Решение № 13122 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) срещу решение 1331 от 28.06.2021г. по адм. дело 3174/2020г. на Административен съд Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. По подробно изложените съображения касаторът моли решението да бъде отменено изцяло. Претендират се разноски. Ответникът И. Пураджиев, чрез пълномощника си адвокат Н. Калчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение 1331 от 28.06.2021 г. по адм. дело 3174/2020 г. Административен съд Пловдив е отменил решение Ц 2153-15-200 от 13.10.2020г. на ръководителя на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол Ц 2140-15-51 от 30.07.2020 г. издадено от ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на И. Пураджиев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.1 и ал.2 от КСО. Преписката е изпратена на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за ново произнасяне, съобразно дадените указания с решението, и са присъдени разноски. Съдът е приел, че през спорните периоди Пураджиев е извършвал дейности свързани с трудовите характеристики на длъжността [длъжност] и положения стаж на тази длъжност следва да бъде зачетен като труд от първа категория съгласно т. 6л и т. 66б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. 2113-15-6711/20.12.2019г. И. Пураджиев е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ при условията на чл. 69б от КСО, като към заявлението представил документи за осигурителен стаж, положен в МРЗ Георги Димитров, ТЕРЕМ Г.Бенковски, с правоприемник АВИОНАМС АД гр. Пловдив и трудова книжка. От същите е видно, че през периода от 01.08.1988г.-31.12.1991г. и от 01.01.1992г.-31.12.1999г. е изпълнявал длъжността [длъжност] в Терем ЕАД. В трудовата книжка има вписвания от 15.07.1988 до 20.02.2003г., като Пураджиев е изпълнявал длъжността [длъжност] в ТеремЕАД-Пловдив1 а от 21.02.2003г. последователно както следва-[длъжност], [длъжност], [длъжност], [длъжност], [длъжност]. Съгласно представените документи, административният орган за периода от 01.08.1988г. 31.12.1991 г. и 01.01.1992 г. 31.12.1999 г. е приел, че длъжността заемана от лицето като [длъжност] не е обхванала разпоредбата на т. 6л и т. 66 б.б от ПКТП(отм). Въз основа на констатациите изложени в разпореждане [номер ] и протокол Ц 2140-15-51 от 30.07.2020 г. е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решение Ц 2153-15-200 от 13.10.2020 г. на директора на ТП на НОИПловдив разпореждането е потвърдено. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, като е отговорено, че трудът на И. Пураджиев е бил положен във военен завод с предмет на дейност ремонт на авиационна техника самолети, вертолети и авиационни двигатели и редуктори за тях. Установено е, че през спорния период е участвал в ремонтите, разработвал и е внедрявал технологията за ремонта, обучавал е монтьорите за изпълнението на технологията, следял е за контрола и спазването на техническите параметри при изпитване на агрегатите, като следствие на ремонта и изпитанията са били използвани материали, отделящи във въздуха вредни за здравето аерозоли, излъчване на свръх високи честоти при изпитанията на радиоелектронно оборудване и нива на шума над допустимите. Разпитани са двама свидетели, колеги на Пураджиев, като с първия свидетел те са работили в един и същ завод с една и съща специалност, а именно като [длъжност]. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. На основание т. 53б ПКТП (отм.) от втора категория труд при пенсиониране е труда на инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства. Сред посочените длъжности е и тази на Пураджиев - "инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща техника и перонна механизация. С разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.); трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Правилно първоинстационният съд е приел, че военната авиация е специализирана такава и по делото е установено, че И. Пураджиев е участвал пряко в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства. Полагал е труд на длъжностите "[длъжност]" в "Авионамс" АД Пловдив, а [длъжност] е този, който "знае как" и какви конкретни дейности следва да се извършат за да се осъществи един технологичен процес. В пряка връзка с осъществяването на тази му конкретна трудова функция на Пураджиев е било възложено и пряко да контролира производствените операции, което обстоятелство несъмнено изяснява спорния по делото въпрос. Приложените доказателства потвърждават този извод. В този смисъл съдебната практика е постоянна/ вж. решение 9426 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. 2711/2020 г., VI о.,решение 4591 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. 14408/2019 г., VI о.,решение 14784 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. 11001/2016 г., VI о.,решение 13575 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. 8048/2016 г., VI о./. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на производството пред Административен съд Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно- техническа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. При спазване на процесуалното правило по чл. 202 от ГПК заключението на вещото лице е обсъдено заедно с писмените доказателства, като са изложени убедителни мотиви относно обосноваността му. Позоваването на съдебния експерт на приложените доказателства, които са свързани с уточняване на посочените по-горе обстоятелства, не опорочават експертизата. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Касационният довод за неправилно приложение на разпоредбата чл. 53б ПКТП (отм.) е неоснователен. Категорията на труда се установява с документите, посочени в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на съдебни разноски за касационното производство, се явява основателна. Страната е представила доказателства за сторените разноски- договор за правна защита и съдействие.Същите следва да бъдат присъдени в размер на 450,00/четиристотин и петдесет/ лева, платими от Национален осигурителен институт гр.София. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение