Решение № 359 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6564/2017 г.

Решение № 359 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6564/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Трейднет Варна"ЕООД срещу решение № 594/07.04.2017 г., постановено по адм. д. № 3047/2016 г. по описа на Административен съд-Варна (АС-Варна). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде прогласено за нищожно, а при условията на евентуалност да бъде отменено Задължително предписание за временно спиране № Пл-0254/02.06.2016 г., издадено от инспектор в отдел "Инспекция на качеството на течните горива" към главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива". Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът – инспектор в отдел "Инспекция на качеството на течните горива" на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 594/07.04.2017 г., постановено по адм. д. № 3047/2016 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена жалбата на "Трейднет Варна"ЕООД против Задължително предписание за временно спиране № Пл-0254/02.06.2016 г., издадено от инспектор в отдел "Инспекция на качеството на течните горива" към главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" при ДАМТН, с което на основание чл. 30г, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за чистотата на атмосферния въздух временно е спряно разпространяването на течно гориво – гориво за дизелови двигатели от бензиноколонка 1, в налично количество 18159 литра на обект – бензиностанция "VM Рetroleum 4", намираща се в гр. Габрово, ул. "Найден Геров" № 9, стопанисвана от "Трейднет Варна" ЕООД. Административният съд е приел, че обжалваното задължително предписание е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма и без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е изключително подробна и обстоятелствена, но на практика съдържа идентични доводи с изложените в жалбата до АС-Варна, на които първоинстанционният съд е отговорил последователно и задълбочено в мотивите на обжалваното съдебно решение. Административният съд приема, че оспореното задължително предписание е издадено от материално компетентен орган като се позовава на представената по делото Заповед № А-10078/03.12.2015 г. на председателя на ДАМТН и възможността по чл. 30г, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух да оправомощава длъжностни лица да налагат принудителни административни мерки (ПАМ) по този закон. Този извод на АС-Варна е обоснован и законосъобразен. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че невръчването на екземпляр от тази заповед на "Трейднет Варна"ЕООД по време на производството по издаване на оспорения пред АС-Варна административен акт представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничило правото му на защита, което не е зачетено от първата инстанция. Посоченото обстоятелство не представлява нарушение на административнопроизводствените правила и не води до нищожност или отмяна на административния акт. Правото на защита на адресата на акта не е накърнено, защото за него съществува процесуална възможност за оспорване на заповедта за оправомощаване като писмено доказателство в съдебното производство по реда на ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Подобно оспорване не е направено и правилно решаващият съд я е възприел като доказателство за наличието на компетентност у издателя на оспорения акт. Тълкуването на чл. 10 от АПК във връзка с чл. 30г, ал. 1 от ЗЧАВ, поддържано от "Трейднет Варна" ЕООД и в двете жалби не съответства на действителния смисъл на закона и правилно не е възприето от първата инстанция. ЗЧАВ не въвежда нормативно изискване едно и също длъжностно лице да извърши проверката на обекта, да осъществи изпитването на взетите проби, да изготви експертното заключение, да констатиран нарушение и да наложи ПАМ. Подобно изискване не е възможно да бъде извлечено и от чл. 10 от АПК, установяващ принцип за самостоятелност (спрямо горестоящ административен орган) и безпристрастност (спрямо участници в производството). В случая правомощията са на председателя на ДАМТН и в съответствие с предоставената му от закона възможност той е упълномощил и други длъжностни лица да ги упражняват. Всички длъжностните лица, които са предприели действия в производството, приключило с налагането на ПАМ са оправомощени с изрични заповеди, обсъдени от АС-Варна и в този смисъл е неоснователно и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводи на жалбоподателя. Неоснователно е и оплакването за неправилно определяне на приложимия материален закон при формиране на правните изводи в обжалваното съдебно решение. АС-Варна е разгледал всички относими правни норми и е обосновал извод, че в процедурата по издаване на ПАМ не са допуснати нарушения, включително и при вземане на пробите от течните горива, чието разпространение в последствие временно е спряно. Аргументите в касационната жалба не съответстват на мотивите на съда, в които подробно са обсъдени изискванията на стандартите, включително и EN ISO 3170 като на в абзац 3 на стр. 10 е цитирано правилото за вземане на проба с помощта на удължител, което конкретно се твърди от "Трейднет Варна"ЕООД, че е нарушено. Съдът при правилно разпределение на доказателствената тежест в съдебното производство се е съобразил с обвързващата доказателствена тежест на протокола от извършената проверка като официален удостоверителен документ и е приел за установено, че пробите са взети съобразно нормативните изисквания за това. Показанията на свидетеля М. Х. противно на твърдението в касационната жалба не опровергават съдържанието на този протокол, защото в съществената си част потвърждават извършване на действия в съответствие с изискванията Конкретно относно използването на "удължител" липсата информация относно това съоръжения е възпрепятствала свидетелят да възприеме присъствието или липсата му при проверката (л. 21, гръб от адм. д. № 3047/2016 г. по описа на АС-Варна), но от това не е следва направения от касатора извод, че удължител е липсвал, респективно допуснато е нарушение при вземане на пробите. Аналогично следва да бъдат възприемани показанията на свидетеля и относно транспортирането на пробите, за което той няма лични впечатления за разлика от твърденията в касационната жалба (стр. 5, последния абзац). Изрично следва да бъде посочено, че от показанията на свидетеля се установява поставянето на пробите в хладилна чанта, чието използване по предназначение предполага наличие на охладител и осигуряване на охлаждане на пробите, поради което твърдението за допуснато нарушение на относно съхранението на пробите също се явява несъстоятелно. Обстоятелството, че свидетелят не е видял херметическо затваряне на съдовете с пробите не означава еднозначно, че това не е направено при установеното използване на специални съдове за еднократна употреба. Оплакването за липса на представителност на пробите не отчита обекта на наложената ПАМ – гориво за дизелови двигатели от бензиноколонка 1, а не от резервоар. При преценката относно спазването на изискванията за вземане на проби, транспортиране и изследването им в съответствие с процесуалните правила са приети за осъществени, описаните в официалните удостоверителни документи факти, защото тези документи не са оспорени като писмени доказателства и тяхното съдържание не е опровергано при условията на пълно насрещно доказване с други доказателства или доказателствени средства. Изрично следва да бъде посочено, че "Трейднет Варна"ЕООД е разполагал с възможност и в административното и в съдебното производство пред първата инстанция да поиска извършването на друго експертно заключение, за чието обезпечаване е взета арбитражна проба. В резултат от пасивното поведение на заинтересованото лице съдът е бил длъжен да се съобрази с обвързващата доказателствена сила на писмените доказателства, изготвени в административното производство при спазване на нормативните изисквания за това, включително и на експертните заключения. При спазване на правилата на логическото мислене и природните закони (органична химия) АС-Варна е обосновал правилен извод, че липсват каквито и да е доказателства, че извършеният количествен анализ е възможно да причини такова замърсяване на горивото, което да окаже влияние на съставното съдържание на сярата в него до степен да предизвика отклонение от изискванията за качество. По същия начин са анализирани и двата протокола за изпитване (в подвижна и стационарна лаборатория), в които е установено различно съдържание на сяра в изпитваното гориво, но и в двата случая над допустимото. Различието е обяснено с използването на различни методи на изпитване и с оглед на обстоятелството, че и в двата случая са показани резултати, надвишаващи допустимото съдържание на сяра, правилно е прието от АС-Варна, че е доказано несъответствие на горивото с нормативните изисквания за качество. Извършването на изпитване в подвижна и в стационарна лаборатория и вземането на арбитражна проба за изпитване в друга акредитирана лаборатория по почин на заинтересованото лице е нормативно установената гаранция за достоверност на резултатите, използвани за установяване на нарушението. В случая заинтересованото лице не е оспорило резултатите от подвижната и стационарната лаборатория в административната фаза на производството. Не се е възползвало и от предоставената му възможност да поиска изпитване на арбитражната проба. При тези събрани по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказано, че дизеловото гориво, чието разпространение временно е спряно е със съдържание на сяра, което надвишава нормативно допустимото. След анализ на законодателната уредба, включително цялото съдържание на EN ISO 3170, EN ISO 3171 и Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АС-Варна, че е налице законово основание за издаване на оспореното задължително предписание и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията за форма на акта. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че при издаване на оспореното пред него задължително предписание са били налице и фактическите и материалноправните предпоставки за това. От събраните по делото доказателства и при правилно разпределение на доказателствената тежест по чл. 170 от АПК съдът е приел за установено по категоричен начин, че провереното течно гориво не отговаря на изискванията за качество. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на АС-Варна е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се установи, че обжалваното съдебно решение е постановено в законен състав на родово и териториално компетентен съд след сезиране в срок от заинтересовано лице, поради което е валиден и допустим съдебен акт. Следователно при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решения трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо Върховният административен съд, пето отделение,