Решение № 14331 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14240/2015 г.

Решение № 14331 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14240/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 6150 от 16.10.2015 г., постановено по адм. д. № 8549 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ), в частта, с която е отменено негово Решение № 6646 от 07.08.2015 г., в частта му, с която на А. М. М. Д., гражданин на Сирия, е отказано предоставянето на хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички установени по делото факти и обстоятелствата от бежанската история на лицето, а направените заключения били неправилни. Твърди се, че съдът не се е мотивирал относно наличието или липсата на основания за предоставяне или не на хуманитарен статут. Неправилно е обсъждал разпоредбите на чл. 14 и чл. 24 от Директива 2004/83/ЕО, които според касационния жалбоподател са неотносими, а е игнорирал приложимия чл. 17 от посочената директива, на която съответства чл. 12, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касационният жалбоподател се позовава на приложеното в административната преписка становище от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), с което се възразява за предоставянето на закрила на ответника по касация по причина, че представлява заплаха за националната сигурност. Съдът неправилно приел, че Ф. А.-Н. не е терористична организация само защото не попада в списъка, приложен към Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета на Европейския съюз от 27.12.2001 г. за прилагането на специални мерки за борба с тероризма. Ноторно било, че Ф. А.-Н. е сирийският клон на А.-К. и те били включени в консолидирания списък на санкциите на Съвета за сигурност на ООН. Двете организации били признати за терористични. Неправилно първоинстанционният съд приел, че А. М. М. Д. не попада в хипотезата на изключващата клауза. За установяване на предпоставките на съображение 28 от Директива 2004/83/ЕО, според касационния жалбоподател, било достатъчно чужденецът да принадлежи към терористична организация, без да е необходимо той да е извършвал действия, за които лично да бъде подведен под отговорност. Предвид изложеното, твърди се несъответствие на формираните от съда изводи с установените по делото факти. Поддържа се становище, че съдът би достигнал до различни правни изводи, ако беше обсъдил приложените по делото доказателства. По горните съображения се иска отмяната на обжалваното решение, в обжалваната част. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. Представя актуална справка за обстановката в страната на произход на ответника по касация - Сирия. По същество моли жалбата да бъде уважена, като бъде отменено решението, предмет на проверка в обжалваната част. Ответникът - А. М. М. Д. не представя писмен отговор по жалбата. В съдебното заседание пред настоящия съд се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата. Моли решението, в обжалваната част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваната част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 6646 от 07.08.2015 г., издадено от заместник - председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на А. М. М. Д. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Постановеното от състава на АССГ решение по така предявеното оспорване е предмет на проверка в настоящото производство само в частта, с която е отменено Решение № 6646 от 07.08.2015 г. на заместник - председателя на ДАБ, в частта му, с която на А. М. М. Д., гражданин на Сирия, е отказано предоставянето на хуманитарен статут. За да се произнесе по жалбата на А. М. М. Д. срещу спорното решение в частта досежно отказа за предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 75, ал. 2, изр. първо ЗУБ. Мотивирал е извода си с това, че не е извършена оценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо хуманитарна закрила. Извършил е преценка на ситуацията в Сирия съобразно представената по делото Справка на Дирекция "Международна дейност" и въз основа на данните, които се съдържат в нея е споделил изводите на административния орган, че кандидатът за закрила е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, респективно за наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Намерил е обаче, че изводите за приложение на изключващата клауза по чл. 33, ал. 2 от Конвенцията за статута на бежанците, обективирани в обжалваното административно решение, са неправилни. Аргументирал е становището си с това, че клаузата е приложима при преценка забраната за връщане при предоставяне на статут на бежанец, но не представлява изключваща клауза по отношение предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. При условията на евентуалност е приел, че дори да се обоснове приложението на чл. 33, ал. 2 от Конвенцията, от събраните по делото доказателства не било възможно да се направи обоснован извод за причините, поради които административният орган е приел, че А. М. М. Д. представлява заплаха за националната сигурност, включително въз основа на приетото по делото писмо от ДАНС. С. е извършил подробен анализ на разпоредбите на чл. 21 и 24 от Директива 2004/83, съобразил е чл. 27 и чл. 28 от нея, както и Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27.12.2001 г. за прилагането на специални мерки за борба с тероризма. Приел е, че административният орган е следвало да прецени доколко сериозна е била заплахата, произтичаща за националната сигурност или обществения ред от действията на лицето. По-конкретно, според съда, органът следвало да провери дали А. М. М. Д. може да бъде подведен под отговорност за осъществяването на дейностите на групировката, вместо което само е цитирал писмото на ДАНС в решението си. По тези съображения първоинстанционният съд е достигнал до извод за постановяване на обжалваното пред него административно решение в тази част при допуснато съществено нарушение на задължението по общото правило на чл. 35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход. В резултат е отменил решението в посочената част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението. Решението, в обжалваната част, е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Съдът се е произнесъл без да изпълни задължението си да даде конкретни указания на ответника по реда на чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с изясняване на относими въпроси свързани със становището на ДАНС, поради което е пристъпил към формиране на изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора. При постановяване на решението, в обжалваната част, не е съобразено, че оспореният пред АССГ отказ за предоставяне на хуманитарен статут е основан на разпоредбата на чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗУБ (в действащата към датата на постановяване на решението редакция) предвид полученото и цитирано по-горе становище от ДАНС и събраната в производството информация относно участието на А. М. М. Д. в конфликтна ситуация в държавата му по произход. За последната в решението мотиви не са изложени, а преценката на становището на ДАНС е направена от съда в нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на задълженията по чл. 171, ал. 4, предл. второ АПК съдът не е указал на административния орган, че за относими към спора обстоятелства, свързани със становището на ДАНС, не сочи доказателства, в това число не му е указал възможността да бъдат приобщени такива чрез процесуалните способи по чл. 186 или чл. 192 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Посоченото е относимо към документите от преписката по даване на становището от ДАНС, обективирано в посоченото по - горе писмо. Съдът не е дал указания до страните и за представяне на доказателства с оглед изясняване обжалвана ли е приложената в административната преписка Заповед № З-2731 от 06.11.2013 г., издадена от председателя на ДАНС (което обстоятелство е служебно известно на настоящия състав), респективно за представяне на доказателства за това и за резултата от обжалването, както и за приобщаване на цитираното в тази заповед Предложение № Т-6-14766 от 04.11.2013 г. В тази насока следва да се посочи, че дадените от съда с определението за насрочване от 09.09.2015 г. общи указания относно разпределението на доказателствената тежест не удовлетворяват изискването по чл. 171, ал. 4 АПК. Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намира, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК за отмяна на решението, в обжалваната му част. Това налага неговата отмяна в тази част, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК в същата част делото следва да бъде върнато на друг съдебен състав на АССГ за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания на страните съобразно изложените мотиви с оглед изясняване на спора от фактическа страна. Следва да има предвид, че становището на ДАНС е задължителен елемент от административното производство, образувано по молба за закрила и подлежи на преценка от съда при оспорването на крайния акт - постановеното решение (отказ) по искането на лицето за закрила, основан на това или и на това становище. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,