Решение № 4782 от 9.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2598/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. И. против решение 401 от 13.01.2025 г. по адм. дело 1598/2024 г. на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. 8121к-10930 от 12.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на И. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са съобразени допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че представените доказателства не установяват извършването на деяния, съставляващи тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Варна е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, с която на жалбоподателя И. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентен съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Съдържанието на административния акт съответства на посоченото в разпоредбата, като обратно на поддържаната в касационната жалба теза, действията на служителя са подробно описани по време място и начин на извършване, а поведението му е квалифицирано с посочване на нарушените законови разпоредби и правила за етично поведение. Факти относно поведението на И., конкретизирано по време и място, заедно с информация за конкретните обстоятелства, се съдържат в представените обобщена справка и становище от проверката на дисциплинарно разследващия орган. Законосъобразно е и заключението на административния съд, че наказанието е наложено при спазване на всички процедурни изисквания. Решаващият съд правилно приема, че заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР дисциплинарно производство, проведено при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 205, ал. 2 ЗМВР министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган разпорежда проверка и определя дисциплинарно разследващ орган. Дисциплинарната проверка е извършена с участието на служителя И., подпомаган от адвокат, на когото се предоставени всички материали и доказателства, събрани в хода на административното производство, като му е осигурена възможност да изрази становище, да направи възражения и да представи доказателства или да поиска събирането на такива (сведение и обяснения на служителя от 11.03.2024г. и 22.03.2024г.). По тези съображения възраженията на касатора, че не е уведомен за проведената проверка и за събраните доказателства са неоснователни. Изпълнени са и останалите изисквания на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се използвани допустимите доказателствени средства. Поведението на служителя е установено от събраните в хода на дисциплинарната проверка данни, сведения, докладни и др., както и от материалите по образуваното досъдебно производство. Доказателствата, събрани редовно по реда на НПК са използвани в дисциплинарното производство в съответствие с разпоредбите на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 АПК, поради което позоваването на тези доказателства, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. В съответствие с чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка, становището на дисциплинарно разследващия орган и всички материалите са предоставени на И. за запознаване, а постъпилите от последния обяснения на 12.06.2024г. са обсъдени от дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарната санкция. Възражението на касатора, че наказанието е наложено след изтичане на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР е неоснователно. Съгласно посочения текст за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Според нормата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, след като всички материали от дисциплинарното производство постъпят при него (чл. 196, ал. 2 от закона). В случая всички материали по делото, обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган са постъпили при компетентния орган на 14.05.2024 г., поради което двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР в случая е спазен. В този смисъл са и изводите на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Обосновано от доказателствата и при правилно тълкуване и прилагане на закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за санкциониране на служителя И. с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст дисциплинарно наказание уволнение" се налага задължително за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата. В случая, след съвкупна преценка на събраните доказателства, анализирани подробно в мотивите на съдебния акт, решаващият съд достига до правилния извод, че установените по делото действия на служителя, подробно описани по време и място на извършване, са в противоречие с правилата на т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да спазват закона, като дава личен пример за това. Извършеното от И. е несъвместимо с цитираните правила за етично поведение и уронва престижа на полицейската институция, тъй като става известно на широк кръг лица (полицейски служители и граждани). В този смисъл са подробните мотиви на административния съд, които се споделят от касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Възражението на касатора, че изводите за допуснато тежко дисциплинарно нарушение, се базират на предположения, индиции и непроверени факти, е неоснователно. Събраните по делото доказателства относно поведението на държавния служител, преценени от решаващия съд в съвкупност с нелогичните и непоследователни обяснения на привлечения към дисциплинарна отговорност във връзка със случая, установяват без противоречия съдържанието на водената от полицейския служител кореспонденция в сайт за [заличен текст]. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 100. 00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,