Решение № 7735 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3385/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Л. Стоянова против решение 1622/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 155/2025 г. по описа на Административен съд-Хасково. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение 12694/04.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което е постановен отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено оспореното решение на председателя на ДАБ при МС. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Е. Хичовски, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че решението на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, правилно и надлежно мотивирано. Моли ВАС да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Предлага същото да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на М. А. Х., гражданин на Сирия срещу решение 12694/04.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е постановен от компетентен административен орган, както и отговарял на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са били посочени фактически и правни основания за неговото издаването, и не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, който бил прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Следователно са били спазени всички изисквания за провеждане на интервюто, регламентирани в чл. 63а от ЗУБ. Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ, доколкото няма установен пропуск на административния орган да изследва твърдян факт от бежанската история на жалбоподателя. Подробно били обследвани всички заявени от търсещия закрила факти, свързани с личното му положение и с държавата му по произход, като на същите бил направен подробен анализ, с което било спазено правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, Административен съд-Хасково е приел, че правилно административния орган е стигнал до извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В бежанската история нямало доводи за такова релевантно преследване, нито се обосновавало наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната на произход на чужденеца по някоя от причините, сочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочените от кандидата причини за напускане на страната му сочели, че неговата цел била различна от посочените от закона като релевантни за предоставяне на закрилата и по-скоро се дължали на стремеж към намиране на по-добра социална, политическа и икономическа среда. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от ЗУБ. Чужденецът не изтъквал като причина за напускането на родината си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Не намирала приложение и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на М. А. Х. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. вх. МД-02-3/15.10.2024г.; ЦУ-1850/27.08.2024г.; МД-02-78/03.02.2025 г. и МД-02-60/29.01.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М. А. Х. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие, на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. Х.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че органът погрешно установил причината за напускане на страната на произход. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 26.08.2024 г. е заявено пред интервюиращ орган, че е бил роден в [населено място], обл. Идлиб. Нелегално напуснал сам Сирия на 04.07.2024 г. и преминал в Турция. В България пристигнал на 19.07.2024 г., незаконно, през зелена граница. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС). Посочил, че е женен и има едно дете, като в момента съпругата и детето му били в Шейх Юсеф, Сирия. Заявил, че е завършил девети клас и работил в мебелното производство в Сирия. Не е служил в армията. Основната причина да напусне Сирия била войната. Не бил пряк свидетел на военни действия. В страната си по произход не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не членувал в политическа партия или организация, не участвал в религиозни организации, общност, секта, не участвал във въоръжена групировка, не му било оказвано насилие. Заявил, че не иска да се връща на село. Посочил, че можел да се върне в Сирия, като премине през КПП Баб Ал Хава, от Турция и там нямало да има проблем. Не искал да отиде никъде в Сирия, дори и в Дамаск, където бил Асад. Счита, че ако сега се върне в Сирия през Дамаск, ще го вземат в казармата и ще го карат да убива братята си. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация. Ето защо касационната инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че в твърденията на М. А. Х. пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за контрол или натиск върху него от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Правилно административният съд е преценил, че съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. По делото е представена справка с вх. МД-02-3/15.10.2024г. относно отношението на властите спрямо млади мъже неотслужили военна служба и завърнали се в родина. От се установява, че законите позволяват освобождаване от военна служба за определени категории лица. Единствено дете от мъжки пол в семейството, лице със статус ученици, здравословни причини. Студенти могат да отлагат наборната си служба на годишна база, в рамките на периода на своето следване. Законът също така позволява плащането на такса за освобождаване. Укриващите се от наборна военна служба лица, които бъдат задържани от властите, в крайна сметка ще бъдат изпратени за изпълнение на военна служба. Така при липса на твърдения и доказателства за наказателно преследване или наложено наказание поради причина отказ от военна служба, по отношение на касатора не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, респ. чл. 9, § 2, буква д) ат Директива 2011/95/ЕС. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на М. А. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. А. Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС с вх. МД-02-3/15.10.2024 г., справка с вх. ЦУ-1850/27.08.2024 г., на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него (справки вх. МД-02-78/03.02.2025 г. и МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ), като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията му за достигнато високо ниво на безразборно насилие в провинция Идлиб са относими към период до 2023 г. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Твърденията на касатора, че решението е издадено в нарушение на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ е неоснователно. Така цитираното в касационната жалба решение на Решение на СЕС по дело С-164/17 г. е ирелевантно за правния спор по настоящето дело, защото е постановено по отправени въпроси относно тълкуването на неприложимия в случая регламент "Дъблин ІІІ" и касае дължима от националната юрисдикция преценка при оспорване на решение за прехвърляне на търсещо закрила лице от една държава членка в друга по смисъла на чл. 29 регламент "Дъблин ІІІ". Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е надлежно установена от административния орган, който е изпълнил задълженията си за пълно проучване на положението на М. А. Х., материалното и здравословно му състояние, както и положението в страната му на произход. Въпреки приетите твърдения и доказателства, посочените от М. А. Х. лични мотиви за желанието му да живее по - добър живот, не попадат в обхвата на ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в Глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се твърдят от чужденеца и не се установяват, поради което липсват основания за предоставяне на международна закрила на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение