Решение № 393 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15813/2014 г.

Решение № 393 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15813/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Тетевен против решение № 93/3.11.2014 г. по адм. дело № 171/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отменена негова Заповед № 434/9.07.2014 г. за изземване на имот частна общинска собственост, представляващ поземлен имот с № 021008, находящ се в местността "Езерото" в землището на с. Глогово, с начин на трайно ползване "използвана ливада", 9 категория, с площ от 1,077 дка, от лицето Ивко Асенов Зладалиев. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Възразява се против извода на съда, че съществува спор за собственост за имота към датата на издаване на административния акт. Посочва се, че подадения пред Районен съд - Тетевен установителен иск за собственост против община Тетевен е последващ момента на издаване на заповедта за изземване на процесния имот. Възразява се и против незачитането от страна на съда на доказателствената сила на АЧОС № 2889/26.03.2013 г., установяващ правото на собственост на община Тетевен върху имота. Към касационната жалба е представено решение № 45/24.04.2015 г. по гр. дело № 547/2014 г. на Районен съд - Тетевен, влязло в сила на 12.09.2015 г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Ивко Асенов Зладалиев и други лица, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване правото им на собственост, придобито на основание давностно владение, върху процесния поземлен имот, ведно с всички трайни подобрения и насаждения в него, включително и стопанската сграда. Представено е и решение № 225/30.07.2015 г. по в. гр. дело № 305/2015 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е потвърдено решение № 45/24.04.2015 г. на Районен съд - Тетевен. Ответната страна - Ивко Асенов Зладалиев не взема отношение по касационната жалба и не се представлява в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество дава мотивирано заключение за основателност на касационните възражения. Според прокурора, първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че АЧОС като официален документ има обвързваща материална доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства, докато не бъде отменен по съдебен ред, както и че в съдебно-административното производство е недопустимо разрешаването на спор за собственост. Позовавайки се на съществуващ спор за собственост, съдът неправилно е отменил оспорвания административен акт. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С атакуваното съдебно решение АС - Ловеч е отменил като незаконосъобразна Заповед № 434/9.07.2014 г., издадена от зам. -кмета на община Тетевен, действащ като Кмет на същата, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, с която е наредено да се изземе от лицето Ивко Асенов Зладалиев поземлен имот с № 021008, находящ се в местността "Езерото" в землището на с. Глогово, с начин на трайно ползване "използвана ливада", 9 категория, с площ от 1,077 дка, представляващ частна общинска собственост, актуван с АОС № 2889/26.03.2013 г. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с приложимия материален закон - чл. 65, ал. 1 от ЗОС и целта на закона, тъй като административният орган не е доказал правото на собственост на община Тетевен спрямо имота. Доказателствената сила на АЧОС № 2889/26.03.2013 г. не е зачетена от съда, приемайки, че същата е разколебана, тъй като посоченото в него като фактическо и правно основание не кореспондира с данните в досието по издаване на АЧОС, в частност Протоколно Решение от 22.01.2009 г. по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-08-08/26.01.2009 г. на Директора на ОД "Земеделие" гр. Ловеч, на основание чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, вр. с чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Тези изводи са направени при съобразяване от съда, че административният съд не може да разрешава спорове за собственост, но АОС няма правопораждащо действие по смисъла на чл. 5, ал. 3 ЗОбС, както и че съдът не следва да бъде ограничен в правомощието си да установи релевантните за спора факти, какъвто е този за собствеността. При постановяване на своето решение, съдът е приел за неотносим към правилното решаване на спора висящия пред гражданския съд спор за собственост върху процесния имот, обосновавайки се с довода, че е без значение какво ще реши гражданският съд по въпроса за собствеността върху имота, тъй като самото наличие на спор за собственост изключва правомерното прилагане на административната защита на общинската собственост по реда на чл. 65 от ЗОС. Решението е неправилно. Според смисъла на чл. 64, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗОС, споровете за материално право, касаещи имоти, към който общината е декларирала възникването на вещни права в нейна полза чрез съставянето на акт за общинска собственост, могат да бъдат разрешени по съдебен ред. Доколкото споровете за вещни права не попадат в предметната подведомственост на административните съдилища съгласно чл. 128, ал. 2 от АПК, то същите следва да бъдат разглеждани по общия исков ред на чл. 14 от ГПК. Вещните права са граждански права, а това предполага образуването и провеждането на гражданско дело. В тази връзка, изследването на факта от хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - имотът да е общинска собственост, предполага или липсата на спор между страните относно декларираните в АОС права на съответната община, или разрешаването на този спор по реда на гражданското съдопроизводство по начин, обвързващ страните със силата на пресъдено нещо. Трайна е съдебната практиката, че е недопустимо административният съд да разрешава, пък било и в мотивите си, споровете относно собствеността спрямо имота. Както правилно е посочил административният съд в решението си, въпросът за собствеността е факт с преюдициално значение за разрешаването на спора за законосъобразността на заповедта на кмета, но неправилно е пристъпил към неговото разрешаване, установявайки, че имотът не е общинска собственост, респ. че АОС не удостоверява този факт. Производството по делото е следвало да бъде спряно до произнасянето на гражданския съд относно собствеността на имота на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, тъй като решението по гражданското дело има пряко значение за правилното решаване на спора, с който е сезиран АС - Ловеч. Следва да се отбележи, че е без значение фактът, че искът пред РС - Тетевен е заведен след издаване на процесната заповед. Определящо е дали имотът е или не е общинска собственост към дата на издаване на акта, а не дали преди нейното издаване или след това са оспорени собственическите претенции на общината. С оглед представените в касационното производство писмени доказателства, установяващи от една страна приключването на спора за материално право на собственост между община Тетевен и физическите лица, сред които е и адресата на оспорваната заповед - Ивко Асенов Зладалиев, а от друга - фактът, че Ивко Зладалиев не е (съ)собственик на процесния имот, респ. имотът е общинска собственост, касационната инстанция намира, че допуснатото съдопроизводствено нарушение от АС - Ловеч не може да бъде отстранено при евентуално връщане на делото за нова разглеждане, поради което делото следва да бъде решено по същество на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 219, ал. 1 и чл. 220 от АПК. При зачитане на резултата от неуспешно предявения установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК от страна на Ивко Зладалиев, разрешен с влязлото в сила на 12.09.2015 г. решение № 45/24.04.2015 г. по гр. дело № 547/2014 г. на Районен съд - Тетевен, следва еднозначно да си приеме, че имотът не е собственост на Зладалиев и същият не може да противопоставя владението или държането на процесния имот спрямо община Тетевен, легитимираща правата си към имота с АЧОС № 2889/26.03.2013 г. С оглед изложеното, решението на АС - Ловеч следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли жалбата против Заповед № 434/9.07.2014 г. на кмета на община Тетевен. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение по делото за двете съдебни инстанции в размер на общо 600 лева, представляващо удвоеният размер на минималното адвокатско възнаграждение от 300 лева за една инстанция за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по аналогия с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото настоящото дело не попада в нито едно от хипотезите на чл. 8. При тези съображения, Върховният административен съд, трето отделение