Решение № 14303 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5745/2014 г.

Решение № 14303 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5745/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ж. К. Ж. - Жельо Желев", с. Бяла, община Сливен, чрез пълномощник - адвокат Николина Цаковска и съдебен адрес: гр. София, ул. Иван Денкоглу № 30, ет. 1, офис 3 против решение № 1382 от 06.03.2014 г., постановено по адм. д. № 9397/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/8849 от 27.08.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за оторизация на субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания". В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, да реши спора по същество, като прогласи нищожност на оспорения акт, алтернативно да го отмени като незаконосъобразен. В съдебно заседание, чрез пълномощник поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не се представлява в съдебно заседания. С отговор на касационната жалба и с писмено становище по делото от процесуален представител - юрисконсулт Стоянова оспорва жалбата, като неоснователна и иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София - град за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: С решение № 1382 от 06.03.2014 г., постановено по адм. д. № 9397/2013 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/8849 от 27.08.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, с което се отказва заплащане на субсидия за 2009 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г. за кампания 2009 г. На основание чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричана Наредба№ 11, е отказано отпускане на финансова помощ в размер на 21 011.26 лв. за годината на подаване на заявление по чл. 7, ал. 2, тъй като в качеството си на кандидат касатора е отбелязал грешен агроекологичен код срещу заявените извършвани дейности. Първоинстанционният съд е установил всички фактически обстоятелства по делото и е извел правилни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав на Върховния административен съд. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма. Оспореното писмо е издадено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е подал общо заявление за подпомагане по няколко схеми и мерки, като една от тях е "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. относно парцел № 62061-25-3-1 с площ от 69.31 ха по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 кандидатите за подпомагане отбелязват в заявленията по чл. 7, ал. 2 кода на съответната дейност срещу всеки парцел, животно или пчелно семейство. Касаторът е заявил код АПК 14, който съгласно приложение към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 в релевантната й редакция е "Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с висока природна стойност", дейност на ВПС 2. След проверка на място е установено, че към 25.09.2009 г. парцелът не е преизпасан, каквито са нормативните изисквания за кандидатстване за тази дейност с код АПК 14, а отговаря на условията за дейност с код АПК 13, дейност ВПС 1. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл. 7, ал. 2 за съответното направление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението по чл. 7, ал. 2. Следователно посочването на грешен код е самостоятелно основание за отказ от подпомагане по тази мярка. Освен това АССГ е установил, че административния орган, правилно е изяснил обстоятелствата, които изпълват състава на чл. 16 от Регламент № 1975/2006 г. на Комисията, наличието на които обосновават отказ от финансиране. Касаторът не представи нови доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установите обстоятелства. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Конкретните доводи в тази насока са по-скоро свързани с твърдения за нарушаване на процесуалните правила от административния орган. Правилно АССГ е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващият не е оборил тези констатации, както и не е установил, че е изпълнил условията за подпомагане по съответната мярка. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не били изпълнени указанията на Върховния административен съд при новото разглеждане на делото, след отмяна на първоначално издаденото уведомително писмо, както и че съдът е обвързан с пределите на силата на пресъдено нещо. При издаване на новото уведомително писмо, предмет на първоинстанционното решение, административният орган е посочил правните и фактически основания за издаването му, каквито са били и задължителните указания на ВАС. Издаденият административен акт подлежи на оспорване и съответно на проверка относно неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, каквато е направил АССГ. С решение № 6245 от 08.05.2013 г. Върховният административен съд е върнал на административния орган да се произнесе отново по отношение на заявлението на земеделския стопанин за подпомагане за Агроекологични плащания за 2009 за подмярка ВПС 2, тъй като в издадения отказ за подпомагане е допуснато нарушаване на процесуалните правила, не са посочени фактическите основания за отказа на административния орган, както и не е доказано спазването на законовите изисквания за издаването му. С това съдебно решение, не са разрешени въпроси от съществото на спора, за да е налице сила на пресъдено нещо по отношение на факти и обстоятелства, установени между страните. Поради тази причина и касационният съд намира, че издаденото второ уведомително писмо не е нищожно, и не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на Административен съд - София-град е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. На ответника следва да се заплатят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение