Решение № 8458 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15232/2008 г.

Решение № 8458 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15232/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Александър Антонов Мишев от гр. София против решение№ 966/03.10.2008 г. постановено по адм. д. № 1980/2007 г. по описа на АС София-град. В касационната жалба не се сочат касационни основания, но в съдебно заседание на 18.06.2009 г. поддържа доводи за необоснованостунарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. И в касационната жалба и в представената писмена защита възраженията на ищеца представляват по съществото си думи и изрази от съдебния протокол, които касаторът не одобрява или ги тълкува съобразно собствените си разбирания. Ответната страна - Столична община, не се представлява и не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура намира решението за правилно. Поддържа доводи, че в конкретния случай липсват основания за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по исковата молба на Александър Мишев против Столична община с искане да му бъде присъдено обезщетение от 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и 4 188, 85 лева имуществени вреди. Твърди, че тези вреди е претърпял вследствие принудителното преместване на автомобила му от мястото където е бил паркиран - гр. София, ул. " Ангел Кънчев "и са последица от незаконосъобразна Наредба за организация на движението на територията на Столична община. Вследствие на принудителното преместване на колата е унижен, причинени са му негативни вътрешни преживявания, уронено е доброто му име в квартала и това са в обобщен вид неимуществените вреди. Имуществени вреди е претърпял поради невъзможността да дава колата под наем, евентуално разкомплектоване, заплатен данък за 2007 г., платена застраховка загуба на принадлежности към автомобила, калъф за резервно колело, уред за почистване на стъкла и лед и др. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска като неоснователен и е развил мотиви, че претенцията е от действия на служители към търговското дружество, а не на длъжностни лица към Столична община при или по повод изпълнение на административна дейност. Приел е още и липсата на причинна връзка между претендираните вреди и нищожността на административния акт. Установено е по делото, че с влязло в сила решение от 9.06.2008 г. на СГС по адм. д. № 2613/2006 г. е прогласена нищожността на раздел 2.1 " режим на кратковременно платено паркиране - "синя зона" - чл. 45-49 вкл. и раздел 2.2 "режим на платено паркиране на ППС "Служебен абонамент " относно чл. 51, ал. 8 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община. Прието е за установено също така, че автомобила на ищеца е бил паркиран в посочената зона при действието на прогласената за нищожност част от наредбата. Тъй като не е била платена цената служители на "Паркинги и гаражи" ЕАД са използвали техническо средство за принудително задържане на автомобила за който не е била платена дължимата сума за паркиране. Съдът е приел, че служителите на търговското дружество са действали правомерно и не е налице първия елемент от фактическия състав на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, не е доказана вреда свързана с обявената за нищожна част от наредбата на Столична община т. е не е налице причинната връзка и претърпяната вреда. Освен това съдът е приел че в тежест на ищеца е да докаже предявените от него искове. Решението е правилно и следва да се остави в сила. То е постановено при пълно обсъждане на събраните доказателства по делото и съобразно очертаният предмет на спор и ангажираните по делото доказателства, съдът е направил законосъобразния извод за неоснователност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Защитната теза, че е налице нищожност на административен акт, който е в причинна връзка с претендираните вреди не е доказана. Видно от исковата молба и правените в хода на процеса уточнения на исковия период вредите са претендирани, като настъпили през април 2007 г., съдебното оспорване на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община е приключило на 09.06. 2006 г. поради което и правилно съдът е приел, че дори да е установена загубата на колата (по делото са налице косвени данни, че колата е била разкомплектована), тя не е в причинна връзка с изпълнението на обявените за нищожни разпоредби на цитираната наредба. За да бъде обаче ангажирана отговорността на Столична община във връзка с твърденията за неправомерни действия е необходимо да се докаже, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на държавен или общински орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая се установява, че служители на "Паркинги и гаражи" ЕООД, с общинско имущество, са осъществили принудителни мерки по отношение на автомобила на ищеца и тази дейност не е административна, а търговска дейност на юридическо лице, образувано с общинско имущество. Лицата, които работят към "Паркинги и гаражи" ЕООД не са длъжностни лица, натоварени с публични служебни задължения. Затова и твърдяното от ищеца действие по преместване на лекия автомобил не е при или по повод административна дейност, не е и в причинна връзка с обявената частична нищожност на цитираната наредба. Правилно съдът е приел, че искът с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ неоснователен. За да бъде основателен трябва да са настъпили обстоятелства, предвидени в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а в случая те не са налице. В конкретния случай не се установи ищеца да е претърпял вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на общината в изпълнение на административна дейност и тежестта на доказване е на ищеца. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК