Решение № 17234 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13823/2018 г.

Решение № 17234 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13823/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославовачл Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на с. Долно Церовене, община Якимово, област Монтана против решение № 509/10.10.2018 г., постановено по адм. д. № 393/2018 г. по описа на Административен съд - Монтана. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби– касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на П. Гатева срещу изричния отказ на кмета на с. Долно Церовене изх. № 119/24.07.2019 г. за издаване на удостоверение за наследници на Н. Данов, б. ж. на с Долно Церовене. Касационният жалбоподател, кметът на с. Долно Церовене, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, П. Гатева от [населено място], редовно призована, не се явява. Представлява се от нейния син, Г. Гатев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна като краен резултат по следните съображения. Кметът на с. Долно Церовене е бил сезиран с представено от П. Гатева от [населено място], издадено на нейно име съдебно удостоверение от РС-Лом за снабдяване с удостоверение за наследници на Н. Данов, починал 1902 г., б. ж. на с. Долно Церовене с наследници, посочени от П. Гатева в приложено към съдебното удостоверение искане за издаване на удостоверение за наследници вх. № 070/23.05.2018 г. С Мотивиран отказ изх. № 119 от 24.07.2018 г., който е и предмет на обжалване в първоинстанционното административно производство, кметът на с. Долно Церовене е отказал издаване на исканото удостоверение с мотива, че нито в Националната база данни "Население", нито в локалната база данни "Население", нито в регистрите на актовете за гражданско състояние се съдържат данни за лицето Н. Данов, съответно – за кръга от наследниците му. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отменил по жалба на П. Гатева цитирания по-горе мотивиран отказ изх. № 119 от 24.07.2018 г. на кмета на с. Долно Церовене, изпратил е административната преписка на административния орган за ново произнасяне по искането на П. Гатева за издаване на удостоверение за наследници на Н. Данов, починал 1902, г., б. ж. на с. Долно Церовене при съобразяване с изложените в мотивната част на решението указания по прилагането на закона, като е определил на административния орган едномесечен срок за произнасяне от датата на получаване на административната преписка и, с оглед изхода от предмета на спора, е осъдил кметство – с. Долно Церовене да заплати на П. Гатева сумата от 10. 97 лв съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че макар оспореният изричен отказ да е издаден от надлежен орган, притежаващ необходимата материална и териториална компетентност с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданска регистрация /ЗГР/ и издадената въз основа на него Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения за наследници въз основа на регистъра на населението /Наредбата /, същият е постановен при съществени нарушени на административнопроизводствените правила, явяващи се самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Въпреки че административният орган в съответствие със задължението му по чл. 36 от АПК е изискал от съседни общини удостоверения за наследници на някои от посочените наследници на Н. Данев, както и други документи – актове за женитба, смърт и т. н., същият не е обсъдил същите в изричния си отказ и въобще не е изложил мотиви за отказа си. Съдът е заключил, че при постановяване на изричния отказ е нарушен и материалният закон. След подробен анализ на цялата правна уредба относно създаването и поддържането на регистрите на населението, считано от Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията / ПЗРЖУ /24.03.1893 г., отм. ДВ бр. 273/1907 г. / и Правилника за водене на регистрите по гражданско състояние /ПВРГС ДВ бр. 73 от 2.07.1929 г., отм. с ПВРГС, обн. ДВ бр. 35/1950 г. / до сега действащата уредба по създаване на ЕСГРАОН / ПМС № 15/11.03.1977 г. за изменение на наредбата за гражданското състояние/, АС- Монтана е заключил, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 35 от АПК и не е извършил проверка по всички налични книги-регистри за населеното място, не е използвал всички процесуални възможности и не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая, включително не е изискал допълнителни данни и доказателства и от молителката. Доколкото поддържането на регистрите за населението съгласно чл. 4, ал. 3 и чл. 102, ал. 1, т. 3 от ЗГР е задължение на общинската администрация, съдът е приел, че административният орган при постановяване на отказ за издаване на удостоверение за наследници не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение. Доколкото в случая били осъществени и двете, изискуеми от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата материалноправни предпоставки за издаване на удостоверение на наследници - към датата на смъртта си лицето да е подлежало на вписване в регистъра на населението / а не реално да е вписано/ и за него да е съставен акт за смърт, съдът е заключил, че кметът на с. Долно Церовене е бил длъжен да издаде исканото от П. Гатева удостоверение за наследници. По горните съображения АС-Монтана е отменил изричния отказ и е върнал преписката на административния орган с указания да издаде исканото удостоверение за наследници, като е дал на същия едномесечен срок за произнасяне, считано от датата на получаване на административната преписка. Съдебното решение е правилно като краен резултат, но по частично различни в мотивите на същото съображения. Настоящият съдебен състав на ВАС споделя изцяло развитите от АС- Монтана доводи за постановяване на изричния отказ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се както в липса на реални мотиви за постановяването му, така и в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Административният орган не е спазил принципа на служебното начало в административния процес и не е събрал всички относими доказателства, касаещи процесния случай, ползвайки всички възможни източници на информация, които следва да бъдат налични в общината или кметството на база подробно изброените от АС- Монтана нормативни актове, действали от 1893 г. до създаването на регистрите за населението по сега действащи ЗГР и Наредбата по приложението му относно издаването на удостоверения за наследници. По горните съображения административният съд правилно е отменил съдебното решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, определяйки му едномесечен срок от получаването й за издаване на съответния, отговарящ на изискванията за подробно проучване на казуса указания, административен акт. Отделно от горното, следва да бъде отбелязано, че липсата на мотиви на административния акт не може да бъде санирана с развити за първи път в хода на съдебното производство по обжалването му съображения, изложени от издателя му. ВАС, трето отделение обаче не споделя развитите от АС-Монтана доводи за това, че, след като са изпълнени и двете материалноправни предпоставки на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за издаване на удостоверение за наследници, а именно: първо- към датата на смъртта си лицето да е подлежало на вписване в регистър на населението /а не да е вписано в този регистър/ и второ - за него да е съставен акт за смърт, органът е длъжен да издаде исканото удостоверение. Какъв би бил ефектът от връщане на делото във вид на преписка на кмета на с. Долно Церовене, община Якимово след изпълнение указанията на съда по щателна проверка на всички налични източници на информация, предвидени в законодателството ни от 1893 г. до днес- издаване на исканото удостоверение или пореден, вече мотивиран на база конкретните установявания, отказ за издаването му, зависи от резултатите от проверката по наличните регистри, включително църковните регистри и т. нар. "семейни регистри", съставяни след всяко преброяване на населението по населени места, улици и номера на сгради. Ако за наследодателя Н. Данов / включително и чрез търсене на обратната информация по гореизброените регистри за неговите известни наследници / не се открие информацията, предвидена по закон, за издаване на удостоверение за наследници с посоченото от заявителката съдържание, то тогава административният орган не може да бъде задължаван от съда да издаде исканото удостоверение за наследници, а е в правомощията си да откаже издаването му, излагайки обаче подробни мотиви за това. При спазване на гореизложените корекции в мотивите на съдебното решение, същото следва да бъде оставено в сила като краен резултат. Въпреки своевременно направеното от ответника писмения й отговор искане за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция, но поради непредставяне на доказателства по делото за реално сторени такива, съдът, независимо от изхода на спора, намира, че присъждането на разноски в полза на Гатева за настоящото производство не се дължат. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение