Решение № 2885 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14760/2010 г.

Решение № 2885 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14760/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Таня Славчева Цветкова-Димитрова от гр. Хасково (действаща чрез повереника си) против Решение № 357 от 18.10.2010 г. на Административен съд (АС) - Хасково, постановено по административно дело № 318/2010 г. по описа на АС - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Таня Славчева Цветкова-Димитрова срещу Решение № Ж-44-1/27.05.2010 на Директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване"), и жалбоподателката е осъдена да заплати на РУСО - Хасково разноски по делото в размер 150 лв. Искането е за отмяна на оспорения съдебен акт като неправилен, а сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК (нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост). Претендира се и отмяна като незаконосъобразни на горецитираното решение на Директора на РУСО - Хасково и на потвърденото с него разпореждане № 34 от 16.04.2010 г. на Ръководителя на контрола на разходите на ДОО при РУСО - Хасково за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода от 16.03.2009 г. до 30.08.2009 г. вкл. в размер на 1 325.71 лв. - главница и 219.82 лв. лихва, във връзка с което са наведени доводи за липса на елементите на фактическия състав по чл. 53, ал. 4 от КСО. Ответникът по касация - Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че синът на жалбоподателката на 16.03.2009 г. е настанен в детско заведение и до навършване на двегодишна възраст (30.08.2009 г.) не е бил изписан, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Таня Славчева да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Не могат да бъдат споделени инвокираните в тази връзка възражения на касаторовият процесуален представител, че "настаняването на дете в детско заведение" не е равносилно на "приемане на дете в детска ясла", които са получили убедителен отрицателен отговор в мотивите на административния съд. Освен това, доколко и за какъв период от време детето е посещавало ОДЗ № 18 "Осми март" гр. Хасково, е въпрос, ирелевантен досежно преценката дали то е било настанено (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че синът на жалбоподателката е бил приет и не е бил отписан през периода 16.03.2009 г. - 30.08.2009 г. от ОДЗ № 18 "Осми март" гр. Хасково, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административен съд - Хасково е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава заведението. Неоснователни и са доводите в касационната жалба за неправилно присъдени разноски в полза на РУСО - Хасково. Противно на твърдяното в нея, присъдената сума в размер на 150 лв. представлява именно дължимото юрисконсултско възнаграждение. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната инстанция следва да остави в сила оспореният съдебен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,