Решение № 14575 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15279/2010 г.

Решение № 14575 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15279/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Кристиан Димитров Гьошев от гр. Пловдив чрез пълномощника му адв. Стойчев срещу решение № 234 от 18.10.2010 г. по преписка № 211/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. В жалбата се поддържа, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради допуснато същество нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е изяснила всички относими към спора обстоятелства, както и не е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, поради което е достигнала до неверни правни изводи. Излага съображения, че неправилно КЗД е отказала да даде вяра на показанията на св. Калин Кумановали, т. к. същите отразявали конфликт между жалбоподателя и ответната страна. Това становище било погрешно, защото от тези показания не може да се направи извод за наличието на конфликт между страните. Поддържа, че неправилно Комисията не е обсъдила и друго представено писмено доказателство, а именно искането от 02.10.2009 г. на жалбоподателя до Съдийската комисия при Областен съвет на Българския футболен съюз - гр. Пазарджик (СК при ОС на БФС - гр. Пазарджик), с което същият е изявил желание да бъде включен в ранглистата за сезон 2009/2010 г., т. к. при евентуално уважаване на същото, правата на Гъошев в Софийската съдийска колегия биха се прекратили и той отново би станал част от тази в гр. Пазарджик. Друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което КЗД е допуснала (според жалбоподателя), е че въпреки заличаването на ЗС на БФС - гр. София и БФС като заинтересовани страни в производството, Комисията е взела под внимание обясненията на техните представители в рамките на производството. Жалбоподателят изтъква също така, че КЗД не е съобразила решението си с Директива 2000/78/ЕО от 27.11.2000 г. за създаване на основната рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите на Международната организация на труда, по силата на които Съдийската комисия при ОС на БФС - гр. Пазарджик няма право да му отказва да бъде част от ранглистата на съдиите. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа, че актът на дискриминация спрямо него е във връзка с участието му в телевизионно шоу. Представена е и молба за освобождаване от такси и разноски. Иска се отмяна на обжалваното решение на КЗД и присъждане на разноски по делото. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния си представител юрк. Горянова, моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Заинтересованата страна - СК при ОС на БФС - гр. Пазарджик, не се представлява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от надлежна страна - участник в производството пред административния орган. За да се произнесе по съществото й, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав прие за установено следното от фактическа и правна страна: С обжалваното решение КЗД е признала за установено, че Красимир Георгиев Камберов, като председател на СК при ОС на БФС - гр. Пазарджик не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. по признак "лично положение" и "обществено положение" спрямо Кристиян Димитров Гьошев от гр. Пловдив и е оставила без уважение като недоказана подадената от последния жалба. От фактическа страна КЗД е приела, че жалбоподателят през месец май 2001 г. успешно е издържал изпит за футболен съдия пред СК при ЗС на БФС - гр. Пловдив, като в периода 2001-2007 г. е действащ съдия при Пловдивската съдийска комисия към ЗС на БФС - гр. Пловдив. През следващите сезони - 2007/2008 г. и 2008/2009 г. се е преместил и е бил съдия към Пазарджишката съдийка комисия. В началото на сезон 2009/2010 г. Гьошев е заявил желание да бъде включен в състава на Съдийската комисия при ЗС на БФС - гр. София. Съдийската комисия при ОС на БФС - гр. Пазарджик е издала служебна бележка изх. N 14 от 31.08.2009 г. на жалбоподателя, която е била предоставена на Съдийската комисия към ЗС на БФС - гр. София, в която е посочено, че лицето е било рефер през сезони 2007/2008 г. и 2008/2009 г., като служебата бележка е следвало да му послужи за включването му в Софийската съдийска комисия. Гьошев е бил приет в последната след проведено заседание на Съдийската комисия на 01.09.2009 г., което се установява от становище на секретаря на същата. Същевременно жалбоподателят е бил уведомен, че съгласно Съдийския правилник за сезон 2008/2009 г., действащ и към онзи момент, за да вземе участие във футболни срещи, задължително трябва да покрие физически норматив и тестов изпит и е задължен да присъства на методичните конференции, провеждани два пъти месечно от СК на ЗС на БФС - гр. София. Въз основа на изслушаните в рамките на административното производство свидетели, КЗД е установила, че Гьошев не е взел участие в организационния живот на съдийската комисия и не е бил включен в съдийските назначения на футболни срещи, поради неявяването му на задължителния физически и тестов изпит. При така установените факти, КЗД е заключила, че не може да се презумира по-неблагоприятното третиране на жалбоподателя на основата на признак "лично положение" и "обществено положение". КЗД е направила извод, че не е налице хипотезата на чл. 9 ЗЗДискр. за разместване на доказателствената тежест върху ответната страна, т. к. жертвата не е доказала дискриминационния признак и наличието на равни други условия за нея, в сравнение с които ответната страна е извършила нарушение, като е третирала друго лице при същите условия по-благоприятно. Мотивирана по този начин, е приела жалбата на Кристиан Гьошев за недоказана и е постановила обжалваното решение. Върховният административен съд, седмо отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, извършвайки служебна проверка за законосъобразността на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, намира жалбата срещу решението за неоснователна. Административният акт, постановен в специалното производство пред КЗД, е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Противно на оплакванията на жалбоподателя в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка със събирането и интерпретирането на доказателствата по делото. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, то ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. В тази връзка, противно на изложеното в жалбата, КЗД е изследвала въпроса по какви причини Гьошев не е бил включен в съдийските назначения за сезон 2009/2010 г. към СК на ЗС на БФС - гр. София, като изрично е отбелязала, че това се дължи на неявяването му на задължителните физически и тестов изпит, каквото е изискването на действащия към този момент Съдийски правилник. На следващо място, необосновано е оплакването на жалбоподателя, че неправилно Комисията е отказала да даде вяра на показанията на св. Кумановали. Следва да се отбележи, че дори и органът да бе кредитирал същите, последните като цяло кореспондират на останалите доказателства по преписката, а евентуалният конфликт между жалбоподателя и ответната страна Камберов са напълно неотносими към настоящия правния спор, в какъвто смисъл са и изложените в оспореното решение мотиви. Следователно, като не е взел предвид показанията на посочения свидетел административният орган не е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на решението му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Развитите в жалбата до съда доводи не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни изводи. Съдът намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателя за противоречие на решението с материалния закон. Анализът на приложимите към установената фактическа обстановка материалноправни разпоредби води на извод, че в конкретния случай отсъстват предпоставките за квалифициране на действията на ответната страна като дискриминация на основата на признак "лично положение" и "обществено положение". Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране (съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. последното се квалифицира като всеки акт, действие или бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси) на лице на основа на признаците по ал. 1, включително различно третиране, продиктувано от личното или обществено положение на едно лице, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Следователно, за да се приеме, че спрямо жалбоподателя е осъществена пряка дискриминация, е необходимо да се установи, че ответната страна е третирала същия по-неблагоприятно по признак "лично положение" и "обществено положение", отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Т. е. в разглеждания случай дискриминация би била осъществена, ако по отношение на Гьошев е отказано да бъде включен в поименния състав на футболните съдии на СК при ОС на БФС - гр. Пазарджик за сезон 2009/2010 г., но по отношение на друго лице или лица, (включени в ранглистата на футболните съдии към Съдийски колегии, различни от тази в гр. Пазарджик), е решено да бъдат включени в поименния състав на футболните съдии на последната. В случая изискванията на цитирания текст не са осъществени. Разследваните от Комисията действия на председателя на СК при ОС на БФС - гр. Пазарджик не сочат на упражнявано по-неблагоприятно отношение спрямо Гьошев. От изслушаните в рамките на производството пред административния орган свидетели и представените писмени доказателства, безспорно се установява, че в началото на сезон 2009/2010 г. жалбоподателят лично е изявил желание да бъде включен в състава на СК на ЗС на БФС - гр. София, което става факт с решение на същата от 01.09.2009 г. От този момент нататък в съответствие с правилника на БФС, последният не може да съдийства едновременно в две Съдийски комисии, което е и правното основание да не бъде удовлетворено искането му да бъде включен в поименния състав на съдиите на СК при ОС на БФС - гр. Пазарджик. При това положение и при липсата на доказателства за неравностойно третиране на жалбоподателя в сравнение с друго лице или лица в сходно положение, то изводът на КЗД, че не е налице дискриминация от ответната страна по отношение на жалбоподателя, е съответен на материалния закон. Не са създадени и условия за непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. Разпоредбата дефинира понятието като поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако последните са обективно оправдани с оглед на целта на закона и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Следователно, за да се приеме, че са създадени предпоставки за дискриминация по смисъла на цитираните текстове, в конкретната хипотеза, следва да се установи, че с приемането на привидно неутрални мерки или прилагането на привидно неутрална разпоредба от ответната страна лице или лица са третирани или биха били третирани по-неблагоприятно в сравнение с други по някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., т. е. първата предпоставка за дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. е извършването на действие от страна на осъществяващия дискриминация (предприемане на привидно неутрални мерки или прилагане на разпоредби), насочено към създаване на неравностойно положение. В случая това условие не е изпълнено. Решението на КЗД не установява такива действия на ответната страна. След като не са извършени действия с характера на предвидените в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., не може да се приеме, че са създадени предпоставки за дискриминация и по смисъла на цитирания законов текст. По изложените съображения, жалбата на Кристиан Гьошев против решение № 234 от 18.10.2010 г. по преписка № 211/2009 г. на КЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Обжалваният административен акт е издаден при спазване на материалноправните изисквания и е съобразен с целта, преследвана от закона. В съдебно заседание е представена молба от жалбоподателя по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, с която се иска да бъде освободен от заплащане на такси и разноски за производството, като е приложена и декларация за имущественото му състояние. Съгласно горната разпоредба, приложима в административния процес на основание чл. 144 АПК, съдът освобождава от такси и разноски по производството онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Обстоятелствата се установяват с декларация и други писмени доказателства. В конкретния случай в представената по делото декларация, жалбоподателят е декларирал, че доходите му са от обезщетението за безработица в размер на 179.60 лв., което ще получава само за период от 4 месеца, както и че притежава 1/4 ид. ч. от апартамент в Пловдив, 86 кв. м. При така установените факти, а именно, че Гьошев е млад мъж, в работоспособна възраст, който притежава недвижим имот, и с оглед характера на спора, съдът намира, че същият не следва да бъде освободен от заплащане на направените от противната страна разноски в настоящото производство. По аргумент от разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр., Гьошев не дължи заплащането на държавна такса за образуване на настоящото производството, но това изключение се отнася единствено до поемане на разноските по производството от бюджета на съда за свидетели и вещи лица, без да касае разноските на страните за адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл виж: решения по адм. д. № 8031/2007 г. и адм. д. № 3929/2008 г., потвърдени от петчленен състав на ВАС. Предвид горното и изхода на делото, на основание чл. 143 АПК жалбоподателят Кристиан Димитров Гьошев следва да бъде осъден да заплати на ответника КЗД юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата N 1 oт 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,