Решение № 9006 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6774/2017 г.

Решение № 9006 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6774/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на производството по делото са две жалби. Едната е на "Х." ООД със седалище в гр. С., а другата - на "Б. Т." ЕООД също със седалище в гр. С.. И двете жалби са против решение № 478 от 4.05.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-50/2016 г. С него е установено, че "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика, имащо за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазара на търговия на дребно с бързи тест-ленти за установяване наличието на антибиотици в млякото на територията на страната чрез определяне на цени и разпределяне на пазари и/или клиенти по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК. Освен това със същото решение за установеното нарушение на двете дружества са наложени имуществени санкции - за "Б. Т." ЕООД в размер на 33 420,70 лв., а за "Х." ООД в размер на 1 191,54 лв., и е постановено прекратяване на нарушението. "Х." ООД обжалва решението изцяло, а "Б. Т." ЕООД само в частта му, в която е установено, че е извършено нарушение от негова страна и частта, в която му е наложена имуществена санкция. В жалбата на "Х." ООД са наведени доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно - постановено в противоречие с материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - основания за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде установено, че "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД не са извършили нарушение. При евентуалност се иска връщане преписката на КЗК със задължителни указания по прилагането на закона. В жалбата на "Б. Т." ЕООД са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение също поради противоречие с материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона - основания за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде установено, че няма извършено нарушение от "Б. Т." ЕООД. При евентуалност се иска връщане преписката на КЗК със задължителни указания по прилагането на закона. При втора евентуалност се иска намаляване размера на санкцията. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез пълномощника си юриск. Т. Г., в съдебно заседание оспорва двете жалби като неоснователни. Излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли жалбите срещу него да бъдат отхвърлени. Заинтересованата страна "М." ЕООД, не изразява становище по двете жалби. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на "Б. Т." ЕООД за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. По същите съображения е допустима и жалбата на "Х." ООД, в частта й по т. 1, т. 3 и т. 4 от обжалваното решение. По т. 1 въпреки, че се обжалва решението на КЗК и относно "Б. Т." ЕООД, следва да се приеме, че "Х." ООД има правен интерес от това оспорване, тъй като с т. 1 е установено нарушение от двете дружества, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика между тях. Според това не би могло да има споразумение и/или съгласувана практика само за едното дружество и да няма такова за другото. Жалбата на "Х." ООД в частта й по т. 2 от обжалваното решение е недопустима. С тази част е наложена имуществена санкция само на "Б. Т." ЕООД. Така постановеното не рефлектира в правната сфера на "Х." ООД, поради което последното дружество няма правен интерес от неговото оспорване. Затова и на основание чл. 159, т. 4 от АПК в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и да бъде прекратено производството по делото в тази му част. Разгледани по същество жалбите са неоснователна. За да се произнесе по оспорването, настоящият състав прие за установено от фактическа страна следното: Производството пред КЗК е започнало по искане на "М." ЕООД по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. Искането е съдържало твърдения за извършени нарушения по чл. 15 от ЗЗК от страна на "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД във връзка с разпространението на бързи тест-ленти за определяне наличието на антибиотици в млякото. КЗК е извършила разследване на поведението на "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД. В хода на административното производство е установено, че съответният продуктов пазар е пазарът на търговия на дребно с бързи тест-ленти за установяване наличието на антибиотици в млякото. Бързите тестове се използват в млекопреработвателната промишленост за откриване на остатъчни частици в суровото мляко от най-използваните във ветеринарната медицина антибиотици бета-лактами и тетрациклини. Географският пазар за търговия на дребно с бързи тест-ленти за установяване наличието на антибиотици в млякото е територията на страната. В хода на проведеното от КЗК проучване е установено, че на посочения пазар участват малко на брой участници - до 7 (седем). От тях жалбоподателят "Б. Т." ЕООД е бил със значителен и постоянен пазарен дял за целия период над 70 %. Според предоставените от "Б. Т." ЕООД данни, от 2008 г. до постановяване на обжалваното решение, това дружество е разпространявало продуктите "Twinsensor", "Trisensor", 4SENSOR, 3aminosensor, 4aminosensor. Вторият жалбоподател "Х." ООД е бил на трета позиция на посочения пазар с пазарен дял за периода до 5 %. Според предоставената от "Х." ООД информация, от 2013 г. до постановяване на обжалваното решение, "Х." ООД е разпространявал продукти с търговско наименование Hriditest и Twinsensor. На така установения пазар е търгувала и заинтересованата страна "М." ЕООД, която е била на второ място на така установения пазар с пазарен дял до 15 %. Това дружество според предоставената от него информация, е търгувало на едро и дребно с бързи тест-ленти, произведени от B. K. B. Co. Ltd., като търговското наименование на продукта е "Тест антибиотици B+T". Така трите дружества формират общ пазарен дял около 90 %. На този пазар участват и други дружество, но техния пазарен дял е бил незначителен. Както вече се каза "Б. Т." ЕООД е бил на така установения пазар от 2008 г. Дружеството е с едноличен собственик Й. Д. Т., който е и негов управител и представляващ. "Х." ООД е учредено на дата 6.02.2013 г. също от Й. Д. Т. и неговата съпруга Д. Х. Т.. Те са притежавали равни дялове - по 1 (един) дял, представляващи по 50 % от капитала на "Х." ООД. На 18.05.2013 г. настъпва промяна в собствеността на "Х." ООД. Й. Д. Т. е прехвърлил на Н. Н. А. своя дял, а Д. Х. Т. е прехвърлила своя дял на Ж. Д. Н.. Така от 18.05.2013 г. Н. Н. А. и Ж. Д. Н. са съдружници с равни дялове в "Х." ООД. Същите са били и управители на това дружество, като са го представлявали заедно и поотделно. Същевременно драмата съдружници и управители на "Х." ООД са имали и отношения с "Б. Т." ЕООД. Н. Н. А. е била служител в "Б. Т." ЕООД от 4.08.2009 г. до постановяване на обжалваното решение, като е заемала длъжностите лаборант, анализатор на лаборатория и технолог оценител. А Ж. Д. Н. е била служител в "Б. Т." ЕООД от 14.03.2003 г. до 31.03.2013 г., като е заемала длъжностите хигиенист, чистач - производствени помещения и лаборант. През периода от 2013 г. до месец юни 2015 г. "Б. Т." ЕООД е извършвал продажби на едро към "Х." ООД. Продажби на едро на двата вида продавани от "Х." ООД китайски тест-ленти Hriditest и Twinsensor "Б. Т." ЕООД е извършвал единствено към "Х." ООД. При извършения от КЗК анализ е установено, че през периода 2013 г. - 2015 г. продажбите на едро на "Б. Т." ЕООД към "Х." ООД формират над половината от продажбите на дребно, което е видно от таблица № 2 на стр. 11 от обжалваното решение. А според Графика № 2 на стр. 12 от обжалваното решение, "Б. Т." ЕООД е продавал на "Х." ООД продукта от по-високия ценови клас Twinsensor на цена, много по-ниска от предлаганата на останалите търговци на дребно, която я приближава до цената на китайските продукти. В производството пред КЗК са събрани относими доказателства от двама клиенти на страните. Единият е "К." ЕООД, който от 28.10.2015 г. чрез прехвърляне на търговското му предприятие е "К." АД. Според писмо вх. № към КЗК-50/27.05.2016 г. на "К." АД бързи тест-ленти "Hriditest" са им предлагани за продажба от "Б. Т." ЕООД. Впоследствие тези тестова са закупили от "Х." ООД. В края на месец ноември 2013 г. представител на "Б. Т." ЕООД е извършил сравнителен анализ на предлаганите от "Б. Т." ЕООД тестове Twinsensor с производител Белгия, "Hriditest" на "Х." ООД и "Rapidtest" на "М." ЕООД, с която до тогава са работели "К." ЕООД. Резултатите са отразени в приложен по преписката Доклад с наименование "Извършване на оценка на тестове за остатъчни количества антибиотици - Twinsensor и китайски версии на теста без инкубиране в "К." ЕООД". В заключението на Доклада се правят следните изводи: "На база направените проби и получените резултати се показва ясно, че китайски тест № 1 /"Hriditest" на "Х." ООД - Б. а./ функционира нормално и резултатите са ясни за отчитане. От направените успоредни проби с Twinsensor обаче се потвърждава факта, че Twinsensor е тест от по-висок клас". В заключение на Доклада се дават следните препоръки: "Г. В. препоръчваме да възстановите работата си с Twinsens при изкупуването и окачествяването на сурово мляко .... Ако все пак вземете решение да работите с тест от по-ниския клас ние ("Б. Т." ЕООД - б.а.) сме готови да ви предложим отлично предложение на атрактивна цена". В същия смисъл е и приетото по настоящото производство писмо вх. № към КЗК-33/14.02.2014 г. на "К." ЕООД /л.125-126 от делото/. Вторият клиент е "П. Г." ООД - гр. Д.. Според писмо на Вх. № към КЗК-50/9.06.2016 г. "П. Г." ООД е купувал от 2010 г. от "Б. Т." ЕООД тестове за наличие на антибиотици в млякото Впоследствие от м. май 2014 г. /писмо от 25.08.2014 г. на "П. Г." ООД - Приложение № 28 към искане с Вх. № ВХР -2132/14.01.2016 г. на "М." ЕООД/ започнал да закупува подобни тестове от "М." ЕООД, тъй като "М." ЕООД е продавал подобни тестове на по-ниска цена. Представители на "Б. Т." ЕООД са попитали за причината за смяна на доставчика и след като са разбрали, че причината е по-ниската цена, са предложили на "П. Г." ООД да закупи евтини тестове от "Х." ООД, на които "Б. Т." ЕООД доставял такива на едро. Според писмо от 25.08.2014 г. на "П. Г." ООД - Приложение № 28 към искане с Вх. № ВХР-2132/14.01.2016 г. на "М." ЕООД, "П. Г." ООД е приел предложението на "Б. Т." ЕООД и от средата на м. юли 2014 г. започнал да купува тестовете от "Х." ООД. При така установеното съдът прави следните правни изводи: Върховния административен съд в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК приема, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, визирана в чл. 98, ал. 1, т. 3 и чл. 60, ал. 1, т. 5 от ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Съдът констатира, че атакуваното решение е издадено в писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 от ЗЗК. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Оспорваното решение е постановено също при правилно приложение на материални закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид следното: Според разпоредбата на чл. 15 от ЗЗК са забранени са всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Разпоредбата съдържа обща забрана за всякакъв вид антиконкурентни споразумения, като в т. 1 до т. 5 на чл. 15, ал. 1 ЗЗК са изброени конкретни правни форми на забранено поведение. Обединителен белег на забранените форми е антиконкурентната цел или резултат. Забраненото споразумение може да е обективиран както в действащ договор, така и в устна форма, може да се разкрива и конклудентно в дейността на предприятията като тяхна конкретна линия на поведение на пазара. Същевременно "съгласувана практика" е легално дефинирано в § 1, т. 14 от ДР на ЗЗК. Според него "съгласувана практика" са координирани действия или бездействия на две или повече предприятия. В случая от доказателствата събрани по делото безспорно се установява, че "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, тъй като са юридически лица, които извършват стопанска дейност, свързана с продажба на стоки на дефинирания пазар. От 18.05.2013 г. /когато Д. Х. Т. и Й. Д. Т. са прехвърлили на Ж. Д. Н. и Н. Н. А. дружествените дялове от "Х." ООД/ до постановяване на обжалваното решение посочените предприятия вече не са принадлежали към една и съща икономическа група. По този начин от 18.05.2013 г. "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД са самостоятелни и независими предприятия. Така такива те се подчиняват на общите задължения за управление, сред които и забраната по чл. 15 от ЗЗК. В случая от събраните доказателства по делото се установява, че "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД са извършили нарушение на чл. 15 от ЗЗК като въпреки обособяването им като независими предприятия от 18.05.2013 г., между тях е съществувало споразумение и съгласувани практики. Установява се, че "Х." ООД е учредено през февруари 2013 г. от едноличния собственик на капитала