Решение № 4353 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8188/2015 г.

Решение № 4353 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8188/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 269/09.06.2015 г. по административно дело № 291/2015 г. Административен съд - Плевен е: 1) отхвърлил жалбата на Роза Димитрова Динолова от гр. Плевен против решение № 12/06.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Плевен, с което е потвърдено разпореждане № МП-54054/03.11.2014 г. на ръководител ПО (Пенсионно осигуряване), с което на Роза Димитрова Динолова е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68 от КСО; 2) е осъдил Роза Димитрова Динолова да заплати на ТП на НОИ - Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Роза Димитрова Динолова. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и отмяна на присъдените разноски в размер на 350 лв., за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Плевен, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора и неговият повереник пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни) в насока, че решението е издадено от компетентен административен орган в съответствие с правомощията му, в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, което изключва наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК. С процесното разпореждане № МП-54054/03.11.2014 г., пенсионният орган е отказал да отпусне на Роза Димитрова Динолова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, по съображения, че лицето към датата на заявлението (30.09.2014 г.) не отговаря на изискването да има минимум 15 години стаж от втора категория труд. Решаващо в случая се явява незачитането от органа на положения от лицето Роза Динолова труд на длъжност "санитар" в катедра "Психиатрия" в УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД - гр. Плевен през периода 01.01.1986 г. - 30.09.2014 г. като такъв от втора категория. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Плевен не е намерил основания да ревизира разпореждането, поради което с оспореното пред Административен съд - Плевен решение от 06.03.2015 г. по същество го е потвърдил. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че трудът на Роза Динолова през спорния период следва да бъде зачетен, но като трета, а не като втора категория. Решението на Административен съд - Плевен е постановено в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В хода на съдебно-административното производство по спорния по делото въпрос е установено, че положеният от жалбоподателката труд на длъжност "санитар" през спорния период от 01.01.1986 г. до 30.09.2014 г. в УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД - гр. Плевен, не е от втора категория, а от трета категория. В трудовата й книжка е отбелязано, че за периода 01.01.1986 г. - 01.12.2014 г., Роза Динолова е работила на длъжност "санитар" в поликлиника, в КПМП, в КИМС, в Психиатрия, в ЦПЗ. Съгласно удостоверение изх. № Д-800/16.10.2014 г., за периода 01.01.1986 г. - 01.10.2000 г. жалбоподателката е работила на длъжност "санитар", като изрично е отбелязано, че това е при условията на трета категория труд. Според Удостоверение изх. № 8397/17.10.2014 г., Динолова е работила за периода 01.10.2000 - 16.03.2013 г., като санитар, уволнена е на 16.03.2013 г., и е възстановена с решение на Окръжен съд - Плевен № 26/16.01.2014 г., като е започнала отново работа на 18.07.2014 г. По отношение на заеманата от Динолова длъжност "санитар" предвид времевите предели на периода частично темпорално неприложими са разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), считано от 01.01.2000 г. Приложима за казуса след тази дата е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП, в сила от 01.01.2000 г.). В чл. 2 от същата изчерпателно са изброени длъжностите, които попадат във втора категория при пенсиониране, като трудът на длъжност "санитар" не е сред тях. С оглед на това и съобразно императивната норма на чл. 3 от цитираната наредба материално законосъобразно положеният от касатора труд през периода 01.01.1986 г. - 30.09.2014 г. е зачетен като трета категория. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) установяването на осигурителния стаж се извършва само с изброените документи: трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. На основание на чл. 40, ал. 3 от НПОС документът се издава от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първоинстанционният съд правилно е възприел извода на административния орган във връзка с представените от лицето документи, а именно, че посочването в т. 6 от представената работна карта - "условия на труд - категория - II" не налага някакъв различен извод за категорията на труда, предвид, че самата работна карта не е надлежен документ по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, който да удостоверява с материална доказателствена сила дали полагания от Роза Динолова труд подлежи на категоризиране от една страна и от друга страна, вписването в тази карта на информацията относно категорията на полагания труд противоречи на тази от приложените по делото удостоверителни документи. Следователно изводите на административния орган относно категорията на полагания от Роза Динолова труд като "санитар" за процесния период се явяват правилни. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието в случая на една от кумулативно изискуемите законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Роза Димитрова Динолова с разпореждането от 03.11.2014 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на ТП на НОИ - Плевен в решението му от 06.03.2015 г., с което оспорването на Динолова срещу това разпореждане не е било уважено. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски няма основание да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,