Решение № 2774 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10851/2013 г.

Решение № 2774 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10851/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Методи Миленов, чрез пълномощник - адв. Добрева, срещу решение № 1523/06.03.2013 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 3284/2011 г. по описа на съда. Релевират се доводи за нищожност, недопустимост, неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - Кмет на СО, район Младост, чрез процесуалния си представител юрк. Андреев взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за производството пред настоящата инстанция. Заинтересованите страни - Иванка Миленова, Милена Павлова и Ивайло Миленов не са изразили становище по основателността на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на Методи Миленов от град София, срещу Заповед № РД-64-208/03.12.1998 г. на кмета на район "Младост, Столична община с която е одобрена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, решение по преписка № АГ-№ -219/09.04.1998 г. на район Младост за имот пл. № 3716, кв. 18 и кв. 20 по плана на ж. к."Младост-1". Жалбоподателя е навел доводи за нищожност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата като неоснователна . За да постанови решението си съдът е констатирал, че жалбоподателят е запознат с оспорения административен акт през 2008 г. Жалбата му срещу заповедта, подадена на 04.04.2011 г. се явява просрочена, като подадена извън законоустановения срок за обжалване. Доколкото обаче в нея са наведени и доводи за нищожност, което искане в съответствие с чл. 149, ал. 5 от АПК не е обвързано със срокове е допустима за разглеждане. Приел е, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма. Не са налице твърдяните в жалбата пороци, водещи до нищожност. За пълнота на изложението е посочил, че по безспорен начин е установено по делото, че площта на целия поземлен имот, стар № 3716, попадащ по действащия ЗРП, към датата на издаване на процесната заповед е заета от фактически извършени строителни дейности и не е алице незастроена площ по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. В касационната жалба основните възражения са свързани с твърденията за нищожност на оспорения административен акт. Твърди се, че липсва решение на техническата служба на общината, по преписка № АГ-94-00-219/09.04.1998 г., което кметът да е одобрил, т. е такова решение не съществува. Това само по себе си прави издадения административен акт нищожен. Касаторът възразява също така, че съдът не се е произнесъл по всички доводи, изложени в жалбата и е допуснал съществено процесуално нарушение като е размесил доказателствената тежест в процеса. Доводите са неоснователни. При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства, отговорил е на доводите на жалбоподателя и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона. Напълно се споделят от настоящата инстанция на ВАС и изводите на административния съд, че жалбата подадена на 04.04.2011 г. се явява просрочена. По делото е представено решение от 04.04.2008 г. по гр. д. № 775/2007 г. на СРС, влязло в сила на 21.11.2008 г., в което дело е цитирана и процесната заповед № РД-64-208/03.12.1998 г. на кмета на район "Младост, Столична община. По това дело настоящият касатор е бил страна- жалбоподател и следователно още през 2008 г. е запознат с оспорвания административен акт. Правилно и законосъобразно след като е констатирал, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок, съдът се е произнесъл по наведените доводи за нищожност на оспорения административен акт. Неоснователени са възраженията в жалбата, свързани с твърдения за неправилност на решението на съда в частта му, с която е прието, че оспорената заповед не е нищожна. Правилно е прието, че нормата на § 11, ал. 1 от ДР на ЗИД на ЗСПЗЗ регламентира възможност за делегиране на правомощията на кмета на други длъжностни лица. На основание § 11, ал. 1 от ДР на ЗИД на ЗСПЗЗ е била издадена заповед № РД-09-846/19.09.98 г. на кмета на Столична община, с която на кметовете на райони се възлагат правомощия по одобряване на решенията на съответните технически служби за определяне на застроената част от имотите в строителните граници на населените места и тя се простира до определяне размерите на фактически застроената, съответно незастроената част от процесния имот. Няма данни заповедта, с която са делегирани правомощията да е отменена. Въз основа на тази заповед е издаден и обжалвания административен акт - Заповед № РД-64-208/03.12.1998 г. на кмета на район "Младост, Столична община поради което тя е издадена от компетентен орган и по предвидения от закона ред. Неоснователни са и твърденията за порок на административния акт, свързани с липсата на решение на техническата служба на общината по тази преписка. административният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя, но ги е счел за неоснователни. В този смисъл от страна на Столична община са представени доказателства, че преписка с вх. № АГ-94-00-219/98 г. не се съхранява при административния орган, тъй като е изтекъл законоустановения срок за съхранение. В подкрепа на представените от СО доказателства са и приложените към преписката документи от Държавна агенция"Архиви", РД "Архиви"- София. От друга страна от представената административна преписка става ясно, че процесната заповед е издадена след надлежно искане от страна на Иванка Миленова, като наследник на Добрена Миленова. Спазени са всички административнопроизводствени правила и заповедта е влязла в законна сила. На базата на тази заповед е издадено удостоверение № 1796/05.01.99 г. по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, с което процедурата е приключила. Производството по за издаването на удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за процесния имот със стар план. № 3716 от лист 602 по плана на ж. к. "Младост-1", съгласно удостоверение № 1796/05.01.99 г. е иницирано с молба с вх. № АГ-94-00-219/09.04.98 г. на Иванка Миленова. Съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ застроената част, която не се възстановява на собствениците, се определя служебно от техническата служба на общината. Следователно, до издаването на обжалваната заповед се е стигнало, след като техническата служба при общината е констатирала, че имотът попада в терен, отреден за обществено жилищно строителство, като всички мероприятия са реализирани, в т. ч. и вертикална планировка и поземлени комуникации. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото своевременно направеното искане за разноски от ответника е основателно и следва да бъде уважено, като му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждание в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,