Решение № 1502 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5778/2007 г.

Решение № 1502 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5778/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. С решение от 21.05.2007 г. по гр. д. № 2248/05 г. на С. градски съд е отменено решението на С. районен съд, постановено на 7.07.2004 г. по гр. д. № 4781/03 г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата 3 000 лв. със законните лихви от деня на увреждането и в отменената част е постановено друго, с което В. Н. А. е осъден да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на П. Н. В. обезщетение в размер на 3 000 лв., заедно със законната лихва от 26.08.2000 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото съответни на уважената част от иска в размер на 364 лв. Въззивното решение е обжалвано с касационни жалби от двете страни по делото. Касаторът П. Н. В., ищец по иска, счита, че въззивното решение е нищожно, необосновано и постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. В касационната жалба, подадена от В. Н. А. са изложени оплаквания за нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата и нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, намира за установено следното: За да ангажира отговорността на ответника за вреди по реда на чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че на 26.08.2000 г. в с. М., Софийска област, същият е нанесъл побой на П. В., в резултат на който последният е получил травма, неопасна за живота, причинила временно разстройство на здравето му. По - рано през деня на същата дата група деца, сред които ищецът П братът на ответника - играли футбол. Възникнало спречкване, при което П. ударил А. и му избил един зъб. Майката на А. повикала по телефона другия си син - В., който заедно с още две момчета отишли в двора на къщата, в която живеел П., повикал го на двора и започнал да го удря. В резултат на побоя на ищеца били причинени контузия, охлузвания и кръвонасядания в областта на главата и лицето, двустранно на гърба и двата долни крайника, констатирани при преглед на 27.08.2000 г. С помощта на съдебно - психиатрична експертиза по делото е установено, че в момента на побоя и след него ищецът, който е бил на 15 години, е преживял остра стресова реакция, отзвучала за часове, а в следващите дни е била констатирана от специалисти-психиатри адаптационна реакция, изразена с напрегнатост, страхови изживявания, тремор иастено- вегетативна лабилност. За обезщетяване на причинените от тези увреждания болки и страдания, въззивният съд е определил сумата от 3 000 лв. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационните жалби пороци, водещи до неговата нищожност, недопустимост или незаконосъобразност. Неоснователен е изложеният в жалбата на касатора П. В. довод, че въззивното решение е неразбираемо до степен нищожност, тъй като от него не било ясно в коя част е отменено първоинстанционното решение; размера на претенцията, по която се е произнесъл съдът и за каква сума искът е уважени съответно отхвърлен. Ищецът е предявил иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане за сумата 7 000 лв., който е отхвърлен от първоинстанционния съд изцяло. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд, е формирал воля за частично уважаване на иска за сумата 3 000 лв., която е намерила съответен израз в диспозитива на постановеното от него решение. В съответствие с това въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 3 000 лв. и е постановил друго по същество на спора, с което е осъдил ответника да заплати тази сума на ищеца. Ако все пак касаторът счита, че това решение е неясно или че съдът не се е произнесъл по цялото му искане, би могъл да поиска отстраняването на тези недостатъци чрез тълкуване, респ. допълване на решението, а не по пътя на обжалването. Неоснователен е и касационният довод, поддържан от касатора В. А., че като не е посочил пороците на първоинстанционното решение, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Въззивният съд действува като съд по същество на спора, а не като контролно отменителна инстанция. Неговите мотиви трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Той е длъжен да извърши самостоятелна преценка на целия доказателствен материал, включително и на събраните пред първата инстанция доказателства, и да направи собствени фактически и правни изводи. Когато те не съвпадат с тези на първата инстанция, въззивният съд отменява изцяло или частично решението на първоинстанционния съд и постановява друго по същество на спора. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Неоснователни са доводите на двамата касатори за нарушение на съществени процесуални правила при обсъждане на доказателствата по делото. Право на съда е да прецени доказателствата по делото по свое вътрешно убеждение при спазване на правилата на чл. 188 и чл. 136 от ГПК (отм.) В конкретния случай преценката на съда е съобразена с тези процесуални норми. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите поотделно и във връзка с останалите доказателства по делото и е изложил убедителни съображения за тяхната достоверност. Доводите за нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, също са неоснователни. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото са определени вида и характера на причинените на ищеца увреждания. Взети са предвид в съвкупност всички обстоятелства, които са от значение за размера обезщетението - причинените болки и страдания в момента на самото увреждане, оздравителния период, негативните емоции - изненада, страх, възрастта на ищеца, който към момента на увреждането е бил на 15 години, както и неговото поведение в по-ранен момент в деня на увреждането спрямо брата на ответника, с което е дал повод за саморазправата. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът