Решение № 4862 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4684/2009 г.

Решение № 4862 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4684/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационни жалби от Стоянка Владимирова Христова, Владимир Стефанов Йорданов, Антон Владимиров Стефанов, Дончо Крумов Петров и Спас Крумов Петров чрез пълномощниците си Надя Хаинбоазка и Николина Чакърова, както и от кмета на Столична община, район "Искър" против решение от 29.12.2008 г. по адм. дело № 4564/2006 г. на Софийски градски съд. С него е отменена заповед № 1328 от 18.10.2005 г. на кмета на район за определяне на част от имот № 50228, к. л. 629 по плана на "Искър - юг" с площ от 144 кв. м за застроена и същата е определена за незастроена. В останалата част жалбата е отхвърлена, като неоснователна. И в двете жалби се правят доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Всяка страна изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от противната страна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Мотивира се, че решението на съда е съобразено с допълнителната разпоредба на § 1в от ППЗСПЗЗ. Отделно от това липсва нормативно изискване от незастроената част да може да се образува самостоятелен имот. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Стоянка Владимирова Христова, Владимир Стефанов Йорданов, Антон Владимиров Стефанов, Дончо Крумов Петров и Спас Крумов Петров против заповед № 1328 от 18.10.2005 г. на кмета на Столична община, район "Искър" за одобряване решението на техническата служба и определяне на имот пл. № 50228, к. л. 629 изцяло за застроен. Твърдели са, че само част от имота е заета от сграда и прилежащата й сервитутна площ, а цялата останала част е свободна от застрояване. От данните по приложената административна преписка е установено, че административното производство е започнато по молба от Стоянка Владимирова Христова за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за два имота, между които и процесният такъв. Техническата служба е разгледала искането и с решение по протокол от 4.07.2005 г. е приела, че имотът попада в УПИ I, кв. 20, отреден за "МВР и автотранспортна дейност". Върху него е реализирана сграда и няма свободна площ. Решението е утвърдено с оспорената заповед. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. От заключението е установено, че 474 кв. м от имота е заета от масивна сграда - производствено хале. Сервитутното отстояние към нея е в размер на 174 кв. м. Друга част от 107 кв. м е заета от озеленяване и асфалтова настилка. Всички те попадат в оградена територия. Извън нея остава само една част от 24 кв. м - крайпътен пустеещ терен и съседната на нея част от 120 кв. м - отредени за булевард, който не е реализиран. При тези данни по делото, съдът е приел, че асфалтовата настилка и озеленяването са функционално свързани с изградената масивна производствена сграда и представляват в цялост автотранспортна база. За такава всъщност е и регулационното отреждане на имота. Поради това за частта от 1609 кв. м е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. По отношение на останалата част от имота с площ от 144 кв. м е съобразил, че се намира извън оградата на автотранспортната база и не е заета от каквито и да било обществени мероприятия, поради което следва да се приеме за свободна от застрояване част. Поради това е отменил за нея обжалваната заповед и по същество я е определил за незастроена. Така постановеното решение е правилно. По жалбата от наследниците на бившия собственик: В нея се съдържат доводи за неправилно определяне, като застроена част на площта, извън производствената сграда и сервитутното отстояние от нея. На скицата на вещото лице тя е колорирана в кафяв цвят, определена е в размер на 1007 кв. м и е описана, като заета от асфалтова настилка и озеленяване. Доводите са неоснователни. Безспорно от данните по делото е установено, че имотът в своята цялост попада в УПИ I, отреден за авторемонтна база. Имотът е ограден и представлява едно единно цяло от сградата, заедно с асфалтираната площ и озелененото пространство. Предвиденото регулационно мероприятие е напълно реализирано и съставлява пречка за определяне на част от имота, попадаща в ограденото пространство, като незастроена. По жалбата от кмета на Столична община, район "Искър": Тя касае частта от имота, която се намира извън оградената площадка. На скицата към експертизата е колорирана в син цвят и се състои от две части: първата с площ от 120 кв. м е предвидена за булевард, който не е прокаран. Втората от 24 кв. м е предвидена за крайпътен терен. При липсата на реализиран път, към момента на постановяване на заповедта тя съставлява пустеещ терен. Ето защо съдът правилно е определил тези 144 кв. м за незастроени, независимо от обстоятелството, че те не са достатъчни за образуване на самостоятелен парцел за правоимащите лица. Подобно изискване в разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се съдържа, поради което възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни. По тези съображения обжалваното решение се явява правилно, постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение,