Решение № 13996 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5678/2011 г.

Решение № 13996 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5678/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гено Димитров Генов от гр. Горна Оряховица, подадена от повереника му адв. Мечкова, против решение № 103/28.03.2011 г., постановено по административно дело № 940/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено жалбата на Генов срещу заповед № ГО-1236 от 22.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" при Община Горна Оряховица, потвърдена с решение № РД-12-94/1.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Велико Търново. Исканията са за отмяна на съдебното решение като неправилно, уважаване на първоначалната жалба (неправилно наречена "предявен иск") и присъждане на направените разноски по делото. Наведени са доводи, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, ал. 3, предл. 1 от АПК), защото в него погрешно е прието, че оспореният административен акт не разкрива противоречие с материалния закон. Развити са съображения за необоснованост на съдебния акт (чл. 209, ал. 3, предл. 3 от АПК), като се твърди, че той съдържа несъответстващи на фактите изводи. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, в писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Габрово е заповед № ГО-1236 от 22.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, с която на жалбоподателя е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителния сезон 2010/2011 г. с мотив, че е извършено прехвърляне през последните пет години на имот - продажба на жилище в с. Караманово. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД-12-94/1.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Велико Търново. Въз основа на безспорно установеното по делото, че Теодоринка Борисова Димитрова, съпруга на жалбоподателя, с нотариален акт от 5.06.2007 г., вписан на 6.06.2007 г., е продала э идеална част от съсобствен имот, вкл. едноетажна полумасивна жилищна сграда, срещу което е получила заплащане. първоинстанционният съд не е уважил жалбата, с която е бил сезиран, като е приел, че е налице основанието по чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), мотивирало административния орган да откаже предоставянето на целева помощ за отопление, а издадената заповед не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат кредитирани. Решението на Великотърновския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед и правилност на потвърдилото я решение на директора на РДСП - Велико Търново. Администрацията правилно е отказала търсената социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за социално подпомагане, с оглед констатираната пречка за това - неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Съгласно цитираната разпоредба, за да възникне право на социална помощ, следва да е налице изискването да не е прехвърлян жилищен, вилен, селскостопански и или горски имот срещу заплащане през последните 5 години. Изискването на визираната норма е императивно и при безспорно доказаната продажба на имот от кръга на посочените в нея правилно е прието, че не са налице предпоставките за предоставяне на исканата помощ. Наличието на нотариално удостоверена сделка, с която е прехвърлен такъв имот срещу заплащане през последните пет години, препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление. След като в хода на съдебно-административното производство не е опровергана обвързващата съда материална доказателствена сила на нотариалния акт, не могат да бъдат споделени инвокираните и пред първата инстанция възражения на касатора, че съпругата му не е получила пари от продажбата и че прехвърленият имот не е жилищен. Извършването от чл. на семейството в горепосочения петгодишен срок на прехвърлителна сделка с такъв имот срещу заплащане е достатъчно от правна страна, за да се приеме, че лицето попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, като е напълно ирелевантен размера на насрещната парична престация. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Следователно оспорената заповед, с която компетентния административен орган е отказал на касатора отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2010/2011 г., е издадена при спазване и на материалноправните предпоставки за законосъобразност, и като е отхвърлил подадената до него жалба, Великотърновския административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия тричленен съдебен състав,