Решение № 9278 от 4.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Джъмп Фрут АД, подадена чрез адв. Хубенова, против решение 185 от 29.11.2022 г., постановено по адм. дело 233/2022 г. по описа на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/6906#12 от 26.08.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при проведения процес е била отнета възможността на дружеството за адекватна защита на правата му, тъй като съдът не е допуснал нито едно доказателство на жалбоподателят и е постановил съдебен акт на основание единствено административна преписка по делото, която е непълна. Изложени са оплакваноя, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която да определи заявените площи за подпомагане и дали дружеството е спазило изискването на чл. 17, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2022 г. Счита, че в административната система ИСАК е допусната грешка при администриране на заявленията за подпомагане за кампания 2020 г., която е довела до прекратяване на биологичния ангажимент. Твърди, че Заявление за подпомагане УНИ 17/160620/15606 не е налично по административната преписка, а е от съществено значение за значение за спора. Касаторът изразява становище, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните и материални разпоредби. В писменно становище иска решението да бъде отменено, като бъде отменен и АУПДВ или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.74). Ответникът Заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие оспорва касационната жалба. Счита, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представя Заявление за подпомагане УНИ 17/160620/15606, ведно с допълнителни документи от административната преписка (л.20 л.49). Претендира разноски по делото. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспорения АУПДВ 01-2600/6906#12 от 26.08.2022 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. г от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие е определено публично вземане, представляващо изплатена субсидия по направление Биологично растениевъдство за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. в общ размер на 40 555.68 лв. във връзка с подадени заявления за подпомагане с УИН 17/300615/89806 , УИН 17/230616/95045, УНИ 17/020617/99791, УНИ 17/050618/05312 и УНИ 17/150519/08935. С влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. 01-2600/6906#8 от 11.04.2022 г. (л.43) ДФ Земеделие е прекратил поетия ангажимент към касатора, тъй като е установено, че дружеството не изпълнява изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. е прекратен поетия ангажимент по направление Биологично растениевъдство. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Отговорил е подробно на възраженията на оспорващия относно спазването на процедурата по издаване на акта. Относно материалната законосъобразност на акта - съдът е изложил мотиви, че са налице както фактическите основания (влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент), така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че процесният АУПДВ е законосъобразен. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда, че АУПДВ е издаден от компетентен орган. Оспореният АУПДВ е валиден индивидуален административен акт, издаден в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл.166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 15 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие, са посочени изчерпателно условията, при които ДФ Земеделие прекратява поетия ангажимент, като съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. ДФ Земеделие прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 2, а именно одобрената площ за извършване на дейности по направление биологично растениевъдство може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. Видно от влязлия в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент, процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Джъмп Фрут АД за кампания 2020 г., спрямо одобрените парцели за участие по направление Биологично растениевъдство е 84.66%. Разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б г от цитираната Наредба регламентира, че подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, като съгласно буква г когато поетият ангажимент е прекратен до края на петата година, земеделският стопанин е задължен да възстанови 10 % от изплатената финансова помощ. По делото не е било спорно, че в случая е налице влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент, който е предпоставка за издаване на АУПДВ. Законосъобразни и съответни на събраните доказателства по делото са изводите на съда, че са налице правните основания за издаване на АУПДВ по чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. г от Наредба 4 от 24.02.2015 г., тъй като са нарушени изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, в резултат на което ДФ Земеделие е прекратил поетия ангажимент и за подпомаганото лице е възникнало задължението да възстанови получената финансова помощ. Дружеството несе е позовало на настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства, които на основание чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от Наредба 4 да го освобождават от задължението да възстанови тази сума. Оплакванията в касационната жалба са главно за съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в недопускане на доказателства във връзка с необжалвания административен акт за прекратяване на ангажимента. Неоснователни са оплакванията на касатора, че му е била отнета възможността за адекватна защита на правата му, тъй като съдът не му е допуснал нито едно доказателство по делото, включително и назначаване на СТЕ, която да определи заявените площи за подпомагане и дали дружеството е спазило изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2022 г. Наведените оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения се отнасят до влезлия в сила административен акт за прекратяване на биологичния ангажимент, който подлежи на самостоятелно оспорване. Дружеството е имало възможност да обжалва влезлия в сила административен акт, но не се е възползвало от тази възможност. Въпросът за законосъобразността на акта за прекратяване на ангажимента след влизането му в сила не може да бъде преценявана инцидентно в производството по обжалване на АУПДВ. В същия смисъл е съдебната практика на ВАС (вж решения по адм.д. 1988/22г., осмо отд.; адм.д.1841/2023г., първо отд. и др.) Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая са осъществени материалните предпоставки, при които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,