Решение № 7473 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14030/2013 г.

Решение № 7473 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14030/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на Илиян Иванов Ашков от гр. София, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 423/18.04.2013 г. на Административен съд - София област /АССО/, постановено по адм. дело № 941/2012 г., и потвърденото с него решение № 168/5.09.2012 г. по гр. дело № 424/2010 г. на Районен съд - Самоков. В молбата, по която е образувано настоящото производство са изложени съображения за наличието на отменителни основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Твърди се, че в касационното производство е нарушено правото на лицето на участие в производството, както и че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни. Наред с това са наведени доводи за допуснати нарушения на Хартата на основните права на Европейския съюз и е направено искане за преюдициално запитване до съда на Европейския съюз, който да отговори на въпросите, формулирани в депозираните от подателя на искането, писмени молби, касаещи наведени от него оплаквания относно незаконосъобразността на съдебните решения, чиято отмяна се претендира. Ответникът - началникът на Общинска служба "Земеделие" - гр. Самоков, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Валери Велковски, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подаденото искане за отмяна. Заинтересованата страна - Илия Андонов Ашков, редовно призован, не изразява становище по подаденото искане. Искането за отмяна е предявено от легитимирано лице в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: Претендира се отмяна на решение № 423/18.04.2013 г. постановено по касационно адм. дело № 941/2012 г. на Административен съд - София област и оставеното в сила с него, решение № 168/5.09.2012 г. по гр. дело № 424/2010 г. на Районен съд - Самоков. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК, отменителни основания. В случая, съгласно искането, по което е образувано настоящото производство и последвалите го уточнителни молби, са посочени основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Според първото от тях, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Противно на наведените от подателя на искането твърдения, заличаването на допълнителна СТЕ от първоинстанционния съд и още по-малко - осъществената от касационната инстанция преценка за липсата на допуснати при това съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не представляват нови обстоятелства от съществено значение за решаване на делото, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, поради което и искането за отмяна по посочения текст е неоснователно. Не е налице и второто наведено основание - това по чл. 239, т. 5 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато вследствие на нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от приложените доказателства, подателят на искането е редовно призоваван пред двете съдебни инстанции, като е участвал лично и в първоинстанционното и в касационното дело, като липсата на дадени му указания относно разпределението на доказателствената тежест в процеса би могла да съставлява касационно основание за отмяната на първоинстанционното решение, но не и основание за отмяната на съдебен акт по реда на чл. 237 и сл. АПК, в хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК. Следва да се отбележи, че изложените от подателя на искането конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна, най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Решенията, постановени в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК не подлежат на инстанционен контрол. Доводите, развити от подателя на искането за отмяна, са били наведени от него в качеството на жалбоподател в производствата пред районния съд и тричленния състав на административния съд. По същество претенцията му представлява искане за преразглеждане на влязло в сила решение на касационен състав на АССО, по съображения за неправилност, което е недопустимо с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. В тази именно връзка е и искането на Илиян Ашков за отправяне на преюдициално запитване. Разпоредбата на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и практиката на СЕС свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на общностното право за постановяване на решението по конкретния правен спор, каквото по делото не е налице. Именно правилното решаване на делото от българския съд е основанието за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности /сега СЕС/ и съгласно изричната норма на чл. 628 ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, в който смисъл е и застъпеното от подателя на искането становище. В случая обаче, без правно значение за дължимата от съда преценка на основателността на искането за отмяна, са твърдяните нарушения по чл. 17 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Първият от посочените текстове визира правото на всеки да се ползва и да се разпорежда със собственото си имущество, а втория - задава общите принципи за създаване на ефективни правни средства за защита на нарушени права, като предвижда, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия чл. условия, както и неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Наред с горното, текстовете са пределно ясни и не се нуждаят от тълкуване, а правата на Илиян Иванов Ашков несъмнено не са нарушени. Гаранция за това е предвиденото в националния правен ред и проведено, касационно производство, което следи за пороци в първоинстанционното решение. Следва да се отбележи, че съдът се произнася по определен правен спор съобразно приложимите за него правни норми, като по същество, с процесното искане за преюдициално запитване се претендира тълкуването на норми без да е налице пряка връзка на наведените от молителя конкретни доводи, с приложими общностни разпоредби, още по-малко - с формулираните към СЕС въпроси. Тъй като е без значение за правилното произнасяне на настоящия състав по искането за отмяна, искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяната на влязло в сила съдебно решение № 423/18.04.2013 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. дело № 941/2012 г. и потвърденото с него решение № 168/5.09.2012 г. по гр. дело № 424/2010 г. на Районен съд - Самоков., по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК и искането на Илиян Иванов Ашков като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение