Решение № 5336 от 18.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Иванов от гр. Варна срещу Решение 640 от 10.05.2022г. по административно дело 1715/ 2021г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба са развити доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон, като не съответства на събраните доказателства. Оспорват се мотивите на съда, относно липсата на предпоставките по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Изразява се несъгласие с извода на съда, че исковите претенции се явяват неоснователни, като недоказани. Касационният жалбоподател в жалбата и в допълнителната молба, подадена от процесуалния представител твърди, че са доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и страдания, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на община Варна при изграждане на път в поземлен имот, в който е разположена собствена на ищеца сграда. От друга страна в резултат неправомерното бездействие на общината, изразяващо се в неизвършване на действия по проверка и отстраняване на незаконно строителство, се претендира основателност на иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания. Смята се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение, тъй като не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Моли за отмяна на решението и да се уважат исковите претенции като доказани по основание и размер. Ответникът Община Варна, в постъпилия писмен отговор, счита за правилен извода в обжалваното решение за неоснователност на предявените искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Смята, че постановеното решение е правилно и в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Същото било постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт са били ОТХВЪРЛЕНИ, предявените от В. Иванов обективно и субективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени на ищeцa неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 06.08.2021г. до окончателното й изплащане, за периода от 01.01.2001г. до 06.08.2021г., изразяващи се в негативни преживявания, стрес, безпокойство, чувство на безпомощност от осъществяването на фактически действия по отнемане на площ от 123.72 кв.м. от имот държавна собственост, в който живее, за изграждане на път, с цел да се осигури достъп до съседни имоти, в които има незаконно изградени постройки, както и на противоправни действия по издаване на разрешения за строеж, ПУП-ПРЗ, виза за строеж в зона, в която е забранено строителство на жилищни сгради, както и иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба- 06.08.2021г. до окончателното й изплащане, за периода от 01.01.2001г. до 06.08.2021г., вследствие на противоправно бездействие на длъжностни лица към община Варна да предприемат фактически действия по проверка на сигнали за извършено незаконно строителство в района на хигиенно-защитена зона /ХЗЗ/ на гробищен парк Аспарухово и предотвратяване на строителството и функциониране на незаконно изградените строежи в района чрез извършване на проверки на документи и на място относно съвпадение между одобрените инвестиционни проекти и изградените сгради от четвърта, пета и шеста категория в района на гробищен парк Аспарухово, с което е нарушена площта на ХЗЗ и същата от санитарна е превърната в урбанизирана. Решаващият съд, за да достигне до този правен резултат е посочил, че видно от Акт 5518/10.02.2005г. за частна държавна собственост, държавата е собственик на недвижим имот в гр. Варна, ул.Кирил и Методий 87Б, ПИ 2266. С молба вх. РД-06-9400-912/16.06.2006г. от В. Иванов до Областния управител на Варна ищецът посочил, че през недвижим имот ПИ 2266 преминава нерегламентиран черен път, от което търпи вреди, като отправил искане да бъде възстановена целостта на държавния имот. В отговор от Директор на дирекция АКРРДС се излагало, че пътят не засяга целостта на ПИ 2266, а осигурява достъп до него и съседните му имоти. С писмо от 19.06.2008г. Директора на дирекция Общинска собственост уведомява Областна администрация Варна, че в дирекцията не съществува информация по изграждането му. По иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправни действия на органи и длъжностни лица в община Варна, съдът приел за доказано, че върху част от процесния имот ПИ 2266 е налице прекаран път. В същото време твърденията за повреждане на постройки в имота, поради преминаването на МПС по нерегламентирания път, което водело до притеснения у ищеца, останали недоказани. На следващо място решаващият съд намерил за неоснователен и иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на противоправни бездействия на компетентните длъжностни лица към община Варна. В тази връзка съдът приел, че бездействието на органите на общината да издадат заповед за премахване на незаконен строеж следва от разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Издаването на актовете по този ред се извършва по преценка на административния орган, поради което отказът да издаде заповед за премахване на незаконен строеж не подлежи на обжалване. С оглед липсата на законово задължение за административните органи за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, не е налице и незаконосъобразно бездействие по смисъла на закона. Съдът приел, че В. Иванов нямал качеството на страна в административното производство, като е изключен съдебния контрол върху решенията, с които органите се произнасят по подадени сигнали. Съдът обобщил, че не е налице първият елемент от фактическия състав на предявения иск и твърдените в исковата молба действия и бездействия не били осъществени и от друга не били фактически по смисъла на АПК. С оглед на изложеното съдът намерил, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваният съдебен акт е постановен при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а, ал.2 АПК. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са: а) Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; б) Да са при или по повод извършване на административна дейност; в) Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); г) Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. По силата на чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ правнорелевантно е това бездействие, на което противостои нормативнорегламентирано задължение да се извърши нещо. За да се определи бездействието като противоправно, е необходимо да се установи какво е дължимото според закона активно поведение. Налице ли е законово задължение, което е следвало да се извърши, но не е било изпълнено. С това бил ли е предизвикан съществен дефицит в отношенията, поради липсата на необходимата административна активност. Незаконното строителство е обективно състояние, което длъжностните лица от общинската администрация по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ следва да констатират, съставяйки акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на който кметът на общината е в правомощието да издаде заповед за премахването му по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Адм. съд не може да замести или изземе тази компетентност и да установява, характеризира и разпорежда последици свързани със строителството. Съдът проверява единствено законосъобразността на актовете, на които се основава процесното устройство на територията и строежите. С разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ (обн. ДВ, бр. 82/ 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) са възложени правомощия и задължения на кмета и служителите на общината за установяване и премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Изцяло в правомощията на компетентния административен орган е да установява и определя характера на строителството и правния му статут. Правомощията на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи, са регламентирани в разпоредбите на чл. 223, чл.224а и чл.225а ЗУТ. Правилно съдът е определил исканията на ищеца, като сигнали по смисъла на чл. 107, ал. 4 АПК, като е приел, че В. Иванов нямал качеството на страна в административното производство. Няма и подлежащ на обжалване адм. акт. Съгласно чл. 124, ал. 2 АПК е изключен съдебния контрол върху решенията, с които органите се произнасят по подадени сигнали. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че страни в производството по чл. 225а ЗУТ са само органът и лицето извършител или собственик на строежа, чиято законност се преценява, поради което касаторът не е страна в производството по установяване и премахване на незаконно строителство на основание чл. 225 или чл. 225а ЗУТ. Правилни и обосновани са решаващите изводи на съда, че не е налице първият елемент от фактическия състав на предявения иск, като твърдените в исковата молба действия и бездействия не били осъществени и от друга страна не били фактически по смисъла на чл. 250 и чл. 256 от АПК. Не е налице фактическо бездействие, тъй като процедурата по установяване на незаконно строителство е нормативно определена- чл. 220- чл. 228 ЗУТ. Производството се провежда по регламентирани процесуални правила, и приключва с надлежни административни актове- чл. 214, т. 3 ЗУТ. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани двете искови претенции за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Обоснован е крайният извод на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на Община Варна по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка съдебната практика приема, че при доказана липса на незаконосъобразно адм. действие или акт не следва да се установява наличието на останалите предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В случая правораздавателната, обезщетителна функция по чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ не следва да се приложи. Ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на предпоставките на чл.204 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. Решението на адм. съд, като правилно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,