Решение № 18 от 4.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2013 г.

Решение № 18 от 4.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 295, ал. 2 ГПК. С решение № 218 от 14.11.2013 г. по настоящето дело е отменено въззивното решение № 7997 от 29.11.2012 г. по гр. д. № 6584/2012 г. на Софийски градски съд, IV-а състав и е даден ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд. Допусната е техническа експертиза, която да даде заключение дали към 24.02.1992 г. е било започнало строителството в имот пл. № 71/стар/, полигон 15, отразен в стария регулационен план на м. "Дървеница- 3-ти километър", сега имот пл. № 1515, кв. 5, по действащия кадастрален план на м. "Студентски град-1ч. ", [населено място]; кога, въз основа на какви документи и от кое лице е извършено строителството на намиращия се в имота жилищен блок. Същите обстоятелства вещото лице да изясни и спрямо имот пл. № 1243а, ако е налице разлика в състоянието на имотите и осъщественото застрояване към посочения момент. Приетото в съдебно заседание на 28.01.2014 г. заключение на вещо лице установява, че към 24.02.1992 г. не е било започнало строителство в имот пл. № 71/стар/, полигон 15, отразен в стария регулационен план на м. "Дървеница- 3-ти километър", сега имот пл. № 1515, кв. 5, по действащия кадастрален план на м. "Студентски град-1ч. ", [населено място]. Строителството на намиращия се в имота жилищен блок е започнало след 09.06.1993 г. въз основа на архитектурен проект от 02.04.1993 г. и строително разрешение от 09.06.1993 г.; строителството е извършено от С. Г. С. в качеството му на собственик на УПИ V-1243а в кв. 5-Б и от [фирма] в качеството му на приобретател на правото на строеж. Изграденият шестетажен жилищен блок попада в част от имот пл. № 1515, а останалата му част попада в имот 1243-а. Въз основа на приетото заключение и предвид събраните доказателства от инстанциите по същество, Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира следното: Двете страни по спора основават правото си на собственост на наследство и реституция. Ищците са наследници на С. С. и Т. С., които са притежавали съгласно нотариален акт от 1936 г. имот от 600 кв. м., съставляващ имот пл. № 71 в местн. "Дървеница III", който е отчужден през 1965 г. по реда на З. за нуждите на Студентски град. Правото на собственост на ищците е възстановено през 1994 г. със съдебно решение по адм. д. № 607/1993 г., като са възстановени 5/6 ид. ч. от имота, понеже собственикът на останалата 1/6 ид. ч. не е поискал възстановяване. Понастоящем имотът е с пл. № 1515 и има площ 597 кв. м. Ответникът е наследник на С. Й. К., който е притежавал съгласно нотариален акт от 1958 г. празно неурегулирано място от 1700 кв. м. при съседи: Й. С., П. Й., К. Б., Г. Щ. и път. С решение от 20.12.1982 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 115645/1982 г. по реда на чл. 32, т. 2 З. е признато по отношение на общината, че неправилно по плана на местн. "Д. -Червена звезда" не е нанесен имота на Г. С. Й., М. П. К., М. С. Й., М. С. Й. и С. Й. С., означен на скицата на вещото лице, съставляваща неразделна част от решението. Със заповед на СНС - У. от 25.01.1983 г. е наредено попълване на кадастралния план с нов имот 1243а по плана на м. "Студентски град-1ч. ", отразен на приложена скица, който да се образува от части от имоти пл. № 1243 и 1268 в кв. 5. Непосредствено след това имотът е бил отчужден за нуждите на Студентски град и със заповед от 27.08.1992 г. по искане на Г. С. Й. е отменено отчуждаването му. Видно от приложените скици двата възстановени имота се застъпват частично. Според приетите пред първата инстанция единична и тройна технически експертизи имотът на ищците, описан в нотариалния акт от 1936 г. и отразен в кадастрален план от 1939 г. не е имал собствен идентификационен номер по този план, а е част от бивш имот № 1955. Със заповед от 1963 г. имотът е нанесен в плана с идентификационен № 71, полигон 15 и след това е отчужден по З. по рег. пр. 161/1965 г. В действащия план бившият имот пл. № 71 е заснет като имот пл. № 1515 от к. л. 549. По отношение имота на ответника експертизите сочат, че имотът по нотариалния акт от 1958 г. е идентичен по