на "Б. Т." ЕООД Й. Д. Т. и съпругата му Д. Х. Т.. От 18.05.2013 г. Й. Д. Т. и Д. Х. Т. са прехвърлили на Ж. Д. Н. и Н. Н. А. дружествените дялове от "Х." ООД. Явна е връзката на Ж. Д. Н. и Н. Н. А. от една страна като собственици, управители и представляващи "Х." ООД и от друга страна като бивши и настоящи /след прехвърляне собствеността на "Х." ООД/ служители в "Б. Т." ЕООД. Н. Н. А. е била служител в "Б. Т." ЕООД от 4.08.2009 г. до постановяване на обжалваното решение, като е заемала длъжностите лаборант, анализатор на лаборатория и технолог оценител. А Ж. Д. Н. е била служител в "Б. Т." ЕООД от 14.03.2003 г. до 31.03.2013 г., като е заемала длъжностите хигиенист, чистач - производствени помещения и лаборант. Наличието на трудово правоотношение Н. Н. А. от една страна като управител на "Х." ООД и от друга страна като лице в трудово правоотношение с "Б. Т." ЕООД улеснява постигането, координирането и провеждането на пазарно сътрудничество между двете дружества. Правилен е изводът на КЗК, че като служител на "Б. Т." ЕООД Н. А. се е намирала в постоянно фактическо взаимодействие с предприятието работодател, което дава възможност за осъществяване на редовен и директен контакт между двете по правило конкурентни дружества и за синхронизиране на пазарните им политики. Още повече, че заеманите в този период от Н. А. длъжности като лаборант, анализатор на лаборатория и технолог оценител позволяват достъп до защитена в настоящото производство търговска информация. Както и информацията за технологичните характеристики на конкурентния продукт. А също и са предпоставка за узнаване на търговска информация за клиенти, цени и отстъпки на конкурентното предприятие. От страна на "Х." ООД това се осъществява със самия факт на трудовото правоотношение с конкурентното предприятие "Б. Т." ЕООД. А от страна на последното дружество с бездействие - чрез явното знание и непротивопоставяне при съвместяване на двете качества на Н. Н. А. в двете конкурентни предприятия. Следва да се посочи, че дори едностранният обмен на търговска информация за дейността на конкурент води до съгласувана практика, тъй като като важи презумпцията, че когато дадено предприятие получи стратегически данни от конкурент, за него се презюмира, че е съобразило пазарното си поведение с получената информация. От друга страна от събраните по делото доказателства, обсъдени от фактическа страна, се установява и конкретни действия на двете дружества, от които се установява наличието на споразумение и съгласувани практики между тях. Така беше установено, че представители на "Б. Т." ЕООД са предлагали на клиенти на пазара на дребно продукт "Hriditest" от по-ниския ценови клaс, който впоследствие е доставен от конкурентното дружество "Х." ООД. Този извод се формира след съпоставка на т. 1 от писмото на КЗК, с което е изискана информация от "К." ЕООД и отговорът по т. 1 от последното дружество. Беше установено също, че в края на месец ноември 2013 г. представител на "Б. Т." ЕООД е извършил сравнителен анализ на предлаганите от "Б. Т." ЕООД тестове Twinsensor с производител Белгия, "Hriditest" на "Х." ООД и "Rapidtest" на "М." ЕООД, с която до тогава са работели "К." ЕООД. Резултатите са отразени в приложен по преписката Доклад с наименование "Извършване на оценка на тестове за остатъчни количества антибиотици - Twinsensor и китайски версии на теста без инкубиране в "К." ЕООД". В заключението на Доклада се правят следните изводи: "На база направените проби и получените резултати се показва ясно, че китайски тест № 1 /"Hriditest" на "Х." ООД - б. а./ функционира нормално и резултатите са ясни за отчитане. От направените успоредни проби с Twinsensor обаче се потвърждава факта, че Twinsensor е тест от по-висок клас". В заключение на Доклада се дават следните препоръки: "Г. В. препоръчваме да възстановите работата си с Twinsens при изкупуването и окачествяването на сурово мляко .... Ако все пак вземете решение да работите с тест от по-ниския клас ние ("Б. Т." ЕООД - б.а.) сме готови да ви предложим отлично предложение на атрактивна цена". В същия смисъл е и приетото по настоящото производство писмо вх. № към КЗК-33/14.02.2014 г. на "К." ЕООД /л.125-126 от делото/. Изводите в доклада насочват към продукта Hriditest на "Х." ООД, след като до този момент "К." ЕООД е купувал близкия до него продукт на "Rapidtest" на "М." ЕООД. Същите изводи следват и от събраната информация от "П. Г." ООД - гр. Д.. Според писмо на Вх. № към КЗК-50/9.06.2016 г. "П. Г." ООД е купувал от 2010 г. от "Б. Т." ЕООД тестове за наличие на антибиотици в млякото. Впоследствие от м. май 2014 г. /писмо от 25.08.2014 г. на "П. Г." ООД - Приложение № 28 към искане с Вх. № ВХР -2132/14.01.2016 г. на "М." ЕООД/ започнал да закупува подобни тестове от "М." ЕООД, тъй като "М." ЕООД е продавал подобни тестове на по-ниска цена. Представители на "Б. Т." ЕООД са попитали за причината за смяна на доставчика и след като са разбрали, че причината е по-ниската цена, са предложили на "П. Г." ООД да закупи евтини тестове от "Х." ООД, на които "Б. Т." ЕООД доставял такива на едро. Това е изрично посочено в писмо Вх. № към КЗК-50/9.06.2016 г. на "П. Г." ООД. Според писмо от 25.08.2014 г. на "П. Г." ООД - Приложение № 28 към искане с Вх. № ВХР-2132/14.01.2016 г. на "М." ЕООД, "П. Г." ООД е приел предложението на "Б. Т." ЕООД и от средата на м. юли 2014 г. започнал да купува тестовете от "Х." ООД. Свързаността между двете дружества е видна и от вътрешните отношения между тях. Така се установява, че през периода от 2013 г. до месец юни 2015 г. "Б. Т." ЕООД е извършвал продажби на едро към "Х." ООД. Продажби на едро на двата вида продавани от "Х." ООД китайски тест-ленти Hriditest и Twinsensor "Б. Т." ЕООД е извършвал единствено към "Х." ООД. При извършения от КЗК анализ е установено, че през периода 2013 г. - 2015 г. продажбите на едро на "Б. Т." ЕООД към "Х." ООД формират над половината от продажбите на дребно, което е видно от таблица № 2 на стр. 11 от обжалваното решение. От данните е видно, че дейността на "Б. Т." ЕООД като търговец на едро на бързи тест-ленти е в голяма степен насочена към снабдяване на "Х." ООД. А според Графика № 2 на стр. 12 от обжалваното решение, "Б. Т." ЕООД е продавал на "Х." ООД продукта от по-високия ценови клас Twinsensor на цена, много по-ниска от предлаганата на останалите търговци на дребно, която я приближава до цената на китайските продукти. По този начин "Х." ООД е получавал стратегическото предимството да бъде единствен клиент по отношение на китайските продукти от най-ниския ценови клас. И същевременно е получавал много по-ниска цена за най-евтиния продукт от по-високия ценови клас Twinsensor в сравнение с другите клиенти на едро на "Б. Т." ЕООД. В резултат на това "Х." ООД е получил реалната възможност да предлага неговите продукти на по-ниски цени. При тези данни следва изводът, че "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД са участници в споразумение и съгласувана практика между тях по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. Това споразумение и съгласувана практика има за предмет косвено определяне на цени /т. 1 от чл. 15, ал. 1 от ЗЗК/, тъй като води до коментираното в предходния абзац стратегическото предимството на "Х." ООД относно доставните му цени, които не могат да бъдат достигнати от останалите участници на пазара. Същевременно от значение е и факта, че двете дружества имат общ пазарен дял от 75 % при пазар с малко на брой участници. По този начин косвеното определяне на цени влияе съществено върху този пазар. Същевременно споразумението и съгласуваната практика между двете дружества има за цел и резултат и разпределяне на пазара и клиентите, като "Б. Т." ЕООД участва на пазара и клиентите при разпространение на продуктите от по-високия ценови клас, а "Х." ООД - на по-ниския такъв. По този начин е налице и т. 2 от чл. 15, ал. 1 от ЗЗК/. Неоснователни са възраженията на "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в производството пред КЗК, изразяващо се в неприемане от Комисията на предложеното от "Б. Т." ЕООД поемане на задължения по чл. 75 от ЗЗК. Съгласно чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК ответната страна по чл. 74, ал. 2 от ЗЗК може да предложи да поеме задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството, като Комисията може да одобри с решение тези задължения. В този случай комисията прекратява производството, без да установява наличие на нарушение, като постановява, че вече не съществуват основания за продължаване на производството. Правната уредба дава възможност на лицето спрямо което е предявено твърдение за нарушение да предложи поемане на задължение за преустановяване на поведението, което КЗК не е задължена да приеме, нито е задължена да се произнесе изрично с крайния акт, с който установява извършено нарушение. Правомощието на КЗК да одобри поемането на задължение е в кръга на оперативната самостоятелност и преценка на доказателствата и информацията представена от предложителя. Предложението не обвързва КЗК за постановяване на решение за приемането, което от друга страна е изрично ограничено в хипотезата на "тежко нарушение" по смисъла на чл. 75, ал. 3 от ЗЗК. Правото на избор на КЗК да приеме решение за одобряване или да постанови решение за установяване на решение, не подлежи на самостоятелен контрол. Решението за одобряване не подлежи на обжалване, за разлика от решението, с което се установява извършено нарушение. При обжалване на последното, не представлява нарушение на административнопроизводствените правила непроизнасянето на КЗК по предложението за одобряване на поети задължения по чл. 75, ал. 2 от ЗЗК. Неоснователни са възраженията на "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД за допуснато в производството пред КЗК съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неиндивидуализиране на изпълнителното деяние, тъй като двете форми на нарушение, както и пазара и клиентите са посочени както в кумулативност, така и в алтернативност - и/или. Действително КЗК е следвало да посочи конкретното нарушение, което не може да бъде едновременно в кумулативност и алтернативност. Но в случая по изложените вече мотиви се установява, че и двете форми са налице. Затова допуснатото процесуално нарушение не е съществено. Неоснователни са възраженията на двамата жалбоподатели за липса на споразумение и съгласувана практика между тях. В жалбите се акцентира върху отделните доказателства, събрани в производството. Но в случая споразумение и съгласувана практика се установява от съвкупната преценка на всички коментирани по-горе доказателства. Именно те, в своята цялост, водят до извод за наличие на споразумение и съгласувана практика между "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД. Доводите за липса на сътрудничество при по-високия ценови клас се възприемат от настоящия състав. Но споразумението и съгласуваната практика са на друга плоскост, която вече беше обсъдена по-горе. По същите мотиви са неоснователни и доводите за липсата на пълно сътрудничество между двете дружества. Такова не е необходимо за нарушението по чл. 15 от ЗЗК. Неоснователни са възраженията на "Б. Т." ЕООД и срещу размера на наложената санкция. Според чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗЗК за извършените от двете дружества нарушения по чл. 15 от ЗЗК е предвидена имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. В случая въпреки че КЗК е квалифицирала нарушенията на двете дружества като тежки по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗК и т. 9.4 от Mетодика за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета от КЗК с решение № 71/3.02.2009 г., изменена и допълнена с решение № 330/17.03.2011 г. /Mетодиката/, КЗК е определила много нисък основен размер на санкцията. Този нисък основен размер е приложим дори за леки нарушения. Крайният размер на санкцията е резултат на продължителността на нарушението - 3 години и 5 месеца, което е безспорно установено. Коефициентът за продължителност е в съответствие с т. 9.5 от Mетодиката. Съобразно това крайният размер на санкцията е единствено заради продължителността на нарушението, а не поради други обстоятелства. Тъй като продължителността на нарушението и коефициентът за продължителност са законосъобразни, то и санкцията е законосъобразно определена. Предвид неоснователността на жалбите, неоснователни са и исканията на двама от жалбоподателите - "Б. Т." ЕООД и "Х." ООД за присъждане на направените от тях разноски по делото. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно предявеното от ответника КЗК искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Затова двамата жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на КЗК сумата от 200 лв. Тази сума се определя при съобразяване от съда на фактическата и правна сложност на делото, както и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто и чл. 159, т. 4 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,