Решение № 12264 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6927/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Деянова против решение 130 от 31.03.2021 г., постановено по адм. дело 491/2020 г. по описа на Административен съд- Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Деянова с искане за обявяване нищожността на решение 919/ 25.05.2017 г. по протокол 22 от 25.05.2017 г. на общински съвет Стара Загора, с което е одобрен подробен устройствен план (ПУП)- изменение на план за регулация (ПР) и план за застрояване (ПЗ) за новообразуваните имоти от територията на[жк], гр. Стара Загора в частта относно ПИ с идентификатор 68858.501.87, за който са отредени УПИ I- 87 и УПИ IХ 87, кв. 685. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се обяви за нищожно решението на общинския съвет в оспорената част. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът общински съвет Стара Загора оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови оспорения съдебен акт съставът на Административен съд - Стара Загора приема, че решение 919/ 25.05.2017 г. по протокол 22 от 25.05.2017 г. на общински съвет Стара Загора, с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА във връзка с чл. 129, ал. 1ЗУТ е одобрен подробен ПУП- изменение на ПРЗ за новообразуваните имоти от територията на[жк], гр. Стара Загора в частта относно ПИ с идентификатор 68858.501.87, за който са отредни УПИ I- 87 и УПИ IХ 87, кв. 685, не разкрива съществени пороци, които да са пречка актът да породи целеното от издателя действие и да са основание за неговата нищожност. Заключението е направено след констатация, че решението в оспорената част е взето от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Тези изводи на първоинстанционния съд са направени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 170 и чл. 171, ал. 2 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса и да събере нови доказателства по искане на страните или служебно, не е изяснен регулационният статус на имота на жалбоподателката, както и дали с оспорения план имотът се урегулира за първи път или същият е бил урегулиран, каквито данни се съдържат в нот. акт 6/1997 г., с предходен план. Фактически установявания в този смисъл, както и относно правната природа на одобрения с решението на общинския съвет ПУП в оспорената част, от страна на съдебния състав не са направени. В противоречие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК решението на административния съд не съдържа мотиви, обосноваващи възприетите от състава правни изводи. Заключението, че не са налице основания за прогласяване нищожността на акта на общинския съвет в оспорената част, е направено въз основа на формално изброяване на доказателства, без анализ на същите и фактически констатации, обосноваващи заключението за валидност на взетото от общинския съвет решение. Липсват съображения относно регулационния статус на имота на жалбоподателката, както и такива, аргументиращи преценката на съда относно основанието за издаване на решението на общинския съвет и на одобрения ПУП. Констатации в този смисъл в съдебното решение не са направени, въпреки че въпросът за основанието за постановяване на административния акт е съществен, както за преценката за спазване на процедурата и на материалния закон, така и за основателността на основното възражение на жалбоподателката за нищожност на решението на общинския съвет поради противоречие с влязъл в сила съдебен акт. Изложените в съдебния акт мотиви са бланкетни и със съдържание, което не позволява да бъдат отнесени към конкретния казус. Основният довод на жалбоподателката за нищожност на решението на общинския съвет поради противоречие с влязлото в сила решение 8536/ 23.06.2014 г. по адм. дело 16793/ 2013 г. на Върховния административен съд изобщо не е разгледан и обсъден от съдебния състав и съображения за неоснователност на това възражение не са изложени в мотивите на съдебния акт. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като липсата на фактически установявания и на релевантни доказателства засягат законосъобразността на изводите по съществото на спора, а липсата на мотиви е пречка да се провери правилността на съдебното решение. Това е достатъчно основание по смисъл на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК за отмяна на съдебния акт. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на съдопроиводствените правила, поради което следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд Стара Загора за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да изясни делото от фактическа страна. След събиране на доказателствата и въз основа на тяхната съвкупна преценка съдът следва да формира изводи относно регулационния статус на имота жалбоподателката, характера на одобрения с решението на общинския съвет ПУП и да се произнесе по доводите на жалбоподателката за нищожност на оспорения административен акт, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,