Решение № 222 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 647/2012 г.

Решение № 222 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 647/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна оправдателна присъда, постановена по внохд. № 1090/2011 г. на Апелативен съд гр. София е подаден касационен протест от Апелативна прокуратура гр. София, с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Подсъдимия и защитата му са на становище протеста, като неоснователен да се остави без уважение. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 21.12.2011 г. постановена по внохд. № 1090/2011 г. на Апелативен съд гр. София е отменена присъда по нохд. № 79/2011 г. на Софийски градски съд и вместо това подсъдимия Г. С. Г. е признат за невиновен на 21.07.2010 г. в [населено място] да е направил опит умишлено да умъртви майка си С. С. Г., като деянието да е останало недовършено по независещи от него причини и да е извършено с користна цел, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1 т. 3 и 7 НК вр. с чл. 115 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК. С посочената присъда на Софийски градски съд подсъдимия е признат за виновен за престъплението по чл. 116, ал. 1т. 3 НК вр. с чл. 115 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК и оправдан по обвинението по т. 7 на ал. 1 на чл. 116 НК. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. София: В първоначално подадения протест /преди изготвяне на мотивите / е направено оплакване за нарушение на закона. В допълнението, след като подробно е изложено становището на обвинението за "правилността" на осъдителната присъда на Софийски градски съд, са посочени и неправилности в изводите на въззивния съд относно "липсата на субективна страна и конкретно за липсата на пряк умисъл подсъдимия да лиши пострадалата от живот", неправилност и относно "целенасочения удар в областта на сърцето", при който "подсъдимия е съзнавал ясно, че прави това в жизнено важен орган на човешкото тяло и цели смъртта на майка си". Обвинението настоява да се вземе предвид и обстоятелството, че липсата на мотив за извършване на престъплението следва да се вземе предвид, като утежняващо отговорността обстоятелство и не изключва "умисъла". Възразява се и по оценката на доказателствата. Протеста е основателен, макар и не изцяло в сочените насоки. Основанията за така взетото решение от въззивния съд са на база собствен анализ на общата доказателствена съвкупност, при който правилно са изключени показанията на св. С. Г. и св. К. Г. -майка и брат на подсъдимия-незаконосъобразно включени от първоинстанционния съд по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК, въпреки отказа им да дадат показания и нормата на чл. 119 НПК. При обсъждането на останалите доказателства и доказателствени средства, въззивния съд е приел, че са налице достатъчно такива установяващи авторството на деянието, датата и мястото на извършването му, наличието на травматични увреждания по пострадалата, подробно описани в съдебно медицинската експертиза /л. 105-108 от досъдебното производство /, или че "фактите за получените от пострадалата увреждания, техния вид, медикобиологични характеристики и предприетите медицински мероприятия са доказани по несъмнен начин". В тази връзка /относно авторството / на задълбочен анализ са подложени и показанията на св. Каламанова, А. и Н., Г. и Л. Няма как да бъдат споделени обаче изводите за това че "след като е доказано че въздействието на ножа е било еднократно, недостатъчно силно, за да се създаде реална възможност за постигане на летален изход, а причинените увреждания по своя характер обективно не са застрашавали живота на пострадалата въззивната инстанция не може да заключи, че подсъдимия е целял смъртта на майка си, нито че е осъзнавал неизбежността на такъв резултат, нито дори че е допускал настъпването му". Изводите са в противоречие с приетото преди това по фактите, че освен прободно прорезното нараняване в гръдния кош по предната повърхност в ляво, непроникващо има и порезна рана на дисталната фаланга на четвърти пръст на дясна ръка. Обективирани са и кръвонасядане и охлузване в дясна поясна област, кръвонасядане в лява седалищна област и кръвонасядане и оток в дясна китка или извода за еднократно, недостатъчно силно въздействие с ножа на подсъдимия по отношение на майка му е напълно произволен, тъй като констатираните по горе увреди са от доста на брой въздействия. Неглижирано или направо подценено е обстоятелството, че това не е първи случай на посегателство на подсъдимия върху майка му /л. 101 от мотивите на въззивния съд /, че навсякъде в многобройните му молби, жалби и възражения тя е наричана св. Г. и т. н. пострадала. Недооценено е и заключението на съдебно психиатрична и психологична експертиза установяваща, че подсъдимия страда от болестна зависимост от алкохол с увреждане на централната и периферна нервна система, водеща до етично угрубяване, увредена социална позиция, социална дезадаптация, загуба на контрол. Психологично -изразена егоцентричност, с елементи на регресивно социално поведение. Надценено е при оценката на субективното отношение на подсъдимия към деянието "цялостното поведение на подсъдимия и субективната оценка дадена на действията му от самия него ". Неправилно е включването на "процесуалното поведение на пострадалата"-отказа й да се включи в процеса като частен обвинител или граждански ищец, което не сочело на "проява на сериозно безпокойство от поведението на подсъдимия във връзка с имуществени въпроси /подсъдимия е оправдан още с първоинстанционната присъда по т. 7 на ал. 1 на чл. 116 НК/, нито опасения във висока степен по отношение на личната сигурност". Последното е в противоречие с виковете за помощ на пострадалата-/безспорно установени / и на правилата на формалната логика. Освен изложеното по горе въззивния съд не е изложил съображения за недовършен опит или за приготовление по смисъла на чл. 117 НК, с което съществено е нарушил чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК. От друга страна при довършен опит дееца не се наказва само тогава, когато по собствени подбуди предотврати настъпването на вредоносния резултат, а в случая няма нито едно доказателство за такива действия от страна на подсъдимия, който веднага след виковете на майка му е избягал. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивния присъда при съществени процесуални нарушения по оценка на доказателствата и в нарушение на закона, а подадения протест основателен. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение