Решение № 11607 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5815/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 205126364, подадена чрез процесуалния представител адв. Хаджиева, против решение 2047 / 28.03.2024 г. на АССГ по адм.д. 7344 / 2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществени нарушения касаторът посочва липсата на събрани доказателства относно компетентността на органа, издал процесното митническо решение и отхвърлянето на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. По същество твърди, че доводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт не са разгледани от съда. На последно място в касационната жалба са развити съображения за неправилно приложение на материалния закон. Отправя алтернативни искания за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което обжалваното митническо решение да бъде отменено или делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на ТД Митница София, чрез юрк. Попгеоргиева, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София град е било решение P3M-5800-985/32-204360 от 01.06.2023 г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница София, с което на основание чл.19, ал.7 от ЗМ, чл.29 във връзка с чл. 48, чл.57, чл.77, параграф 1, буква а и параграфи 2 и 3, чл.85, параграф 1 и чл.87, чл. 101, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013г, чл. 84, ал.1, т.2 от ЗМ, чл. 54, ал.1 и чл. 56 от ЗДДС, чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК е променил ЕД 6/14, 6/15 от МД с MRN 21BG005808068109R3 от 07.09.2021г, код по ТАРИК от 7212300020 на 7212300080, променил ЕД 4/17 преференция от код 120 на код 100, променил ЕД 8/1 номер на квотата от текст 098609 на текст празно; определил по МД MRN21BG005808068109R3 от 07.09.2021г размер на публичните държавни вземания, както следва: i/25% мито в размер на 13 777,60лв, изчислено при основа от 55 110,38лв и и/20%ДДС в размер на 13 777,60лв. при основа от 68 887,98лв; задължил е Галва Метал България ЕООД да заплати по сметка на Агенция Митници в десетдневен срок от връчване на решението дължимите публични държавни вземания по МД MRN21BG005808068109R3 от 07.09.2021г за допълнително мито в размер на 13 777,60лв, заедно с дължимите лихви съгласно чл.114, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 9522013 и ДДС в размер на 2 755,52лв, явяващи се разлика между сумата на заплатения ДДС и дължимия ДДС, заедно с дължимите лихви съгласно чл.59, ал.2 от ЗДДС и чл.1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл.114, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013г; взел е под отчет горепосочените суми. . От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 07.09.2021 г. дружеството-жалбоподател е подало МД с MRN 21BG005808068109R3/07.09.2021 година, с която е декларирало за режим допускане за свободно обращениестока с описание в ел. д. 6/8 на МД Галванизирани стоманени ленти с широчина по-малка от 600 mm - 22187 кг: 0.40 mm х 71 mm - 10235 кг - 5 6p.0,40mm x 122mm-11952 кг - 5бр. Стоката е декларирана c код на стоката - код по Комбинираната номенклатура (КН) - 72123000 и код на стоката по ТАРИК - 20, който отговаря на: Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина, по-малка от 600 mm, плакирани или покрити; Поцинковани по друг начин; откислени с алуминий; плакирани или покрити чрез горещо поцинковане с цинк и/или с алуминий, но не и с други метали; химически пасивирани; съдържащи тегловно: 0,015% или повече, но не повече от 0,170% въглерод, 0,015% или повече, но не повече от 0,100% алуминий, но не повече от 0,045% ниобий, но не повече от 0,010% титан и не повече от 0,010% ванадий; на рулони, на разкроени по размери листове и на тесни ленти. В ел. д. 4/17 от МД, дружеството е декларирало код на тарифна преференция 120 Непреференциални тарифни квоти и код на тарифната квота в ел. д. 8/1 - 098609, във връзка с което била приложена ставка на вносно мито (А00) в размер на 0 %, съответстващо на декларирания код по ТАРИК. В резултат от извършения последващ контрол на декларирането е изготвен доклад BG001000/1/4/21.10.2022 г. В доклада са поместени констатациите и обстоятелствата, касаещи тарифното класиране на стоката по процесната МД, както и предложението за вземане под отчет и досъбиране на суми за мито и ДДС в горепосочените размери. Със съобщение по чл.29, във вр. с чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, от 22.11.2022 г., жалбоподателят е бил уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов код по ТАРИК за стоката, допусната до свободно обращение с МД с 21BG005808068109R3, Посочено е, че за вземане под отчет и заплащане ще бъдат определени вземания в общ размер на 16533,12 лева, от които вносно мито (А00) в размер на 13777,60 лева и ДДС при внос (В00) в размер на 2 755,52 лева . От правна страна административният съд е приел жалбата за допустима, но неоснователна по изложените на следващо място мотиви. Потвърдено е издаването на обжалваното митническо решение от компетентен административен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 АПК. Наведените възражения от жалбоподателя за нищожност на акта и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са обсъдени и отхвърлени като неоснователни от съда. По приложението на материалния закон спорът между страните е сведен до преценката за коректност на тарифното класиране на стоката. В тази насока съдът се е ръководил от цитираните в мотивите решения на СЕС, според които решаващият критерий по правило следва да бъде търсен в обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, както и в забележките към разделите или главите. Въз основа на събраните доказателства по делото е изяснено, че при последващия контрол от страна на самото дружество е представен различен от първоначално приложения към МД сертификат, издаден от YILDIZ DEMIR CELIK, Република Турция. От него се установява, че в химическия състав на част от стоката, допусната за свободно обращение с МД с MRN 21BG005808068109R3 от 07.09.2021г., не се съдържа Al (Алуминий). Несъответствието с декларирания код по ТАРИК е довело до определяне на нов код, за който е приложима ставка на допълнително мито в размер на 25%. Според заключението на решаващия съд, на основание чл. 49, §1 и чл. 50, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447/24.11.2015 г., тарифната квота не се администрира и разпределя служебно, а винаги по заявление на вносителите, поради което правилно митническият орган е начислил допълнително задължение за мито и ДДС. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Неоснователни са развитите касационни доводи, че главният въпрос е останал неизяснен поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Всички наведени оплаквания от страна на Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, и заявени доказателствени искания в хода на делото са разгледани своевременно и обективно от съда, в резултат на което крайното заключение по приложението на материалния закон е правилно. В постановеното решение са изложени последователни мотиви по оплакванията на жалбоподателя относно компетентността на митническия орган, издал процесното решение P3M-5800-985/32-204360 от 01.06.2023г. Обосновано решаващият съд приема, че проверката в рамките на последващия контрол е осъществена въз основа на заповед за възлагане по чл. 84в ЗМ от компетентен орган. Останалите твърдения в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от решаващия съд не се установяват след извършената проверка от касационната инстанция. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Правилата за управление на тарифните квоти се съдържат в Глава 1, Обща митническа тарифа и тарифно класиране на стоки, Раздел 1 - Управление на тарифните квоти от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС. В случая митническото задължение е определено на основание чл. 77 от Регламент 952/2013 г., а не основание чл. 79 от същия регламент, за да бъде приложима разпоредбата на чл. 86, § 6 от Регламент 952/2013 г. В този смисъл, така както е формулирано искането, то се явява неотносимо, тоест ненужно, с оглед правилното решаване на делото. По тези причини то следва да се остави без уважение. В допълнение, поставените въпроси от процесуалния представител на настоящия касационен жалбоподател не се отнасят до приложение на национални норми, които да противоречат на норма от правото на ЕС. Техният отговор не е пряко свързан с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването, а с произнасянето по конкретния спор, което е задължение на националната инстанция. В пряко приложимите регламенти липсва изискване за обосноваване на необходимостта от извършване на последващ контрол с основателни съмнения относно верността на декларираните в МД данни, в какъвто смисъл са твърденията на касатора. Според чл. 84в, ал. 1 ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, т. е. такова изискване не е предвидено и в националния закон. Когато митническите органи приемат подписаната от декларатора или от негов представител митническа декларация, тези органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, за които той носи отговорност. От текста на чл. 68 МК (отм.), съответстващ на чл. 48 МКС, следва, че приемането на декларацията не лишава тези органи от възможността да проверят впоследствие, а когато е необходимо, дори и след освобождаването на стоките, верността на тези данни. Задължението на декларатора да предостави точни данни се отнася и до определянето на правилната подпозиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение деклараторът може предварително да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация. В този смисъл е Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело С-138/10, ДП Груп, т. 39 и т. 40. Спорът между страните по делото се свежда до тарифното класиране на част от процесната стока, описана в МД с MRN 21BG005808068109R3/07.09.2021 година. В тази връзка релевантните факти и правни изводи на първоинстанционния съд са изградени върху писмените доказателства, представени от Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, в рамките на осъществения контрол от митническите инспектори. Регламентацията на еднаквото управление на тарифните квоти и тарифното класиране на стоките от държавите членки се съдържа в нормите на чл. 49 и сл. от дял II, глава 1, раздел 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Съгласно чл. 50, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, националните митнически органи не са компетентни да се произнесат по искането в МД от 06.04.2020 г. за ползване на тарифна квота, а да извършат проверка на валидността му съгласно законодателството на Съюза за откриване на тарифната квота. Валидното искане се предава незабавно на Комисията с посочване на датата на приемане на митническата декларация и на точното количество, за което е неправено искането - чл. 50, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Механизмът на разпределяне на количеството по тарифни квоти от Комисията е уреден в чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Според разпоредбата на чл. 51, §1, разпределянето се извършва в работен ден, като след предварително уведомяване на митническите органи на държавите членки може и да не се извършва разпределение в даден работен ден. Количествата по тарифните квоти се разпределят не по рано от втория работен ден от датата на приемане на митническата декларация, съдържаща искането за ползване на тарифна квота - чл. 51, §2, ал. 1. Количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените искания в хронологичен ред на датите на приемане на съответните МД и доколкото позволява оставащото количество по квотата - чл. 51, §4. Когато в деня на разпределяне на количествата общото количество по всички искания, отнасящи се до приети на една и съща дата декларации, е по-голям от оставащото количество по квотата, количествата по исканията се разпределят пропорционално на исканите количества - чл. 51, §4. Поради това е правилен изводът на решаващия състав, че при липсата на надлежно подадена декларация за стоката с код по ТАРИК 7212 30 00 80, липсва и валидно подадено заявление за ползване на тарифна квота, относима към този код. По този въпрос настоящата касационна инстанция препраща към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и е отхвърлил оспорването, Административен съд София град е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,