Решение № 414 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 627/2008 г.

Решение № 414 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 627/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на Т. дружество "К" гр. Г. О. ", против решение на Великотърновски окръжен съд, постановено на 14.11.2007 г., по гр. д. № 320/2007 г., с което е отменено решението от 17.06.2005 г., постановено от Горнооряховски районен съд, по гр. д. № 1705/2004 г., като вместо него е постановено решение, с което е отхвърлен предявения от ищеца иск против О. Г. О. с правно основание чл. 2, ал. 3от ЗОС, за признаване право на собственост върху недвижим имот. В касационната жалба се правят доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Твърди се, че неправилно и в противоречие със закона, въззивния съд е приел, че липсват данни за правоприемство между Т дружество "С" и ищеца по делото, както и че съдът не се е произнесъл по основен за спора факт - кой е финансирал и изградил спорния имот. С писмено възражение, подадено на 5.02.2008 г., ответникът по касационната жалба - О. Г. О., е оспорил касационната жалба. Моли решението на въззивния съд ад бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите в касационната жалба и извърши проверка съгласно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1, пр.1-во от ГПК (отм.) на заявените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли предявения установителен иск за собственост, въззивния съд е приел, че липсват доказателства за правоприемство между туристическото дружество, построило сградата и ищеца по делото. В исковата молба, ищецът твърди че притежава правото на собственост, въз основа на фактът, че туристическото дружество, чийто правоприемник е, е построило спорната сграда, представляваща туристически обект, масивна едноетажна сграда, със застроена площ от 438 кв. м., в непосредствена близост до хижа "Б" в извън регулационната местност "Б", построена в държавен горски фонд. Двата факта - фактът на построяването от една страна и от друга, правоприемството между дружеството, построило сградата и ищеца по делото, подлежат на доказване, при условията на пълно главно доказване от страната, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.), която черпи права от тях- ищеца в процеса. По делото са представени доказателства, от които се установява, че процесната сграда е изградена от БКС"Г" по силата на договор за строителство, сключен между това юридическо лице и Т. дружество "С". Установено е, че строителството е заплатено от туристическото дружество, строителните разрешения са издадени на името на ТД"С", както и че строителството е осъществено в периода 1988 - 1989 г. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС / в редакцията към датата на завеждането на иска/, не са общинска собственост имотите на юридическите лица с нестопанска цел, построени до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. Твърденията на ищеца, за придобито от него право на собственост е въз основа на нормата на чл. 15 от ЗС /в редакцията ДВ бр.14/1988 г./, съгласно която правото на собственост /правото на строеж/ се отстъпва по реда на чл. 13 (отм.) от ЗС, и се придобива от самоуправляващи се стопански организации, кооперации и други обществени организации. Ищецът, Т. дружество "К", е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел с решение на Великотърновски окръжен съд, постановено на 12.07.1991 г. До този момент, липсват данни за наличието на регистрация като юридическо лице както на Т. дружество "К", така и на Т. дружество "С", за период преди 1991 г. Наличието на взето решение за промяна на името на ТД"С" на ТД"К", взето на пленум на дружеството от 21.11.1990 г. не води до извод, за наличието на правоприемство. Правоприемството е юридически факт, който настъпва или по силата на закона или по силата на договор. В настоящия случай не е налице законова разпоредба, уреждаща правоприемството между юридически лица с нестопанска цел, регистрирани през 1991 г. и юридически лица с нестопанска цел, осъществявали дейност като такива до 1991 г. Нещо повече, по делото липсват данни за наличието на правосубектност и на дружеството, от което ищецът твърди, че черпи своите права - ТД"С" както към момента на регистрацията на ищеца като юридическо лице, така и към момента на строителството на процесната сграда. Представени са доказателства, които удостоверяват единствено фактът, че ТД"С" е било основна структурна и организационна единица от състава на БТС, тъй като до 1991 г. не е било регистрирано като самостоятелно юридическо лице и поради тази липса на правосубектност, е ползувало регистрацията на БТС като юридическо лице с нестопанска цел и се е представлявало от ЦС на БТС. Осъществяването на строителството на имота за периода 1988-1989 г. води до права за лицето, осъществило строителството, произтичащи от разпоредбите на чл. 2, ал. 3 /в редакцията към завеждането на иска/ от ЗС и чл. 15 във вр. с чл. 13 от ЗС, но за лицето, притежаващо правосубектност към момента на осъществяването на строителството, каквато самостоятелна правосубектност ТД"С" не е притежавало, а е осъществявало своята дейност в съответствие със структурната и организационна обособеност на Българския туристически съюз. Липсата на регистрация като юридическо лице на ТД"С" преди 1991 г., води до извод, че това дружество не би могло до има правоприемник, още по-малко в лицето на регистрираното като пръв път като самостоятелно юридическо лице на ищеца през 1991 г. Правата, които би имало лицето, осъществило строителството на процесната сграда, са възникнали в полза на съществуващото към онзи момент юридическо лице - Български туристически съюз, респ. негов правоприемник, като права на това лице не са предмет на настоящия спор, като правилно въззивния съд се е ограничил единствено до липсата на предпоставки за основателност на предявения от ищеца иск, без да се произнася по въпроса, кой е титуляр на правото на собственост върху процесната сграда. По изложените съображения, Върховният касационен съд приема, че не са налице сочените в касационната жалба касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното, Върховен касационен съд