Решение № 887 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2010 г.

Решение № 887 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на адв. Тодор Ташев, служебен процесуален представител на Мурад Али Хюсеин, гражданин на Ирак, срещу решение № 165 от 17.03.2010 г. по адм. д. № 847/2009 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената жалба срещу заповед № ОЧ-416/04.11.2009 г. на зам. началника на ГПУ Свиленград. Със същата заповед на основание чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България е наложена принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границата на РБългария" на Мурад Али Хюсеин, гражданин на Ирак, без документи за самоличност /по заявени от лицето данни/. Твърди се неправилност на решението и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът подробно е изложил в решението си фактическите обстоятелства, описани в предложението за налагане на принудителната административна мярка, при които е установено незаконно преминаване на границата от страна на жалбоподателя. Законосъобразно е прието от съда, че оспорената заповед издадена на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, съгласно който принудително отвеждане до границата се налага когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната, съдържа фактически и правни основания за издаването й. В заповедта са изложени мотиви, че лицето не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред - преминал е държавната граница от Р Турция за Р България без разрешение на надлежните органи на властта, укрит в ТИР - камион "Рено" с рег. № 34BY7275, при обстоятелствата изложени в предложение рег. № 7441/02.11.2009 г. за издаване на заповедта. Безспорно е установено от събраните доказателства, че чужденецът е преминал незаконно държавната граница и е влязъл в РБългария не по законоустановения ред, открит е при извършена проверка от граничен полицейски инспектор на ГКПП "Капитан Андреево" в товарното помещение на камион с турска регистрация, влязъл на територията на страната. Правилни са изводите на съда, че заповедта за задържане не е предмет на административното производство, неотносими са доводите срещу тази заповед направени пред административния съд и в касационната жалба. Основателно са отхвърлени доводите, че не е установена самоличността на чуждия гражданин, тъй като заповедта е връчена на Мурад Али Хюсеин, в присъствието на преводач без възражения относно неговата самоличност и обстоятелствата по незаконното влизане в страната и жалбата пред съда е подадена и подписана от Мурад Али Хюсеин. В касационната жалба се правят твърдения за незаконосъобразност и нищожност на заповедта за задържане, които не са относими в производството по налагане на принудителна административна мярка. Безспорно е установено, че жалбоподателят няма валиден документ за самоличност и не би могъл да напусне страната самостоятелно, без съдействието на компетентните органи. Правилни са изводите на съда, че в този случай са налице основания да се счита, че предоставянето на срок за доброволно изпълнение ще възпрепятства процедурата за връщане, поради което непредставянето на такъв срок и неизлагането на мотиви за предоставяне на такъв срок не представлява съществено нарушение. Правилно са отхвърлени доводите за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ и са направени изводи, че разпоредбата на ЗУБ като специална дерогира само изпълнението на наложената принудителна административна мярка и нормата е ирелевантна към материалноправните основания за налагане на мярката, предвидени в ЗЧРБ. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че предложението за издаване на заповедта не се основава на събраните по преписката доказателства, както и че административния орган не е предприел действия за установяване на самоличността на жалбоподателя. С оглед възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя е следвало да се уважи искането му за представяне на декларацията за личните данни на чужденеца, но независимо от това данните в заповедта отговарят на изявленията на жалбоподателя, което не е оспорено и пред настоящата инстанция не се представят други доказателства. В производството пред административния съд жалбоподателят е призован в Бусманци за съдебното заседание на 21.01.2010 г. Призовката е получена от длъжностно лице полицай и не е удостоверено жалбоподателят да е уведомен лично чрез преводач за възможността да участва при разглеждането на делото. Независимо от това не се установява да е заявил желание за участие в съдебното заседание и да не е доведен в съда. Искането за лично явяване на жалбоподателя в съда, което не е уважено, изхожда от процесуалния му представител, а не лично от жалбоподателя. Делото е отложено за съдебно заседание на 11.03.2010 г. и процесуалния представител на жалбоподателя е имал възможност да организира защитата му, като съгласува неговото становище. Поради това следва да се приеме, че не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила водещо до неправилност на решението относно възможността на жалбоподателя да участва лично в процеса. След като разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК, с който е допуснато предварително изпълнение на заповедта е влязло в сила на 05.03.2010 г., при положение че заповедта е изпълнена няма възможност за лично участие на жалбоподателя в процеса. Няма данни и твърдения в касационната жалба относно изпълнението на принудителната административна мярка, жалбоподателят да е все още принудително настанен в специалния дом за настаняване на чужденци. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение