Решение № 431 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 427/2010 г.

Решение № 431 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 427/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производството е образувано по повод жалби на подсъдимите М. К. П., А. А. А. и Ч. В. А. против въззивно решение № 89 от 9.06.2010 г. по в. н. о. х. д. № 52/2010 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбите, поддържани в съдебно заседание, лично и от процесуалните им представители са изтъкнати доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за изменение на атакувания съдебен акт и намаляване размера на наказанието лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Частният обвинител и граждански ищец Т. К., лично и чрез повереника си изразява становище за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията по чл. 347 НПК, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е изменена присъда № 5 от 04.02.2010 г. по н. о. х. д. № 6/2010 г. на окръжен съд-гр. Сливен, като подсъдимите са признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7 НК и по чл. 159г НК, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. II-ро НК и отменено приложението на чл. 23, ал. 1 и чл. 24НК. Присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на касаторите за извършени престъпления по чл. 159г, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. I-во и пр. IIро и по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7 НК и наказани при условията на чл. 23, ал. 1 НК - с лишаване от свобода за срок от по четири години и шест месеца, което за всеки един от тях по реда на чл. 24 НК е увеличено с една година. Жалбите на подсъдимите са неоснователни. Съдебното производство е проведено по реда на глава 27НПК. Извършена е цялостна преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и обусловеност. В унисон с разпоредбата на чл. 107, ал. 3 НПК, са събрани, както разобличаващи подсъдимите доказателства, така и оправдаващи ги, при прецизен анализ на доказателствения материал. Изложени са в достатъчен обем съображения за вината и авторството. При непротиворечиво установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Корекцията на въззивната инстанция по отношение правната квалификация на деянието, свързана с оправдаването на касаторите по предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7 НК е в съответствие с т. 3.1 на Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. по т. д. № 2/2009 г. на ОСНК. Законосъобразни са изводите на апелативния съд и за невиновността и оправдаването на подсъдимите, относно квалифициращия белег"чрез противозаконно лишаване от свобода"по смисъла на чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. II-ро НК. Наложеното на подсъдимите наказание не е явно несправедливо. Аналогичните доводи, изтъкнати с въззивните жалби, в синхрон с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, са отхвърлени аргументирано. Безспорно приложимостта на чл. 55 НК следва ex lege. Правилни са изводите на инстанциите по същество за завишена степен на лична и обществена опасност. Високата степен на обществена опасност на деянието произтича от добрата организация за съвместни действия на подсъдимите, характеризирана с разпределение на ролите, изготвяне на предварителен план и реализиране на престъпната цел-предоставяне на пострадалата за сексуална експлоатация. Изводът на съдилищата за висока лична обществена опасност е изграден на базата на обремененото съдебно минало и характеризирането им в негативен план. Това са личности с утвърдени престъпни наклонности, поради което наложеното наказание лишаване от свобода по вид и размер /съобразен с конкретния принос в задружната престъпна дейност/, е достатъчно за постигане на специалната и генерална превенция по смисъла на чл. 36 НК. Не може да бъде удовлетворено искането на касаторите на смекчаване на наказателно правното им положение, защото самопризнанието още в досъдебната фаза на наказателното производство е единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, оценено по подходящ начин. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбите на подсъдимите, като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а въззивният съдебен акт - в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение