Решение № 9991 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2017 г.

Решение № 9991 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу решение № 243/28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 22/2016 г. по описа на Административен съд -К. в частта му, в която ГДИН е осъдена да заплати на Б. Н. М., лишен от свобода и изтърпяващ наказание "доживотен затвор без право на замяна" в Затвора - Бобов дол, сумата от 300 /триста/ лв обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация по подадени от затворника молби от 14.02.2014 г., 11.10.2015 г., 16.11.2015 г. и 26.11.2015 г. за издаване на документи за самоличност - лична карта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната от него част като постановено при липса на относими доказателства, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Б. М. срещу ГДИН. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател ГДИН не изпраща представител . От същия чрез юриск. М. Дойчинова по делото е постъпило писмено становище по съществото на спора с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно - за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част. Ответникът, Б. Н. М., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която решението в атакуваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - К. е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 3000 лв за неимуществени вреди - психически дискомфорт, безсилие, безпокойство, загуба на доверие в институциите на РБългария, причинени от незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация на Затвора - Бобов дол за предприемане на действия пред ОДМВР - К. за снабдяване на затворник с лична карта за периода от 16.01.2011 г. до 16.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.01.2011 г. до окончателното й изплащане, предявен от Б. Н. М., изтърпяващ наказание "доживотен затвор без право на замяна" в Затвора - Бобов дол срещу ГД "Изпълнение на наказанията"-С.. С обжалваното решение съдът е осъдил ГДИН да заплати на ищеца на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 300 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на затворническите служители да му осигурят съдействие за снабдяване с лична карта от органите на МВР по негови молби от 14.02.2014 г., 11.10.2015 г., 16.11.2015 г. и 26.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2016 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил исковата претенция за разликата от присъдения до пълния предявен размер на главницата - 3000 лв. като неоснователен и недоказан. За да постанови своето решение в осъдителната му част, съдът е приел за доказано по делото наличие на твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация към Затвора - Бобов дол, изразяващо се в неоказване на съдействие на затворника за снабдяване с лична карта /при изтекъл срок на предходна такава/ по негови молби, адресирани до началника на затвора с изрично искане за такова съдействие, подавани в периода от 14.02.2014 г. до 26.11.2015 г. Позовавайки се на относимите разпоредби от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съдът е заключил, че лишените от свобода български граждани безспорно имат право да притежават валидни документи за самоличност. Доколкото, съгласно изричната разпоредба на чл. 74, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗБЛД и чл. 48, ал. 2 от ЗИНЗС, личните карти на лишените от свобода се отнемат от затворническата администрация и се съхраняват при нея, то и при подаване на молба-заявление за издаване на нова лична карта от лишен от свобода, това следва да се осъществи със съдействието на съответната затворническа администрация. Съдействието на затворническата администрация в случая се изразява в поредица от дължими по закон фактически действия по организиране подаването на съответното искане до териториалната структура на МВР, предоставяне и снемане на данните по чл. 22 от ЗБЛД. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, че М. нееднократно е подавал молби до началника на Затвора - Бобов дол в периода 2014-2015 г. с искане за оказване на съдействие пред съответните държавни органи за служебно снабдяване /без лично явяване и по възможност без нуждата от упълномощаване на други лица и разходи за адвокат/ с нова лична карта. Административният съд е установил, че по четири от подадените от М. молби, съответно от 14.02.2014 г., 11.10.2015 г., 16.11.2015 г. и 26.11.2015 г., затворническата администрация не му е оказала съдействие чрез изпращане на тези молби до компетентните за издаване лични документи на български граждани органи - органите на МВР. Неоказаното дължимо съдействие се установя и от показанията на двамата свидетели на ищеца, които, освен неправомерното фактическо бездействие, установяват и настъпването на вреди за М. от вида на твърдените от него. Предвид горното и, преценявайки претендираните неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, административният съд е присъдил на Б. М. обезщетение в размер на 300 лв и е отхвърлил претенцията му над тази сума до пълния поискан размер от 3000 лв. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС- К. съображения за доказаност на претенцията на М. по основание и размер . Обосновано съдът е заключил, че затворническата администрация към Затвора - Бобов дол не е изпълнила свое задължения, пряко произтичащо от закон - от разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗБЛД във вр. с чл. 86, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 75 и сл. от ППЗИНЗС, осигуряващи на лишените от свобода право на кореспонденция чрез затворническата администрация, съответно - задължение за същата администрация, ако молба на затворник е адресирана до некомпетентен орган / какъвто е началникът на затвора по искане за издаване на лична карта/, същата да бъде изпратена на компетентния административен орган по силата на чл. 31 от АПК. Като не е изпълнил задължението си да препрати молбата на лишения от свобода М. за издаване на лична карта до компетентния за това административен орган - РУ на МВР или ОДМВР - К., началникът на Затвора - Бобов дол, чрез незаконосъобразното си фактическо бездействие, е причинил на ищеца неимуществени вреди от вида на твърдените от него, чието реално настъпване е доказано от събраните по делото свидетелски показания. Правилно административният съд, с оглед събраните по делото доказателства, е определил и размера на обезщетението за вреди. Така определеният размер съответства както на периода на претърпяването им, така и на интензитета на същите. Неоснователни в тази връзка са развитите от касатора съображения за недоказаност на реалното претърпяване на претендираните вреди. Според настоящия съдебен състав реалното настъпване на неимуществени вреди във вид на негативни емоционални преживявания от един или друг незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно фактическо действие или бездействие може да бъде доказано и чрез свидетелски показания, а не задължително и единствено чрез съдебно-психиатрична експертиза. По горните съображения касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: