Решение № 6691 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1344/2010 г.

Решение № 6691 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1344/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда Томова Пешева от гр. Петрич, против решение № 652/24.11.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 748/2009 г., с което е отменено удостоверение за търпимост № 34/24.06.2009 г. на Главния архитект на община - Петрич, за строеж "външна стоманобетонова стълбищна клетка за подход към първи жилищен етаж и мазе", находящ се в УПИ VII, кв. 185 по плана на града. Решението се счита неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, претендира се отмяната му. Сочи се, че съдът неправилно е обърнал повече внимание на взаимоотношенията между страните, отколкото на самия акт, приел е като достоверни показанията само на свидетеля Ичев, а не е обсъдил тези на свидетелката, посочена от Пешева и подписаната от нея декларация, превишил е правата си, като се е занимал с времето, през което е построен обекта - предмет на удостоверението, приемайки без основание, че то е осъществено след 1987 г. Заключението на вещото лице е кредитирано от съда, въпреки, че е оспорено, освен това не се спори, че съгласие на жалбоподателите не е налице, а становището на Гл. архитект за отказ, с № 8/08.12.2008 г. е неотносимо към издаденото по-късно удостоверение. В съдебното заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответните страни - Андрея Томов Мингачев, Георги Томов Мингачев и Петрана Андреева Мингачева, се явяват лично, като първият от тях се представлява и от адв. Аргирова. Оспорва се жалбата, представят се допълнителни доказателства, като подробни съображения за правилност на съдебния акт се развиват в писмени становища. Претендира се оставянето на решението в сила, с присъждане на съдебноделоводни разноски и за двете съдебни инстанции. Кметът на община - Петрич, не е възразил по жалбата, не изпраща и представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и е приложил правилно закона. Строежът се явява недопустим, съгласно изискванията на градоустройствените планове, както към момента на изпълнението му, така и към настоящия момент - решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. За да уважи жалбата и отмени издаденото удостоверение за търпимост, решаващият състав на първоинстанционният съд е приел, че строежът не отговаря на условията и изискванията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като не са спазени и двете изисквания на разпоредбата - изграден е след 1987 г. и не не е в съответствие с правилата и нормативите към момента на изграждане, по ЗТСУ и към настоящия момент - съобразно ЗУТ. Решението е правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила - касационната жалба, подадена с релевирани оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. С основание, по подробно изследваните доказателства по делото, съдът е извел извода, че издаденото удостоверение за търпимост е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките за неговото издаване. Не се и оспорва, че процесното стълбище с два самостоятелни подхода - към мазе и първи етаж, по съществото си е строеж по смисъла на закона и представлява пристройка към съществуваща жилищна сграда, в режим на етажна собственост, изпълнена в частта от имота, предназначена за общо ползване, при явното противопоставяне на ответните в касацията страни - физически лица, на отстояние по-малко от три метра от границата на имота, в нарушение на изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, както и в нарушение на Наредба № 5 за правила и нормативи по ТСУ (отм.) и на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони. При постановяването на решението не са допуснати процесуални нарушения. Съдът не е имал основание да не кредитира допусната съдебно-техническа експертиза, компетентно и безпристрастно изготвена, дала подробни отговори на поставените като задача 10 въпроса и в с. з., а оспорването й е осъществено не по съществото на направените заключения, а с довода, че задачата следва да се възложи на архитект, (което не е сторено при назначаването на строителния инженер). Освен това, същата е съобразена в съвкупност и с останалите, относими по спора доказателства, включително и възприетите гласни такива. Показанията на св. Гущерова с основание не са били възприети, с правилната преценка за вътрешно противоречие, затова и оплакванията в касационната жалба в тази връзка са неприемливи. С оглед на тези обстоятелства, съдът правилно е приел, че строежът не отговаря на изискванията на § 16 от ПР на ЗУТ и е отменил издаденото удостоверение за търпимост. Дори да се приемат твърденията на касационния жалбоподател, че обектът е изграден в този му вид преди 1987 г., кумулативно заложените от законодателя изисквания строежът да е бил, или да е допустим по строителните правила и нормативи, не са налице. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, ПР. 1 от АПК, съдебният акт следва да остане в сила, като при този изход на процеса на ответника Андрея Томов Мингачев се следват направените за тази инстанция разноски, своевременно претендирани и доказани до размера от 200 лв., поради което и Върховният административен съд, второ отделение,