граници с имот пл. № 1847, а не е идентичен с имот пл. № 1243а /респ. имот пл. № 1488/, който е нанесен в плана в производството по чл. 32 З. Имот 1243а попада върху имот 1955, 1967 и 1966 по плана от 1939 г. Вещите лица установяват, че според нотариалните актове от 1936 г. и от 1958 г., легитимиращи насрещните страни, двата имота нямат общи съседи, т. е. и те не са съседни помежду си. Видно от скиците на л. 190 и 191 от първоинстанционното дело, че имот пл. № 1847, идентичен с имота на наследодателя на ответника, се намира встрани /североизточно/ от процесния. За разрешаване на спора е необходимо да се преценят материалноправните предпоставки за реституция в лицето на всяка от претендиращите страни. В този смисъл са и указанията по приложението на закона, дадени в първото отменително решение на ВКС - решение № 460/11 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 275/2011 г. на 1 г. о. Приетата пред настоящия съд техническа експертиза установява отрицателната предпоставка на чл. 2 З. по З., З. и др. относима към правото на възстановяване на собствеността и на двете страни - че към момента на влизане в сила на закона - 24.02.1992 г. строителство върху имота не е започнало. По отношение на ищците са налице и останалите предпоставки на закона за възстановяване на собствеността. Имотът е бил собственост на наследодателите С. и Т. С. и е одържавен за благоустройствено мероприятие по реда на З., което не е реализирано. Установена е идентичността между притежавания преди отчуждаването и възстановения имот. Полученото парично обезщетение за имота е върнато. Възстановеното право на собственост е в обем на 5/6 ид. ч., тъй като за 1/6 ид. ч. не е поискана отмяна на отчуждаването от наследника З. С. С. Спрямо ответника по иска липсва първата законова предпоставка - имотът да е бил собственост на лицето, от което е отчужден. Установява се, че имотът на наследодателя С. К. съгласно нотариалния акт за собственост, не съвпада с отчуждения, съотв. с възстановения имот. В този смисъл са изричните констатации на приетите експертизи. Имотът, за който е проведено производство по чл. 32, ал. 1, т. 2 З.(отм.) и е нанесен в кадастралния план през 1983 г. не е идентичен с притежавания от наследодателя имот. Съдебното решение по гр. д. № 11564/1982 г. на Софийски районен съд не обвързва ищците, които не са участвали в него. Към момента на производството техният имот е бил вече одържавен и в делото е участвала общината, но ищците не се явяват частни правоприемници на държавата /съотв. общината/. Същевременно, следва да се отчете особеността на проведеното производство и последиците от него. Основанието на иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 З.(отм.) произтича от правото на собственост, но е свързано с интереса да се отстранят съществени непълноти или грешки в кадастралния план и то към момента на одобряването му. Решението, което разрешава спора, има установително действие към този минал момент - на одобряването на регулационния план и има значение за издаване на съответните административни актове на компетентните държавни органи и за уреждане на облигаторните права между заинтересованите страни. Решението няма прехвърлително или конститутивно действие. В този смисъл е Решение № 59 от 08.05.1986 г. по гр. д. № 27/86 г. на ОСГК на ВС, както и Решение № 407 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1192/2010 г. на I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В последното се приема, че при действието на З.(отм.) не би могло да се уважи едновременно иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 З. (отм.) и чл. 108 от ЗС, тъй като установяването на грешката или непълнотата в плана не води до еднозначен извод, че ищецът е собственик на спорния имот. При горните изводи следва, че възстановяването на собствеността в полза на ответника е незаконосъобразно и установителният иск, предявен от ищците, следва да бъде уважен. В полза на последните следва да се присъдят направените разноски за трите инстанции в размер на 997 лв., от които 396 лв. за касационното производство съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 295, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.