Решение № 2834 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2013 г.

Решение № 2834 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Стефка Тодорова Бойчева от с. Тракиец, обл. Хасково против решение № 185/11.07.13 г. по адм. д. № 18/13 г. по описа на Административен съд Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник РДНСК Южен централен район, представляван от юрк. Игнатов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима и след като по повод нея провери служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, допустимостта на обжалваното решение, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на касатора Бойчева вх. № ЮЦР-х-1475-04-016/10.12.12 г. срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-641/09.11.11 г., с която Началникът на РДНСК Южен централен район на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил премахване на незаконен строеж "Четири броя водоеми /рибарници/", извършен от Красимир Димов Бойчев. Към жалбата е представено удостоверение за сключен на 17.05.2000 г. граждански брак между оспорващата Бойчева и адресата на заповедта. По жалба на Красимир Димов Бойчев срещу цитираната заповед е образувано адм. д. № 32/12 г. по описа на Административен съд - Хасково, приключило с отхвърлително оспорването решение № 74/15.03.12 г., оставено в сила с решение № 8403/12.06.12 г. по адм. д. № 6150/12 г. по описа на Върховния административен съд. Към административната преписка /л. 22/ е приложена молба вх. № ЮЦР-х-1475-02-859/28.08.12 г., с която по повод искане от 25.06.12 г. подадено от Стефка Тодорова Бойчева по реда на чл. 245 АПК за отмяна на влязлото в сила решение по адм. д. № 32/12 г. по описа на Административен съд - Хасково, Красимир Димов Бойчев е поискал спиране на принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-641/09.11.11 г. В молбата е посочено, че по искането за отмяна е образувано адм. д. № 8977/12 г. по описа на Върховния административен съд, насрочено за 18.10.12 г. При тези данни, първоинстанционният съд в изпълнение императивната разпоредба на чл. 159 АПК е следвало да приложи към настоящето производство приключилото адм. д. № 32/12 г. и прецени допустимостта на оспорването, с което е сезиран. От извършената справка в деловодната система на Върховния административен съд се установява, че адм. д. № 8977/12 г. е приключило с неподлежащо на обжалване решение № 14089/08.11.12 г., с което искането на Стефка Тодорова Бойчева за отмяна е отхвърлено. В мотивите на това решение петчленен състав на Върховния административен съд е приел, че отхвърлителното оспорването решение има сила само за страните по делото и техните наследници и правоприемници, а не и за заинтересуваните от акта трети лица, всяко от които на собствено основание може да обжалва административния акт, без да може да му бъде противопоставено възражение за сила на пресъдено нещо. От изложеното във връзка с проведеното от касационната жалбоподателка Бойчева производство за отмяна следва, че същата е била запозната със съдържанието на Заповед № ДК-02-ЮЦР-641/09.11.11 г. към датата на подаване на искането за отмяна, 25.06.12 г., а с решението по това искане, обявено на 08.11.12 г., правата й са конкретно разяснени. Тъй като не е участвала в производството по издаване на заповедта и последната не й е съобщена, следва да се приеме, че 14-дневният срок за обжалване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ по отношение на нея в най-благоприятния вариант следва да бъде изчислен от 08.11.12 г. Броен от тази дата, срокът за съдебно оспорване на заповедта изтича на 22.11.12 г., което налага извода, че жалба вх. № ЮЦР-х-1475-04-016/10.12.12 г., по повод която е образувано първоинстанционното производство, е просрочена. Постановеното в ненадлежно учреденото по повод просрочената жалба първоинстанционно производство решение се явява порочно по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК и следва като процесуално недопустимо да бъде обезсилено, оспорването оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Воден от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение