Решение № 845 от 9.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение09.12.2010 г.докладчик Стоил Сотиров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Е. Д. Г. от[населено място], за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 547/13.7.2009 г. по гр. д. № 1761/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, IV г. о.
Мотиви
Решение № 845 от 9.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение № 547/13.7.2009 г. по гр. д. № 1761/2008 г. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. е оставил в сила решение от 12.12.2007 г. по гр. д. № 64/2007 г. по описа на С. градски съд, ГК, II-Д състав, с което е оставено в сила решение от 09.6.2005 г. по гр. д. № 5760/2004 г. по описа на С. районен съд, 56 състав, с което е отхвърлен предявения от Е. Д. Г. против М. Й. Г. иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК (отм.). Срещу влязлото в сила решение на Върховния касационен съд е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от ищеца Е. Д. г. В молбата се твърди, че след приключване на касационното производство молителят в мазето е открил банков документ от "Е." АД на хартиен носител - автентичен оригинал, от който е видно, че на негово име е имало влог от 21.01.1998 г. до 29.6.1999 г. Излага се, че този документ не е могло да бъде представен своевременно, като същия установява твърдение за произхода на средствата по делото още в районния съд. Моли се за уважаване на молбата за отмяна. С две допълнителни молби са депозирани нот. акт № 91/11.11.1998 г. по дело № 309/1998 г., банков документ за влог за периода от 21.01.1998 г. до 29.6.1999 г., нот. акт № 1/21.10.1998 г. по дело № 200/1998 г., нот. акт № 115/16.8.1968 г. по дело № 2819/1968 г., нот. акт № 85/25.12.1984 г. по дело № 5005/1984 г. Депозирани са и писмени бележки. Ответницата по молбата за отмяна М. Й. Г. е депозирала писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, представените с нея писмени доказателства, писмените бележки на страните и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. От представения с молбата за отмяна банков документ за движение на влога на молителя не се установява хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят не е твърдял в инстанционните производства за наличието на такъв влог, нито е представял доказателства в тази насока, нито е искал издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от СЖ [фирма] с друго такова за твърдяните в молбата обстоятелства. След като той е бил титуляр на влога е могъл при полагане на активност да представи документа, който е приложен към молбата за отмяна. Останалите, представени с допълнителни молби писмени доказателства, без нот. акт № 115/16.8.1968 г. по дело № 2819/1968 г., не се явяват нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същите са представени като доказателства и са приети от съда още в хода на първоинстанционното производство. Не се явява ново доказателство и представения с допълнителните молби нот. акт № 115/16.8.1968 г. по дело № 2819/1968 г. Същият е издаден на името на молителя в настоящото производство по негова молба. Освен това нотариалният акт е от публичен характер и при проявена активност от страна на молителя в инстанционните производства е могъл да бъде представен от него своевременно като доказателство. Ето защо не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,