Решение № 7801 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10493/2016 г.

Решение № 7801 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10493/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, съответно от 1) Областния управител на област с административен център - В. и 2) "Бонет" ЕООД - и двете срещу решение № 1430 от 28.06.2016 г. по адм. дело № 531 по описа за 2016 г. на Административен съд В. С определение № 12438/16.11.2016 г. по делото производството по касационната жалба на "Бонет" ЕООД е прекратено и определението е влязло в сила. В касационната жалба и допълнително в писмено становище от процесуален представител са релевирани доводи, че първоинстанционното съдебно решение страда от съществени пороци, които обуславят касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се посочва, че спрямо установените по делото факти, съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/, поради което е достигнал до погрешни правни изводи в посока незаконосъобразност на заповед № УИ-16-7704-1/4.02.2016 г. на Областния управител на област В.. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът - "Бонет" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Ответникът - "А. Т." ЕООД не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Д. В. Н., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 АПК е неоснователна по следните съображения: С оспорваното решение на Административен съд В. по жалба на "А. Т." ЕООД е отменена заповед № УИ-16-7704- 1/04.02.2016 г. на областен управител на област с административен център В., с която на основание чл. 55, ал. 1 ППЗДС и чл. 32, ал. 1 ЗАдм. е определен Д. В. Н. за спечелил търга е тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 г. на недвижим имот - частна държавна собственост, описан в АЧДС № 7689/23.12.2010 г., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1503.284.3.3, находящ се в гр. В., ул. "Г. Б." № 81, ет. ..., с месечна наемна цена в размер на 125,00 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че комисията по провеждането на търга е допуснала нарушения на административнопроизводствени правила, регламентирани в чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДС и утвърдената тръжна документация. Нарушенията конкретно се изразявали в това, че в нарушение на тези процесуални правила комисията по провеждане на търга е приела решение относно недопустимостта на предложенията на "А. Т." ЕООД и "Бонет" ЕООД, без да осигури на представители на тези лица присъствие в този етап от провеждането на търга, а отделно от това е прието, че е възможно да имало грешка в подреждането на тръжните документи и органът е бил длъжен да изясни действителното положение по причина на това, че волеизявлението за участие в търга се съдържа в заявлението, а не в залепения на плика външен лист. Вместо да изпълни задължението си по чл. 9, ал. 4 АПК и да окаже съдействие па участника в търга и по този начин да упражни правомощията си добросъвестно, така както го задължава разпоредбата на чл. 6, ал. 1 АПК, органът с действал абсолютно формално като по този начин е ограничил правата на "А. Т." ЕООД. Първоинстанционният съд е счел, че тези нарушения на административнопроизводствени правила са съществени и са опорочили крайния акт Заповед № УИ-16-7704-1/4.02.2016 г. на Областния управител на област В., с която е определен спечелилият търга с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години на недвижим имот - частна държавна собственост. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано като са постановени грешни правни изводи с оглед действителното фактическо и правно положение. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДС предоставянето под наем на имоти - частна държавна собственост става след търг, който се провежда по реда на глава пета от същия подзаконов нормативен акт. В тази глава са предвидени два вида търг - с тайно и с явно наддаване. В случая със заповед № РД-15-7706-463/17.12.2015 г. Областния управител на област В. е наредил да се открие процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за предоставяния му за управление процесен имот, представляващ недвижим имот - частна държавна собственост с идентификатор 10135.1503.284.3.3, находящ се в гр. В. За този вид търг разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ППЗДС предвижда, че в деня на провеждането на търга комисията разпечатва подадените пликове по реда на постъпването им и се запознава с редовността на подадените документи. Според нормата на чл. 52, ал. 2 от ППЗДС участниците в търга или техни упълномощени представители могат да присъстват при отваряне и разглеждане на ценовите предложения от комисията. Систематичният анализ на тези разпоредби установява, че за този вид търг са предвидени два етапа по неговото провеждане. Първият етап е за проверка редовността на подадените документи, като след като той приключи, следва етапът по отваряне и разглеждане на ценовите предложения на участниците, за който изрично е предвидена публичност за участниците в търга. Законодателят изрично е предвидил този втори етап от процедурата да се проведе публично, а не проверката за редовност на документите на участниците. /В този смисъл решение № 5326 от 12.05.2015 г. на ВАС, по адм. дело № 11832/2014 г./ В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, че участниците в търга са присъствали на отварянето на пликовете, за да се установи първо целостта им, а след това и наличието на документите в тях. След това участниците са били поканени да напуснат залата и комисията е разгледала документите, които са били в пликовете, след което отново са поканени участниците да влязат, за да им бъде казано кой е допуснат и кой не до търга. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че така проведената тръжна процедура е в нарушение на закона. Няма законово задължение проверката за съответствието на приложените документи с изискуемите такива да бъде извършвана в присъствие на участниците. Задължение за публичност, съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ППЗДС съществува само за разглеждането на ценовото предложение, но не и за разглеждането на подадените документи с оглед преценката за тяхната редовност. Изводът който се налага е, че провеждането на закрито заседание на комисията за преценка на редовността на подадените документи, след като са били отворени пликовете на участниците в тяхно присъствие, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обуславя отмяна на процедурата само на това основание, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Останалите разсъждения на съда, изградени въз основа на теорията на вероятностите, която има съвсем друг предмет (изследване закономерностите при случайните събития), различен от предмета на спора по делото, не намира юридическа основа спрямо релевантните по спора факти и са самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения съдебното решение, с което е отменена заповед № УИ-16-7704-1/4.02.2016 г. на Областния управител на област В., следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция след отмяната следва да се произнесе по съществото на спора. Съдът констатира, че със Заповед № РД-15-7706-463/17.12.2015 г. Областния управител на област с административен център В. нарежда да се открият процедури по провеждане на търгове с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години на пет недвижими имоти - частна държавна собственост, измежду които е и процесния имот. Със заповедта е утвърдена и тръжната документация, като са посочени и изискванията за редовност към подаваните документи. Видно от събраните по делото доказателства "А. Т." ЕООД в заявлението си за участие в търга е вписало имот, различен от процесния. Изводът, който се налага е, че правилно това дружество не е допуснато до участие, тъй като представените документи не отговарят на изискванията в одобрената със Заповед № РД-15-7706-463/17.12.2015 г. документация. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че Д. В. Н. е подал редовни документи, поради което правилно е допусната до участие в търга. Предвид факта, че ценовото предложение на Д. В. Н. в размер на 125 лв. надвишава първоначалната наемна цена, определена по реда на глава четвърта от ППЗДС, правилно този участник на основание чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 51, сл. 1 от ППЗДС е определен за спечелил търга. С оглед изложените аргументи, настоящият съдебен състав счита, че заповед № УИ-16-7704- 1/04.02.2016 г. на областен управител на област с административен център В., с която на основание чл. 55, ал. 1 ППЗДС и чл. 32, ал. 1 ЗАдм. е определен Д. В. Н. за спечелил търга е тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 г. на недвижим имот - частна държавна собственост, описан в АЧДС № 7689/23.12.2010 г., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1503.284.3.3, находящ се в гр. В., ул. "Г. Б." № 81, ет. ..., с месечна наемна цена в размер на 125,00 лв., е законосъобразен административен акт, поради което подадените жалби от "А. Т." ЕООД и "Бонет" ЕООД следва да бъдат отхвърлени. Направеното искане от касатора с оглед на изхода на спора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. от "А. Т. " ЕООД следва да заплати на областен управител на област с административен център В. разноски в размер на 300 лв., определени на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение