Решение № 147 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 160/2011 г.

Решение № 147 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 160/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на К. И. В. за отмяна на решение № 271/5.03.2008 г. по гр. д. № 1779/2007 г. на Върховния касационен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 1499/2005 г. на Софийски градски съд. Ответникът по молбата Е. П. С. оспорва къщата като неоснователна. Ответникът по молбата А. И. Русева счита същата за основателна. Молителят иска отмяна на решението като сочи основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди, че е следвало да участва в производството по приключилото дело, но поради нарушение на процесуалните правила е лишен от участие в делото. Въпреки това по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 93/1994 г., с който той е прехвърлил на ответницата по иска и негова сестра А. Русева притежаваната от него част от процесния имот. С решението се засягат негови права, които са във връзка с уреждани наследствени правоотношения между него и сестра му. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: С атакуваното решение на Върховния касационен съд е оставено в сила решение по гр. д. № 1499/2005 г. на Софийски градски съд. С последното на основание чл. 108 ЗС А. И. Р. е осъдена да предаде на Е. П. С. владението на парцел VIII-295, кв. 31 по регулационния план на [населено място], вилна зона "К. д.". На основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) са отменени нотариални актове № 90/1970 г. и № 93/1994 г. Искът е заведен през 1999 г. Молителят твърди, че е дарил на сестра си - ответницата по иска с правно основание чл. 108 ЗС А. Р., дела си от процесния имот и се позовава на нотариален акт № 93/1994 г. Решеният с атакувания съдебен акт спор е вещноправен относно недвижим имот като искът е заведен срещу лицето, легитимиращо се като собственик на имота. Като последица от уважаване на иска и отричане правата, които се установяват с ползващите ответника нотариални актове, последните са отменени на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Ето защо не се касае за спорно правоотношение от такова естество, при което молителят и ответникът по иска - неговата сестра, в чиято полза се е разпоредил с дела си от имота още преди завеждане на иска, да имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.). Ето защо постановеното решение не рефлектира върху правната му сфера по поддържаните от него доводи. При това положение не е налице нарушаване на съответните процесуални правила, вследствие на което молителят да е следвало да участва като страна по делото, но да е лишен от тази възможност. Пропуснатите от молителя процесуални възможности за встъпване в делото в качеството на трето лице помагач или по реда на чл. 181 ГПК (отм.), не могат да обосноват приложимост на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 или на чл. 304 ГПК за отмяна на решението. Подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.,