Решение № 9355 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 727/2011 г.

Решение № 9355 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 727/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Тодоров Христов от гр. Варна, подадена против решение № 147 от 15.11.2010 г., постановено от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, VIII състав, по адм. д. № 13/2010 г. От жалбата могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя през 1994 г. е заплатил по банков път предоставената му за ползване земя и му е била издадена скица, върху която е отразено "владее 600 кв. ид. части от 1085 кв. м. по оценителен протокол". Касаторът оспорва възстановяването на собствеността на бившите собственици на процесния имот и възразява срещу приетата съдебно-техническа експертиза. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - кметът на район "Аспарухово" при Община Варна оспорва касационната жалба с писмено възражение, в което излага подробни аргументи и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересованите страни - Деспина Ангелова Гайкова, Екатерина Вълчева Стаматова, Валентин Ангелов Василев, Георги Ангелов Василев и Катина Панайотова Василева не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, защото постановяването му е в резултат на изяснена за правния спор фактическа обстановка и правилно приложен материален закон, при което са съобразени и указанията на ВАС в отменителното решение № 3947/24.03.2010 г. по адм. д. № 11749/2009 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 147 от 15.11.2010 г. е изменена заповед № Г-ПР-201/31.03.2006 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, с която е одобрена оценка на извършени подобрения в размер на 129, 44 лв. в частта за поземлен имот № 1105/531,91 кв. м., попадащи в имот № 2547 за 438 кв. м. ид. части от него по плана на новообразуваните имот на местност "Ракитника", к. р. 551, землища "Галата", гр. Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на Ангел Еремиев Петров с решение № 555/07.09.1998 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" - Варна, с бивш ползвател на имота по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - Георги Тодоров Христов, като е определена оценка в размер на 550,64 лв. За да достигне до този резултат Варненският окръжен съд е приел, че оспорената оценка е изготвена по реда на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 72 от Закона за собствеността, в която процедура е приложима нормата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ПМС № 234/2004 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, съобразно които разпоредби оценката се извършва по пазарни цени. Съдът се е позовал на приети основна и допълнителна съдебно-технически експертизи и въз основа на тях и събраните по делото писмени доказателства е извел заключение за увеличаване на стойността на определената от ответника оценка, която следва да възлиза на 550, 64 лв. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото при повторното разглеждане на делото стриктно са съобразени указанията на Върховния административен съд, дадени в решение № 3947 от 24.03.2010 г., постановено по по адм. д. № 11749/2009 г. В мотивите на атакуваното съдебно решение точно е констатирано, че за оценяваната част от процесният имот има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, в който тя е отредена за бившите собственици, поради което лицата извършили подобрения върху имотите, подлежащи на възстановяване имат правата на на добросъвестни владелци, поради което в случая е налице правно основание на ползвателя да бъдат заплатени подобренията в предоставените му за ползване 600 кв. м. В съответствие с приетите експертизи съдът е приел, че не е спорно времето на извършване на подобренията, описани от вещото лице, както и че те съществуват в имота и са направени от жалбоподателя, поради което същите следва да му бъдат заплатени с изключение на изградената ограда, относно която правилно е преценено, че същата е съставена от оградни колове и може да се демонтира, защото не е е закрепена трайно към терена - няма бетонна основа. В съдебното решение се съдържат подробни мотиви за недоказаност на претенцията на оспорващия за заплащане на съоръжения на електрическата инсталация, които се споделят от настоящия съдебен състав, защото за тях изслушаният експерт е дал разяснения при приемане на експертизата в съдебно заседание на 30.04.2009 г., че инфраструктурата на електрическата инсталации е изградена на кооперативни начала и се отнася само за външни за имота съоръжения, но и не за такива в него и жалбоподателят не е доказал заплащането парични суми за изграждането им. С оглед на това, релевираните оплаквания в касационната жалба за направени разходи за изграждане на посочената инфраструктура и искане за включването им в оценката следва да се приемат за неоснователни, тъй като не са подкрепени с надлежни писмени доказателства. При това положение Върховният административен съд счита, че основавайки се на приетите и неоспорени от страните основна и допълнителна СТЕ, правилно първоинстанционният съд е изменил оспорената заповед относно одобрената оценка на извършените подобрения в процесния имот, ползван от касатора в настоящото съдебно производство. В касационната жалба са развити твърдения, че през 1994 г. жалбоподателят е заплатил по банков път предоставената му за ползване земя и му е била издадена скица, върху която е отразено "владее 600 кв. ид. части от 1085 км. м. по оценителен протокол". Освен това касаторът оспорва възстановяването на собствеността на бившите собственици на процесния имот и отразяването му в плана на новообразуваните имоти в тяхна полза. По отношение на така развитите възражения решаващият съдебен състав счита, че не са относими към конкретния правен спор относно стойността на оценката на подобренията, поради което е недопустимо обсъждането им в рамките на това съдебно производство. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение