв, така и да откаже т. е. налице е законова компетентност на издателят на обжалвания акт в общия случай, но с оглед подадената молба за оттегляне на искането за предоставяне на статут с която е десезиран административният орган е налице т. нар. времева некомпетентност. При този вид компетентност органа има правомощието да издаде определен индивидуален административен акт само във времевият период за който му е делегирано това правомощие. Председателят на ДАБ има такова правомощие за времето през което изпълнява конкретната държавна длъжност, по силата на която, и въз основа на закона, му е определено и правомощието да издава решения по ЗУБ. При ограничаване на това му правомощие във времето, органа няма компетентност да издава акт по реда на чл. 75 от ЗУБ за определен период от време. В конкретният случай това е периода след подаване на молбата за оттегляне на искането за предоставяне на статут. Както съдът посочи по-горе при десезиране на административният орган, последният има единствено законова регламентирано задължение да прекрати производството, но не и да издава акт по съществото на спора. Именно издаването на такъв индивидуален административен акт излиза извън полето на компетентност на органа но само за конкретният случай и за периода след десезирането му, което води и до нищожност на обжалвания акт. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение