Решение № 3632 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9824/2019 г.

Решение № 3632 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9824/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение на "Национална Асоциация за развъждане на млечни овце в България"/Сдружение "НАРМОБ"/, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Никола Габровски, № 25 А, представлявано от С. Караколев – Председател на Управителния съвет срещу решение № 279/28.06.2019 г., постановено по адм. д. № 867 по описа на Административен съд гр. Велико Търново за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на сдружението срещу ревизионен акт № Р-04000417009350-091-001 от 30.08.2018 г. издадено от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново и потвърден с решение № 220 от 20.11.2018 г. на и. д. Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново. Според изложеното в касационната жалба постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се неговата отмяна, като в подкрепа на искането се излагат следните аргументи: Неправилни и незаконосъобразни са фактическите изводи на съда, които изцяло преповтарят тези направени вече от данъчната администрация. Неправилно не е отчетено обстоятелството, че "конкретна самостойна икономическа операция - сделка /доставка по смисъла на ЗДДС/ между ревизираното лице и "Аgropromotion" Sprl – Белгия не се сключва". Правният резултат – доставените стоки и услуги се прехвърлят от Сдружението на крайните потребители. Не се възприемат вижданията на съда, които не се различават от тези на органите по приходите, че по спорните фактури са осъществени облагаеми доставки. Сдружението не черпи "полезните свойства" на доставката и следователно не е получател по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС, така както е прието в съдебния акт. На последно място не е съобразено и обстоятелството, че чрез начисляването на ДДС върху спорните доставки се облага реално получената безвъзмездна финансова помощ, която е предоставена от ДФЗ, а не това е целта на ЗДДС. По изложените мотиви и по съображенията развити вече в хода на обжалването на РА по административен ред и пред първоинстанционния съд се иска решението да бъде отменено, както и процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – Велико Търново, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционният съд да бъде отменено. Неправилно касаторът поддържа, че облагането на спорните доставки с ДДС води до пряко облагане с този данък на предоставената безвъзмездна финансова помощ – резултат, който ЗДДС не допуска. Регистрацията на Сдружението е по чл. 97а от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, няма право на данъчен кредит. Освен това, дори да не беше предвидена в ЗДДС тази изрична забрана, по делото няма данни услугите да са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 162. 95 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, но е неоснователна. Посочените от жалбоподателя касационни основания не са налице в конкретния случай. Решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АС-Велико Търново е обжалван РА № Р-04000417009350-091-001/30.08.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта, с която е потвърден с решение № 220/2011. 2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. С ревизионния акт на Сдружението е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01.2016 г. и м. 04. 2018 г. за доставки на услуги, извършени от "Аgropromotion" Sprl – Белгия, в резултат на което са определени допълнителни задължения по ЗДДС за същите данъчни периоди в размер на 853 447. 89 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 109 847. 29 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, като е приел следното: Не са налице основания да бъде признато право на данъчен кредит по доставките осъществени от "Аgropromotion"Sprl – Белгия, в полза на Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" и в този смисъл правилно са определени задълженията му за внасяне на ДДС. По делото е установено, че ревизираното лице е регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел по ф. д. № 56/2007 г. на Окръжен съд Велико Търново. В предмета му на дейност са включени селекция и репродукция в областта на овцевъдството; разработване на национални, регионални и индивидуални инвестиционни проекти в областта на животновъдството, организиране на обучения за повишаване квалификацията на своите членове, организиране на регионални изложби, срещи, симпозиуми, семинари и други мероприятия. От 22.05.2015 г. асоциацията е регистрирана по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. В изпълнение на дейността си, след 2007 г. и до настоящия момент, сдружението е сключва договори с ДФЗ по различни програми и проекти за финансиране. За периодите предмет на осъществената ревизия, е установено, че между Асоциацията и "Аgropromotion" Sprl – Белгия е сключен договор с референтен № 050210013800534 от 19.02.2015 г. Страните са се договорили, да бъдат изпълнени конкретни дейности по програма "Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата" - услуги свързани с реклама, участие в изложения, панаири, фестивали, тематични вечери и други подобни събития. Не е спорно между страните, че от "Аgropromotion"Sprl – Белгия са издадени общо 8 фактури, в тях е посочено, че не се дължи ДДС в Белгия съгласно чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО и такъв не е начислен. Сдружението въз основа на издадените фактури е вписало в дневниците си за продажби протоколи по чл. 117 от ЗДДС. Въз основа на горните факти съдът е приел, че са налице две основания да бъде отказано право на данъчен кредит на Сдружение "НАРМОБ". По силата на данъчната си регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, асоциацията има качеството на данъчно задължено лице със седалище и адрес на управление на територията на РБ. Получател е на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 8 от ЗДДС, като мястото им на изпълнение съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е територията на страната и са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Основание да бъде отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице е свързано с прилагането на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Сдружение "НАРМОБ" не извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Не са събрани доказателства, а и не се твърди получените от "Аgropromotion" Sprl – Белгия услуги да са използвани за извършване на последващи възмездни облагаеми доставки. Напротив предназначени са за безвъзмездно популяризирани и насърчаване на дейности по проект "Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата". Сдружението има само специална регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС за услуги с място на изпълнение на територията на РБ, по които доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната. В този случай разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС изрично сочи, че не се признава право на данъчен кредит. Другото основание за отказ да бъде признато право на данъчен кредит, според първоинстнационният съд е свързано с прилагането на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът на услуги е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката, когато същият е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС, в която категория лица попада и сдружението. Мястото на изпълнение на доставката е мястото където получателят на доставката е установил независимата си икономическа дейност, т. е. на територията на страната. Позовавайки се на горните разпоредби АС-Велико Търново е приел, че в полза на сдружението не е възникнало право на данъчен кредит и поради това законосъобразно с ревизионния акт са му начислени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 853 447. 89 лв. главница и лихви в размер на 109 847. 29 лв. Решението е правилно. Правилна е преценката на АС-Велико Търново, че при доставката на услуги, мястото на изпълнение на доставката се преценява с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" е регистрирано в гр. Велико Търново, поради което и мястото на изпълнение на доставката е територията на Република България. Без значение в случая е обстоятелството, че рекламната дейност, организирането на мероприятия и презентации е осъществявано и на територията на други държави от ЕС. В тези държави ревизираното лице не твърди да е имало, а и не са представени доказателства за негов постоянен обект. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. С твърденията си, че не е получател по доставките и че изобщо доставките не са били в негова полза, касаторът отрича изобщо правото си на данъчен кредит. От една страна в касационната жалба се твърди, че не са осъществявани облагаеми доставки между сдружението и белгийското дружество, а от друга се иска да му бъде признато право на данъчен кредит именно във връзка с фактурираните доставки свързани с тези сделки. Една от предпоставките за упражняване право на данъчен кредит е данъчно задълженото лице да участва в икономическия оборот чрез осъществяване на сделки. Тези сделки следва да попадат в обхвата на ЗДДС, т. е. да са облагаеми. В чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаемите доставки са определени като такива, които се извършват от данъчно задължено лице по този закон и са с място на изпълнение на територията на страна. Неоснователно е от една страна да се твърди, че Сдружение "НАРМОБ" не е получател по доставките, а от друга да се претендира право на данъчен кредит във връзка с тези доставки. В касационната жалба се твърди, че "правният резултат /доставените стоки и услуги/ се прехвърля от Сдружение "НАРМОБ" на крайните му получатели, реалните получатели по доставките и то безвъзмездно". Това твърдение и доказателствата по делото обосновават извод за липса на последващи облагаеми доставки, които да обосновават възникването на ПДК. Защитната теза на касатора е в противоречие и с установените факти по делото. Сдружението по своя инициатива се е регистрирало по специалния режим предвиден в чл. 97а от ЗДДС. Основанието за тази регистрация е свързано със сключения договор с референтен № 050210013800534 от 19.02.2015 г. с "Аgropromotion"Sprl – Белгия. През ревизирания период Сдружение "НАРМОБ" е действало като пълноправен съкотрагент на белгийското дружество. Участвало е в организираните събития, разпространявало е рекламните брошури и рекламни материали, ползвало е логото и т. н., приело е издадените на негово име фактури и ги е отчитало пред органите по приходите. Едва след отказа да му бъде признато право на данъчен кредит е изградило защитната си теза, като е твърдяло, че белгийското дружество е действало като негов пълномощник, а не в изпълнение на сключения между страните договор. Тези твърдения не могат да бъдат споделени. Сключеният между страните договор, въз основа на който са извършени доставките и са издадени процесните фактури, ясно и категорично установява права и задължения за договарящите страни. Сделката е двустранна, поради което не може да се говори за упълномощаване. Упълномощаването по своята същност е едностранна сделка, по силата на която се поражда представителна власт за упълномощеното лице, което действа от името и за сметка на упълномощителя. При упълномощаването не се договарят насрещни престации, парава и задължения между страните. В конкретния случай това не е така. На последно място следва да се отбележи, че неоснователно се твърди, че чрез постановения отказ на данъчната администрация се облага безвъзмездна помощ получена от ДФЗ, като това е недопустимо според чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Обложена в случая е дейността свързана с изпълнението на договор с референтен № 050210013800534 от 19.02.2015 г. с "Аgropromotion" Sprl – Белгия и получените въз основа на този договор услуги. Фактът, че заплащането на услугите е станало със средства получени по програми на ДФЗ не налага извод, че се облага финансовата помощ. Касационната инстанция, не споделя поддържаното от касатора твърдение, че изводите на съда изцяло преповтарят тези на данъчната администрация. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, АС-Велико Търново е извършил задълбочен и обстоен анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства. Обсъдени са всички твърдения на ревизираното лице, като е отговорено защо не се възприема поддържаната от него защитна теза и защо постановеният от данъчната администрация отказ за признаване право на данъчен кредит е законосъобразен. Изводите на решаващият състав кореспондират с доказателствата по делото и са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизвоствените правила. По тези съображения атакуваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно постановено. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 9 122. 21 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение